Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 127 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, със седалище в гр. С., подадена чрез пълномощника адв. А.К, срещу Решение №299/19.07.2019 г. на Административен съд – С. З по адм. дело №49/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение №40-Н1-И0-А2/2018 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, с което е актуализирано Комплексно разрешение №40-Н1/2011 г. на „Брикел“ ЕАД.Рира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

По приложението на материалния закон, счита, че е налице нарушение на чл. 123а, ал. 1, т. 1 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и чл. 15, § 3 от Директива 2010/75 по отношение на определянето на емисионната норма от серен диоксид (SO2) за периода след (от) 17.08.2021 г. при действието на НДНТ при големи горивни инсталации (ГГИ), приети с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията. Според касатора при определяне на нормите за серен диоксид (SO2) за периода след (от) 17.08.2021 г. при действието на НДНТ-ГГИ (2017), втората сероочистваща инсталация – ИОДГ-СОИ №2 (СОИ-2), е неправилно определена като „съществуваща система за ДДГ“ по смисъла на ВАТ 21, таблица 4, условие (ii), вместо СОИ-2 като „нова система за ДДГ“ по смисъла на условие (i) от таблица 4 на ВАТ 21 от НДНТ-ГГИ (2017).

Поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и поради това, че разпоредбата на ВАТ 21, таблица 4, условие (ii), изключва приложението на изтъкнатите от оператора „технически и икономически причини“. Според касатора административният акт е издаден в противоречие с текста на чл. 12, ал. 1 и...