О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1347

София, 20.03.2025 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр. дело № 2929 по описа за 2024 г. взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба от „С. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат Т. Х., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Пловдив № 481/09.04.2024г. по в. гр. д.№2805/2023г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Насрещната страна Г. А. А. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А. И., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не отговарят на изискванията на закона, а решението на въззивния съд е постановено в съответствие с формираната съдебна практика. Същото е допустимо и правилно. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Същата е частично недопустима като насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол.

Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово...