Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В.К с ЕТ „В.К“, чрез адв. К.В против решение № 1107/17.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 3649/2017 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 241401622/12.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

Доводите са за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката доказателствата за получени суми по договор за поръчка от 20.08.2012 г. и квалификацията им, че пораждат задължения за начисляване на ДДС от ЕТ В.К“ и за внасяне на данък чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ върху доход от стопанска дейност като едноличен търговец.

По отношение задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ касаторът оспорва приетото от съда начално салдо на разполагаемите парични средства към 01.01.2007 г. Счита, че от представените по делото митнически декларации за внесени парични средства през 1999 година и заключението на ССЕ относно приходите и разходите му за периода 2000 г. – 2006 г., към началото на ревизирания период е налице наличност на парични средства, която съгласно изчисленията на експертизата покрива изцяло установения недостиг на парични средства за ревизираните периоди на 2007 г. – 2010 г.

По отношение на задължителните осигурителни вноски за 2012 година, твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 6, ал. 8 КСО.

Счита, че съдът напълно незаконосъобразно споделя изводите на органите по приходите по основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Допуснатото нарушение е довело и до неправилно прилагане...