6Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

гр. София, 25.03.2021 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

В. К. С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретар. .……............……..ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА. ........................…… и с участието на прокурор …..........…….…...........ГАЛИНА СТОЯНОВА.………………разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 24/2021 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Г. Г. Й. – адв.П. К срещу присъда № 131 от 19.10.2020 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), наказателно отделение, постановена по ВНОХД № 224/2020 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба от защитника на подсъдимия Й. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на постановената от въззивния съд присъда, както и за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Й..

В жалбата, депозирана от адв.. К на първо място се акцентира върху неправилното приложение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е преценил момента, от който пострадалият Ц. е станал опасност на пътя. Според защитника решаващата съдебна инстанция е следвало да разграничи момента, в който подсъдимият, като водач на автобус, за първи път е възприел пешеходеца, от момента, в който последният е навлязъл в платното за движение на превозното средство. В първия от посочените моменти Ц. е бил извън пътя (на изкуствен остров), поради което не е представлявал опасност за движението, за разлика от втория, когато се превръща...