Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.Л, [населено място], [жилищен адрес] чрез адвокат В.П, против Заповед №8121К-83/08.01.2018г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от шест месеца.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Твърди, че не е налице от обективна страна вмененото му нарушение, представляващо неспазване изискванията на чл. 13, ал. 1 от вътрешни правила за организацията на работа в министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер и не може да му се вмени нарушение на чл. 14, и чл. 16 от Вътрешните правила.

Твърди, че в обжалваната заповед ДНО не сочи данни за каквито и да са последици от нарушението и няма никакъв мотив в тази насока защо именно е наложено точно това наказание и в този размер.

Излага съображения, че налагайки наказание за няколко нарушения, ДНО е създал неяснота за кое от всичките нарушения се налага наказанието, което е довело до ограничаване правото му на защита.

Твърди, че липсват конкретни доказателства за вината на оспорващия, а такива не са му били представени преди налагане на процесното наказание.

Навежда доводи за нарушения на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и че в обжалваната заповед няма посочване кога служителя е бил запознат с МЗ №8121з-780/2014г. и утвърдените с нея вътрешни правила за организацията на работа в министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер. В оспорения акт липсват както конкретно посочване на времето като дата на извършеното нарушение, така и обосновка на размера на наказанието.

Моли обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк.. Й оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема от фактическа страна следното:

Д.Л работи като разузнавач VI степен в група „Криминална полиция“ към РУ-Велинград при ОДМВР Пазарджик.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед №8121к-7104/21.09.2017г. на министъра на вътрешните работи, във вр. с данни в предложение рег.№312р-15910/08.09.2017г. доп. с предложение рег.№312р-16496/18.09.2017г. и справка рег.№367р-11062/16.08.2017г., по описа на РУ Велинград, за извършени нарушения от служителя Д.Л на 12.08.2017г. в качеството му на дежурен по график в РУ при извършен оглед на местопроизшествие, посетено съвместно с автопатрул около 23.45ч., по сигнал получен в ОДЧ на РУ Велинград на тел. 112 за извършена кражба от частен дом в [населено място], ул.Латинка №3, собственост на М.П и Б.П, включително за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“, а именно:неизпълнение задълженията на разследващ орган по чл. 212, ал. 2 от НПК вр. чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 15, ал. 1 от ЗМВР, представляващи дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР, нарушения на етичните правила в т. 15, 19, 53, 64 и 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение но чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Със същата заповед е определен дисциплинарно-разследващ орган/комисия от служители към ОДМВР-Пазарджик/, който да проведе дисциплинарното производство.

Със заповед №8121к-7104/21.09.2017г. на министъра на вътрешните работи, Д.Л е временно отстранен от длъжност.

На 06.10.2017г. комисията, по повод молба от 04.10.2017г. от Леков с оглед осигуряване правото на защита, е предоставила на Д.Л копие на заповед №8121к-7104/21.09.2017г. на министъра на вътрешните работи.

Комисията е поканила Леков на 16.10.2017г. да даде писмени обяснения по дисциплинарното разследване, които служителя е представил на 18.10.2017г.

В хода на дисциплинарното разследване са снети сведения от служителя К.Ч, обяснения от лицата М.П и Б.П, и са приложени материалите от досъдебно производство ЗМ487/2017г. по описа на РУ Велинград по пр. пр. с вх.№1510/2017г.

За резултатите от извършената проверка от комисията е изготвена обобщена справка рег.№312р-20885/24.11.2017г.

Според справката е установено, че на 12.08.2017г. в 23.43ч. е подаден сигнал на тел. 112-МВР в РУ Велинград от лицето Б.П, за отворен прозорец на къща, находяща се в [населено място] на [адрес], със съмнение за кражба. Сигналът е получен от оперативния дежурен в РУ и е отразен в дневника за получени и предадени сигнали. Сигналът е посетен от инспектор Д.Л-дежурен по криминална линия и придадените на РУ Велинград служители на РУ Пещера, мл. експерт И.З и мл. инспектор К.Ч.П посещение на местопроизшествието Леков не е извършил първоначални действия по разследването и не е образувано досъдебно производство, поради факта, че не е запазено местопрестъплението. За отработване на сигнала на 14.08.2017г. са изготвени докладни записки от Леков до началника на РУ Велинград и и от Златарев до началника на РУ Пещера, в които е отразено, че няма извършена кражба и Пашева не желаела да се образува досъдебно производство. На 12.08.2017г. семейство Пашеви са отказали пред служителите на МВР посетили сигнала, да отидат до РУ и да подадат писмено жалба. въпреки това, след като размислила Пашева впоследствие се явила в РУ Велинград, където на 15.08.2017г. с неин разпит е образувано ДП №487/15.08.2017г., пр. пр. №1510/2017г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК - за кражба на сумата от 10 лева. /ДП е спряно с постановление на РП от 13.10.2017г./.

В справката са констатирани противоречия в показанията на служителите Леков и Златарев и семейство Пашеви относно фактическата обстановка при посещението на полицейските служители в дома им, както и противоречия в писмените сведения, дадени от Пашеви. Направени са изводи, според които:

-не може да се докаже по безспорен начин, дали в дома на Б.П на посочения адрес е имало видим следи от взломяване на прозорец и ограждение на тераса, проникване в жилището на Пашеви, както и оставени/нанесени/ дактилоскопни или други следи.

-не може да се докаже по безспорен начин поради констатираните противоречия, била ли е запазена или нарушена фактическата установка, с цел последващо извършване на процесуално-следствени действия по НПК.

-не се доказва, че инспектор Леков на 12.08.2017г. в гр. В. не е извършил необходимата проверка на получения сигнал в ОДЧ-Велинград, подаден на тел. 112 и не е провел ОИМ с цел разкриване и разследване на престъпление; е установил видимо проникване чрез разбиване на прозореца на третия етаж, както и че липсва сумата от 10лв.; че са били оставени следи на местопроизшествието; че с действията и бездействието си виновно е нарушил етичните правила от ЕК за поведение на държавните служители в МВР; че с действията си е извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР; че е уронил престижа на МВР; че в изготвената от Леков докладна записка от 14.08.2017г. са посочени неверни данни.

-по безспорен начин е доказано, че Леков е нарушил чл. 6, чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от „Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер“, утвърдени със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, като конкретно в случая не е изготвил незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистъра на ЗМ и не е снел писмено сведение от тъжителката Б.П, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

В справката е предложено на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на инспектор Д.Л да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца и служителя да бъде възстановен на заеманата от него длъжност.

Оспорващият е запознат със справката на 27.11.2017г., както и с покана от същата дата за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа, като видно от протокол на ДРО от 28.11.2017г. служителя не е дал обяснение или възражение в указания срок.

Изготвено е становище рег.№312р-21079/28.11.2017г. на дисциплинарно-разследващия орган до министъра на вътрешните работи, в която е възпроизведена констатацията в обобщената справка за извършено нарушение от Леков и предложението за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Към становището са приложени всички материали по дисциплинарната преписка. Същото е постъпило при ДНО на 08.01.2018г.

Изготвена е покана от министъра на вътрешните работи за даване на писмени обяснения/възражения до наказващия орган, която е връчена на служителя на 20.12.2017г. и същия е дал писмено обяснение вх.№367р-17831/20.12.2017г., с което ДНО се е запознал на 08.01.2018г.

С. З №8121К-83/08.01.2018г. на министъра на вътрешните работи, на осн. чл. 204, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето/неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи/, т. 2/неизпълнение на служебни задължения/, от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11/ неизпълнение на служебни задължения или на заповеди/ от ЗМВР, вр. чл. 6, чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 16 от Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер“, утвърдени със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, на инспектор Д.Л, разузнавач VI степен в група „Криминална полиция“ към РУ-Велинград при ОДМВР Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

Заповедта е връчена на наказаното лице на 10.01.2018г.–видно от саморъчното отбелязване на стр. 4 от същата.

По делото са разпитани свидетелите К.Ч и И.З.

При така приложените и обсъдени писмени доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.

Съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, в предвидената писмена форма - чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

Не се кредитират доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт.

Производството е образувано по реда на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. второ от ЗМВР-злоупотреба с доверие. Спазени са разпоредбите на чл. 207, ал. 2, ал. 3 и ал. 7 от ЗМВР. Не са нарушени правата на държавния служител по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР - същия се е запознал както със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, така и с обобщената справка, което е удостоверено от служителя с подпис и дата. Оспорващият е имал възможност да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР; да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения; да дава или да откаже да дава обяснения.

Противно на възраженията на жалбоподателя не се установява да е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на дисциплинарното служителя е дал писмени обяснения, които са приети от наказващия орган. В оспорвания акт е посочено, че ДНО се е запознал с дадените обяснения на служителя с вх.№367р-17831/20.12.2017г., което се потвърждава и от направеното отбелязване от ДНО на стр. 1 от същите, като липсва изрично нормативно правило в тази хипотеза приемането на писмените обяснения да се извърши лично от ДНО в присъствие на служителя.

На следващо място оспорената заповед съдържа мотиви, включително относно датата на извършеното нарушение-12.08.2017г., и същата е издадена при спазване сроковете по чл. 195 от ЗМВР, доколкото цялата преписка, съдържаща материалите по дисциплинарно производство, включително релевантните данни за установяване извършеното нарушение и самоличността на извършителя, е постъпила при ДНО на 08.01.2018г. като приложение на становище рег.№312р-21079/28.11.2017г. Възражението, че оспорващия не е запознат със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея „Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер“, е неоснователно предвид приетия по делото протокол рег.№367р-1992/05.05.2015г., от който е видно, че лицето е запознато с цитираната заповед на 23.04.2015г.

По отношение възраженията на оспорващия за допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, при издаване на оспорения акт:

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания, а съгласно ал. 2, т. 1 и т. 2 на чл. 194 като вид дисциплинарно нарушение са определени: т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; т. 2 неизпълнение на служебните задължения.

Наложеното на оспорващия дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от шест месеца е регламентирано в чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 200 от ЗМВР. Съгласно чл. 200 ал. 1, т. 11 от ЗМВР Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за: неизпълнение на служебни задължения или на заповеди.

Настоящият състав приема, че от наличния по делото доказателствен материал, включително от наведените данни в обобщена справка рег.№312р-20885/24.11.2017г. и показанията на разпитаните по делото свидетели К.Ч и И.З, не се установява оспорващия да е извършил вменените му в оспорената заповед нарушения.

Според заповедта за налагане на дисциплинарно наказание извършените нарушения са изразени чрез бездействия, а именно:

-инспектор Леков не е изготвил незабавно докладна записка до началника на РУ Велинград за регистриране в регистъра на ЗМ /изготвил е такава на 14.08.2017г./ и не е снел писмено сведение от тъжителката Б.П, с което не е изпълнил разпоредбите на чл. 6, чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 16 от „Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер“/ВП/, съгласно които: чл. 6 „всеки служител на МВР, приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление, е длъжен незабавно да го предаде, изпрати на доклад или докладва за регистриране по реда на настоящите превила“; чл. 13 „служител на МВР, непосредствено установил признаци на извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистъра за ЗМ“; чл. 14 „при лично явяване на лице със съобщение за извършено престъпление от общ характер се установява самоличността му и се снема писмено сведение, което се подписва от лицето и от служителя на МВР, приел съобщението“; чл. 16 „в случаите по чл. 14 и 15 служителят изготвя докладна записка, към която прилага писменото сведение/ обяснение и други материали, ако има такива. Материалите се докладват на ръководителя на съответната структура за регистриране в регистър за ЗМ“.

Видно от прочита на вътрешните правила, заявителски материал/ЗМ/ е дефиниран като получено в структурите на МВР съобщение, което съдържа данни за престъпление от общ характер. Всеки ЗМ се завежда в деловоден регистър за постъпилия заявителски материал/чл. 4 от ВП/. Същевременно в същите е направено разграничение между регистриране на всяко „съобщение за извършено престъпление“ в структурите за работа със ЗМ/чл. 7, вр. чл. 3 от ВП/ и завеждането на тези данни в регистъра за заявителски материал по чл. 4. Така в чл. 7, ал. 1 т. 2 е посочено, че в структурите по чл. 3 задължително се приема и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление получено на единен европейски номер 112(ЕЕН112) или в интернет център, когато е обособено самостоятелно дежурство или електронен дневник. В настоящия случай именно по този ред постъпилото телефонно обаждане на номер 112 от Пашева на 12.08.2017г. е регистрирано от оперативния дежурен Гальов в РУ Велинград и регистрирано в дневника за получени сигнали. Дали този сигнал съдържа данни за извършено престъпление по см. на чл. 3 от ВП и представлява ЗМ, който подлежи на регистрация, е следвало да се установи от съответния служител на РУ– в случая Д.Л, при извършеното посещение на място. От анализа на приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, вкл. дадените обяснение и снети сведения от служителите Леков и Чобалигов, разгледани във вр. със сведенията от лицата М.П и Б.П, вкл. материалите от досъдебно производство ЗМ487/2017г. по описа на РУ Велинград по пр. пр. с вх.№1510/2017г., не може да се приеме, че при посещението на процесното местопроизшествие наказания служител е установил непосредствено признаци на извършено престъпление от общ характер. Това е видно както от непротиворечивите обяснения на служителя, дадени в хода на дисциплинарното разследване и изготвената докладна от същия на 14.08.2017г., докладна от мл. експерт И.З до РУ Пещера от същата дата, така и при съпоставяне на същите с обясненията на служителя Чобалигов, и противоречията в дадените сведения от потърпевшите сем. Пашеви относно фактите, касаещи състоянието на апартамента, начина на извършване на взлом, липсващи суми и хронологията на събитията, свързана с обстоятелството, че сем. Пашеви са подали жалба два дни след процесното събитие. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите Чобалигов и Златарев, според които не са били налице видими следи от извършване на престъпление, а Пашеви завили, че няма извършена кражба.

При така установите факти за служителя Д.Л не е възникнало задължение по чл. 13, ал. 1 от ВП за съставяне на докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистрирането и в регистъра на ЗМ. В случая не е налице и хипотезата на чл. 14 от ВП-лично явяване на лице със съобщение за извършено престъпление от общ характер, за да възникне задължение на съответния служител да установи самоличността му и да снеме писмени сведения. Като се отбеляза по-горе в настоящия казус е прието съобщение по реда на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ВП, а не лично явяване на лице при служителя Леков. Дори да приеме, че съобщение би могло да бъде направено от Пашеви лично до полицейския служител при посещението му на местопроизшествието, такова обстоятелство не се установява по делото. Следователно Д.Л не е бил задължен и да изготви докладна записка по чл. 16 от ВП, към която да приложи писмено сведение. Видно е, че липсва и нарушение по чл. 6 от ВП, тъй като служителя не е получил лично или от друг източник съобщение по реда на ВП за извършено престъпление.

След като не се установява по делото служителя да е извършил вменените му нарушения по чл. 6, чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 16 от Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер“, утвърдени със Заповед №8121з-780824.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, на Леков не следва да се вмени като отговорност и съответно да се квалифицира като дисциплинарно нарушение - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, съответно неизпълнение на служебни задължения.

Следва да се отбележи, че въпреки констатираното и изрично посочено от ДНО в оспорената заповед неотстранимо противоречие между обясненията на Леков и сведенията на Пашеви, които водят според административния орган до невъзможност да се установи по несъмнен начин неправомерно поведение на Леков, ДНО е приел вмененото деяние за извършено и е наложил дисциплинарно наказание в противоречие със собствените си заключения и установената в хода на дисциплинарното разследване фактическа обстановка.

Въпреки изрично дадените указния до ответника с разпореждане от 03.07.2018г., че в негова тежест е доказването на всички обстоятелства по издаване на оспорената заповед, не се представиха такива, обосноваващи материалната и законосъобразност.

Изложеното по-горе води до извод за недоказаност на сочените дисциплинарни нарушения, и неправилно санкциониране на оспорващия на осн. чл. 204, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето, т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, поради което жалбата на Д.Л следва да бъде уважена, а оспорената заповед се отмени като издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 910 лева, представляващи заплатена сума за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2018г. с адвокат Пейчев и 10 лева държавна такса. Претенцията за заплащане на 80лв.-внесен депозит за призоваване на двама свидетели не следва да бъде уважена, тъй като свидетелите до края на съдебното заседание, в което са разпитани не са поискали заплащане на разноски, и няма данни по делото такива да са заплатени от внесения депозит, който в този случай подлежи на връщане на страната при съответните процесуални предпоставки.

Направеното възражение за прекомерност от ответната страна не следва да се уважава, тъй като според настоящия състав заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №8121К-83/08.01.2018г. на министъра на вътрешните работи, с която на Д.Л е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Д.Л, [населено място], [жилищен адрес] разноски по делото в размер на 910 / деветстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.