Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Б. срещу решение № 398/18.04.2016г., постановено по адм. дело № 997/2015г. по описа на Административен съд – София - област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт и да се уважи жалбата. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – София – област не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Е. С. Б. от [населено място] срещу решение №1040-22-8 от 06.10.2015г. на директора на ТП на НОИ – София област, с което е оставено в сила разпореждане №РВ – 3-22-00058013/27.08.2015г. на началника на отдел “КПК“ в ТП на НОИ-София област, с което й е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 21.01.2015г. до 30.06.2015г., в размер на 2548, 95 лева, от които 2462, 35 лева – главница и 86, 60 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на постановеното разпореждане.
При постановяване на процесния съдебен акт, първоинстанционният съд приема, че на касаторката е отпуснато обезщетение по реда на чл. 50 КСО, считано от 13.12.2014г. От 19.01.2015г. трудовото й правоотношение с кметство П. е прекратено, а от 21.01.2015 г. е сключила трудов договор с [община]. За новия трудов договор не е подадена декларация за промяна на обстоятелствата, поради което изплащането на обезщетението е продължило. Няма подадена декларация за обстоятелството, че от 21.01.2015г жалбоподателката е в трудово правоотношение с [община]. Подадена е декларация, че е прекратен трудовия договор с кметство [населено място], считано от 20.01.2015г.Решаващият съд извежда, че видно от представения регистър на трудовите договори, жалбоподателката е сключила трудов договор от 21.01.2015г. Въз основа на приетите справки е обоснован извод, че изплащането на обезщетението е продължило за периода от 21.01.2015г. до 30.06.2015г. В заключение е прието, че не се спори по делото, а и това се установява от приетите справки, че жалбоподателката е получила обезщетение за бременност и раждане за процесния период.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК, Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря.
Няма спор по делото, че касаторката е получила парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 21.01.2015г. до 30.06.2015г. в размер на 2548, 95 лева, от които 2462, 35 лева главница и 86, 60 лева. Няма спор също така, че е упражнявала трудова дейност, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.
В настоящият случай жалбоподателката не е изпълнила задължението си да подаде декларация за обстоятелството, че е започнала работа по трудов договор, поради което изплащането на обезщетението е продължило. Административният орган не е бил уведомен за новото правоотношение. Неуведомяването на административния орган чрез подаване на декларация за промяна на обстоятелствата /Приложение №12 към чл. 14 от Наредба за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО – отм. ДВ, бр. 57/28.07.2015г., в сила 01.01.2016г./ обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за бременност и раждане за периода от 21.01.2015г. до 30.06.2015г.
С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за заплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване през съответните периоди. Паричното обезщетение за бременност и раждане е облага, която замества трудовото възнаграждение в случаите на възникване на съответния осигурителен риск, поради което е недопустимо едновременното получаване на двете.
Предвид гореизложеното, решаващият съд законосъобразно приема, че от фактите по спора се установява наличния фактически състав на цитираната правна норма на чл. 46, ал. 3 КСО. Липсата на коригираща декларация за промяна на обстоятелствата е пречка за приемане на факти, различни от наличните от представената справка за приети документи, изчислени и / или изплатени обезщетения и помощи по ДОО. Полученото трудово възнаграждение за процесния период е правоизключващ юридически факт за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност.
Необоснована и недоказана е тезата на касаторката, че служители от общината са я въвели в заблуждение относно необходимостта от подаване на декларация по чл. 14 НИИПОПДОО и не променя факта, че в противоречие на императивни правни норми същата е получавала съзнателно едновременно обезщетение за бременност и майчинство и трудово възнаграждение за периода от 21.01.2015г. до 30.06.2015г.
С оглед установеното от фактическа и правна страна, решаващият съд правилно прилага материалноправните норми и констатациите му, че при наличие на релевантните юридически факти, субсумиращи се в нормата на чл. 46, ал. 3 КСО на касаторката законосъобразно е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 21.01.2015г. до 30.06.2015г., в размер на 2548, 95 лева, се подкрепят от данните по делото.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 398/18.04.2016г., постановено по адм. дело № 997/2015г. по описа на Административен съд – София - област. РЕШЕНИЕТО е окончателно.