Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив (РЗОК – Пловдив) срещу решение № 463/28.02.2019г., постановено по адм. дело № 3713/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед за налагане на санкции № 1627747-672 от 19.03.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив на ЕТ „Х. Д – АИППДМИП – К. Кахраман“, със седалище и адрес на управление в гр. А. и с месторазположение на лечебното заведение в гр. А., кв.Долни воден и кв. Горни воден, по изпълнение на индивидуален договор № 162747/ 03.05.2017 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ (ПИДП). Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за реализиране на описаните в заповедта двадесет отделни нарушения на индивидуалния договор за ПИДП, довели до неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорваното срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - ЕТ „Х. Д – АИППДМИП – К. Кахраман“, със седалище и адрес на управление в гр. А. и с месторазположение на лечебното заведение в гр. А., кв. Долни воден и кв. Горни воден не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции № 1627747-672 от 19.03.2018 г. на директора на РЗОК – Пловдив, с която на ЕТ „Х. Д – АИППДМИП – К. Кахраман“, със седалище и адрес на управление в гр. А. и с месторазположение на лечебното заведение в гр. А., кв. Долни воден и кв. Горни воден, по изпълнение на индивидуален договор № 162747/ 03.05.2017 г. за ПИДП са наложени двадесет санкции „финансова неустойка“ от по 100 лева на основание чл. 146, ал. 1 от НРД 2017 г. за дентални дейности (ДД) за двадесет отделни нарушения по чл. 83, т. 2, вр. с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД 2017 г. за ДД.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че при липса на установено по категоричен начин нарушение по чл. 83, т. 2 от НРД 2017 г. за ДД, неправилно жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 146, ал. 1 от НРД 2017 г. за ДД, доколкото последната разпоредба предвижда санкция за този изпълнител, който наруши условията и реда за оказване на дентална помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД. Решаващият съд извежда, че в издадените амбулаторни листи е отразено осъществено снемане на зъбен статус и оказана дентална помощ на всеки от пациентите, като единствено изпълнителят на ДП не е отчел обстоятелството чрез вписване на съответният код. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, с оглед липсата на доказателства за осъществяването от страна на санкционирания ИДП на нарушенията с посочената в заповедта правна квалификация, първоинстанционният съд отменя същата, като издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт.
Съгласно чл. 88, ал. 1 от НРД 2017г. за ДД при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително извършва обстоен преглед със снемане на зъбен статус на ЗОЛ. Текстът на ал. 2 въвежда задължение на общопрактикуващият лекар по дентална медицина и лекарят по дентална медицина - специалист, да попълват за всяко ЗОЛ месечен „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ - НЗОК № 2), в който се отразява обстоен преглед със снемане на зъбен статус и / или оказаната дентална помощ. По делото няма спор, че се касае за първо посещение на ЗОЛ при съответния лекар – специалист по дентална медицина. В текста на чл. 104, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НРД 2017г. за ДД е предвидено, че всяко ЗОЛ до 18 години, потърсило дентална помощ, има право да получи обстоен преглед със снемане на зъбен статус веднъж за съответната календарна година. Същото право имат и ЗОЛ над 18 години по силата на чл. 104, ал. 1, т. 2, б. „а“ от НРДДД за 2017. Според разписаното в чл. 13, ал. 1 от индивидуалния договор по НРД 2017г. за ДД, при първо посещение за съответната календарна година изпълнителят извършва обстоен преглед със снемане на зъбен статус на ЗОЛ. Съобразно чл. 13, ал. 2 от индивидуалния договор приложен по делото изпълнителят е длъжен да попълва за всяко ЗОЛ месечен „Амбулаторен лист“, в който се отразява обстоен преглед със снемане на зъбен статус и / или оказаната дентална помощ. Видно от чл. 37, ал. 1, т. 1 от индивидуалния договор „Амбулаторен лист“ (бл. МЗ-НЗОК № 2) е един от първичните документи (приложение № 2 към НРД за денталните дейности за 2017 г.), който е задължителен за изпълнителя при осъществяване на дентална медицинска дейност. В Приложение № 2 към НРД за денталните дейности за 2017г. се съдържат указания за попълването му от лекар по дентална медицина. Според тези указания в т. 5. 2. от амбулаторния лист – „Зъбен статус на пациента“ се отразява зъбният статус на пациента, при първото му посещение при лекар по дентална медицина, като последният чекбокс във всеки квадрат се използва при наличие на свръхброен зъб. Графа „Зъбен статус на пациента“ съдържа схема на човешките зъби, като всеки зъб е отбелязан с цифров код и на всяка зъбна челюст съответстват по два реда от схемата, във втория и предпоследния, от които се попълват данните за постоянните зъби, а в първия и последния – данните за млечните зъби. Схемата е придружена със съответната легенда.
Относно установяване наличието на визираното в заповедта за налагане на санкции нарушение чл. 146, ал. 1 от НРД 2017 г. за ДД във вр. чл. 83, т. 2, вр. с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД 2017 г. за ДД, административният орган е следвало за всеки от 20 - те случая да изясни направен ли е медицински преглед на пациентите; има ли данни и доказват ли те извършен ли е и снет ли е обстоен здравен статус на поименно изброените в протокола пациенти; отразен ли е той в амбулаторния лист; как точно е отразен; неотбелязването на код “101“ означава ли, че не е снет обстоен зъбен статус.
От представените писмени доказателства се установява, че преценката на контролните органи за допуснато нарушение на чл. 146, ал. 1 от НРД 2017 г. за ДД във вр. чл. 83, т. 2, вр. с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД 2017 г. за ДД е направена единствено и само въз основа на това, че в графа „Дата, диагноза, код зъб, дейност, код дейност, брой минути“ от амбулаторен лист, тази дейност не е била описана с наименованието „обстоен преглед на зъбен статус“ и отчетена с код дейност „101“. В този смисъл е опровергано фактическо формулиране на нарушението, защото в първичните медицински документи и по – точно в амбулаторните листа на пациентите, в графа „Зъбен статус на пациента“, в която всеки зъб е маркиран с код, има съответното отбелязване за състоянието на зъбите при пациентите. В същия смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси: Решение № 4098 / 20.03.2019 г. по адм. дело № 9516 / 2019 г. по описа на ВАС, шесто отделение, Решение № 2869 / 26.02.2019 г. по адм. дело № 4123 / 2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение, Решение № 7356 / 16.05.2019 г. по адм. дело № 8642 / 2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение, Решение № 10033 / 01.07.2019 г. по адм. дело № 2020/2019г. по описа на ВАС, шесто отделение.
С процесната заповед необосновано са наложени 20 санкции по 100, 00 лева всяка, като административният орган не излага мотиви, обуславящи размера на наложените санкции към средния, предвиден в нормата на чл. 146, ал. 1 НРД за 2017 г. за ДД, съгласно която когато изпълнител на дентална помощ наруши условията и реда за оказване на дентална помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. Когато санкционната норма предвижда диапазон на размера на наказанието и административният орган налага наказание „финансова неустойка” в размер по-голям от минималния, то той задължително трябва да изложи мотиви защо приема, че подобна санкция съответства на тежестта на всяко едно нарушение или критерий въз основа на който отчита тежестта на група от нарушения. Мотиви в този смисъл в заповедта, както и в предхождащите я документи, съдържащи се в административната преписка липсват. Липсата на мотиви относно размера на наложените санкции е нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК, което рефлектира пряко върху правото на защита на лечебното заведение.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Неоснователно е твърдението на касатора досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, при преценка на доказателствата. Първоинстанционното решение е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
С оглед на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че първоинстанционният съд постановява правилно решение, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 463/28.02.2019г., постановено по адм. дело № 3713/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.