Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36, ал. 1 и чл. 230, ал. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.

Образувано е по жалба на А.Р от [населено място], срещу решение по т. 3 от Протокол № 47 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ проведено на 21.11.2017 г., с което е оставено без уважение искането й за възстановяване на длъжност „съдия“ в Районен съд – Видин. Релевирани са оплаквания за неспазване на установената от закона форма на административния акт, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Р.Д излага доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Моли последният да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ. Подадена е от страна, за която постановеното от ВСС решение е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С решение на Висшия съдебен съвет по т. 2 от протокол № 3 от 24.01.2013 г., на основание чл. 230 от ЗСВ А.Р е била временно отстранена от длъжност съдия в Районен съд – Видин до приключване на наказателното производство по сл. дело № 127/2011 г. по описа на НСлС, прокурорска преписка/ пр. пр./ № 9455/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

С искане вх. № ВСС-12380/18.09.2017 г., А.Р е поискала от ВСС да бъде възстановена на длъжността, от която е била временно отстранена, тъй като досъдебното производство по сл. дело № 127/2011 г. по описа на НСлС е образувано през 2011 г. и към момента са изтекли сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 234, ал. 8 от НПК, респективно срокът на временното й отстраняване от длъжност /24.01.2013 г./ в досъдебното производство надвишава срока по чл. 234, ал. 8 НПК.

С писмо изх. № ВСС-12380/17 от 17.10.2017 г. на председателя на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към СК на ВСС /Комисията/ до и. ф. председател на Софийски градски съд е поискана информация относно това, срещу кого е образувано НОХД № 4962/2016 г. по описа на СГС, за какво престъпление е обвинението съгласно обвинителния акт, както и справка за движението на съдебното производство.

С писмо изх. № ВСС-12380/17 от 20.10.2017 г. на председателя на Комисията, изпратено до градския прокурор на СГП, е поискано предоставяне на информация относно движението на пр. пр. № 9455/2010 г. по описа на СГП /досъдебно производство № 127/2011 г. по описа на НСлС/ и фазата, в която се намира.

С писмо вх. № ВСС-12380/23.10.2017 г. и. ф. председател на СГС е уведомил председателя на Комисията, че НОХД № 4962/2016 г. по описа на СГС, НО, 23 състав е образувано срещу А.Р, като са посочени престъпленията, по които е образувано делото, и е приложена справка от деловодната система.

С писмо вх. № ВСС-12380/17 от 31.10.2017 г., прокурор при СГП е уведомил председателя на комисията, че на 09.11.2016 г. от СГП е внесен в СГС обвинителен акт срещу А.Р, като са посочени разпоредбите от НК, за престъпленията по които е внесен обвинителния акт и е отбелязано, че съдебното производство пред първа инстанция не е приключило към настоящия момент, поредното съдебно заседание е насрочено за 27.10.2017 г. и до момента са проведени общо 9 заседания.

С писма изх. № ВСС-12380/17 от 31.10.2017 г. на председателя на Комисията, до и. ф. председател СГС и до главния секретар на ВСС е поискано, от първия адресат да бъде изпратено заверено копие от обвинителния акт по НОХД № 4962 по описа на СГС, наказателно отделение, копие от акта, с който е взето решение дали делото да се по общия ред или при условията на съкратена съдебна процедура, както и информация за това, даден ли е ход на съдебното следствие по НОХД № 4962/2016 г., какви процесуални действия са извършени и какви следва да бъдат извършени. От втория адресат е поискано да бъде изготвена и представена кадрова справка на А.Р, извадена от данните й съдържащи се в кадровото й дело.

С писмо заведено в деловодството на ВСС вх. № ВСС-12380/06.11.2017 г., заместник председателя на СГС е представил изисканата информация.

С писмо заведено в деловодството на ВСС с вх. № ВСС-12380/03.11.2017 г., главният секретар на ВСС е предоставил всички персонални данни съдържащи се в кадровото досие на А.Р.

На заседание проведено на 13.11.2017 г., в протокол № 40, Комисия „дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към СК на ВСС, е обсъдила искане вх. № ВСС-12380/18.09.2017 г. от А.Р за възстановяване на заеманата от нея длъжност – „съдия“ в Районен съд – Видин. Комисията е приела подробно и мотивирано решение, с което е предложила на съдийската колегия на ВСС да остави без уважение така направеното искане.

Въз основа на посоченото предложение, с оспореното в настоящето производство решение по т. 3 от протокол № 47 от заседание проведено на 21.11.2017 г., Съдийската колегия на ВСС след обсъждане на предложението от Комисията, е оставила без уважение искането на А.Р за възстановяване на длъжност „съдия“ в Районен съд – Видин.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в предвидената писмена форма, мотивирано е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Същото е прието при наличие на необходимия кворум, и взето при необходимото мнозинство съгласно чл. 33, ал. 4, защото „за” оставяне без уважение на искането на А.Р за възстановяване на длъжност „съдия“ в Районен съд – Видин са гласували 13 от членовете на СК на ВСС. Оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Настоящият състав не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната му на това основание.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви. Видно от приложените към делото доказателства, оспореното решение е подробно мотивирано както в предложението, отправено от Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към СК на ВСС, така и от изказванията на членовете на колегията, направени в хода на обсъждането, предхождащо приемането на решение по т. 3 от протокол № 47/21.11.2017 г. на СК на ВСС.Фте основания за постановяване на оспорения акт на СК на ВСС могат да бъдат изведени и от приложените към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган и да бъде извършена проверка за материална законосъобразност на акта. В случая мотиви на СК на ВСС за приемане на оспореното решение се съдържат както в предхождащата вота документация – предложението на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“, обсъдените в него факти и доказателства, и приложените към преписката документи, така и в изказванията на членовете на колегиалния орган, което обуславя извод, че оспореното решение е взето при спазване на нормативните изисквания.

На следващо място, неоснователен е наведеният в жалбата довод, за противоречие на оспореното решение с материалния закон – разпоредбата на чл. 230 от ЗСВ. В хода на административното производство по издаване на оспорения административен акт безспорно е установено, че срещу жалбоподателката е налице висящо наказателно производство от общ характер, в неговата съдебна фаза. Според приложимата правна уредба съдържаща се в чл. 230 ЗСВ, срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от НПК. Предвидена е възможност, при изтичане на този срок, временно отстранения магистрат да поиска от съответната колегия на ВСС с решение да бъде възстановен на заеманата длъжност. Съдийската колегия на ВСС правилно е приела, че в случая наказателното производство не е на етап досъдебно производство. При тази хипотеза при разглеждане искането на временно отстранения магистрат да бъде възстановен на заеманата длъжност следва да се извърши преценка, дали са отпаднали основанията за временно отстраняване. Съдийската колегия може да възстанови или да откаже възстановяване на длъжност. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение счита, че в случая е извършен подробен анализ на събраните доказателства и въз основа на тях от Съдийската колегия на ВСС е изведен законосъобразен извод, че срокът по чл. 230, ал. 3 от ЗСВ се отнасят само за случаите, когато наказателното производство е в досъдебна фаза. С. Р е внесен обвинителен акт за извършени престъпления от общ характер, делото е в съдебна фаза и наказателното производство не е приключило. При обсъждането на искането са взети предвид характера и тежестта на повдигнатите обвинения, които са свързани с дейността на жалбоподателката в качеството й на съдия. С оглед на тези факти, административния орган е достигнал до правилен извод, че не са налице предпоставките на чл. 230 ЗСВ и жалбоподателката не следва да бъде възстановена на длъжност.

Оспореното решение е прието в съответствие с целта на закона. Целта на временното отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател е да се обезпечи провеждането и съответно приключването на образуваното наказателно производство. Необходимостта от временно отстраняване от длъжност се изразява както в лишаването на съдията от обективната възможност да продължи осъществяване на действия, за които е внесен обвинителен акт, така и в ограничаване на възможността магистратът да възпрепятства или затруднява провеждането и разследването по наказателното производство. В тази връзка и с оглед на естеството на деянията, за които на Рашева е повдигнато обвинение, както и факта, че наказателното производство не е приключило Съдийската колегия на ВСС е направила преценка, че не е отпаднала необходимостта от наложеното отстраняване от длъжност на магистрата.

Неоснователни са наведените оплаквания за несъответствие на обжалваното решение с целите на разпоредби от Конституцията на РБ и на закона, гарантиращи правото на труд и на осигуряване.

Оспореното в настоящето производство решение е прието в съответствие с целите на чл. 132 от Конституцията на Р. Б, съответно с чл. 230 от ЗСВ, в защита на обществения интерес. Ц. на цитираната конституционна норма е в правораздавателния процес да участват само независими магистрати и този обществен интерес е толкова значим, че оправдава ограниченията, които отстранените от длъжност търпят до приключване на наказателното производство. В конкретния случай се касае за постигнат баланс между обществени интерес и личния интерес на магистрата, който баланс е намерил израз и в разпоредбата на чл. 230, ал. 3, предл. 2 от ЗСВ, според която за периода на временно отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Също така в разпоредбата на чл. 231 ЗСВ е предвидено, че при прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща разликата между получаваното възнаграждение по чл. 230, ал. 3 и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.

Наведените доводи за противоконституционност на разпоредбата на чл. 230, ал. 4 ЗСВ са също неоснователни. Извод за противоконституционност на законова разпоредба, със съответните правни последици, може да бъде направен единствено от Конституционния съд на Р.Б.С разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от КРБ, Конституционният съд се произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. В конкретния случай такова произнасяне на Конституционния съд липсва, с оглед на което цитираната разпоредба е част от действащото позитивно право и същата е приложима при наличие на предпоставките изброени в нея.

Неоснователни са и наведените доводи, че СК на ВСС незаконосъобразно е обсъждала факти от наказателното производство водено срещу А.Р.В от приложените по делото доказателства, Комисията служебно е изискала информация от СГС за производството по НОХД № 4962/2016 г., която информация е взета предвид при мотивиране на предложението, отправено от Комисията до СК на ВСС, въз основа на което е проведено обсъждане и е прието оспореното решение. Тази информация е събрана по служебен път с оглед изискването на чл. 35 АПК, съгласно който, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

При извършената служебна проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът констатира, че решението на СК на ВСС е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Жалбата на А.Р е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно. П. В административен съд ответникът е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, осъществил защитата му чрез осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание и подаване на писмено становище по казуса. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно, в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство в размер от 200 лева, платими от жалбоподателката съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р от [населено място], против решение по т. 3 от Протокол № 47 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 21.11.2017 г., с което е оставено без уважение искането й за възстановяване на длъжност „съдия“ в Районен съд – Видин

ОСЪЖДА А.Р, ЕГН [ЕГН], да заплати на Висшия съдебен съвет сумата от 200, 00 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14– дневен срок от съобщението на страните.