Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив срещу решение № 132/02.02.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2304 по описа за 2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001614001229-091-001 от 05.05.2015 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно допълнително определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и за авансови задължителни осигурителни вноски за целия ревизиран период, а за окончателните задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за периода след 15.02.2011 г. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател първоинстанционното решение не съдържа отговор на нито един от доводите му. Сочи опущение на съда в преценката на писмените и гласните доказателствени средства за констатациите му за доказателствено релевантните факти на началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2007 г. и за участващите в съпоставката на приходите и разходите кешови плащания. Обосновава съществуването на установените с РА задължения за авансови ЗОВ в размера съответстващ на минималния осигурителен доход до 14.02.2011 г., а след тази дата и на окончателни за установения с РА размер на осигурителния доход. Иска отмяна на обжалваната част от решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, а евентуално – отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Ю. Д. К., чрез повереника си адв. А., отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено...