Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно от 1) от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП и 2) „Касто 2000“ ЕООД, чрез своя процесуален представител адв.. Г, срещу Решение № 4295 от 25.06.2018г., постановено по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 5 състав, както и по частна жалба на „Касто 2000“ ЕООД срещу Определение № 5211 от 21.08.2018 г. по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 5 състав.

С касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП се обжалва Решение № 4295 от 25.06.2018г., постановено по адм. дело № 9008/2017 г. по описа на Административен съд - София град, В ЧАСТТА с която е отменен Ревизионен акт № Р-22221416005572-091-001/04.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1059/04.07.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, в частта му в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 1430 лв. по фактура № 0000000200/19.08.2015 г. издадена от „Е. Б“ ЕООД. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че аргументите на съда са в разрез с принципа на непосредственост, който изисква формиране на собствени изводи. Изложени са съображения, че от представения договор не е видно кой сайт ще се поддържа, като същевременно в интернет не се установява наличие на връзка със сайт, свързан с фирмата на дружеството. Претендира се отмяна на решението...