Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. София, 27 януари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Н. К. първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осми декември, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Е. М. и прокурора К. Н., като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №984 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на частните обвинители А. С., В. С. и С. Г. и на частния обвинител И. С. срещу решение №132 от 15.09.2025 г., постановено по ВНОХД №243/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

С въззивно решение от 15.09.2025 г. е потвърдена изцяло първоинстанционна присъда №13 от 08.04.2025 г. постановена по НОХД №239/2025 г. по описа на Окръжен съд - С. З. с която подсъдимият И. Ч. е признат за виновен в това, че на 29.12.2024 г. в землището на община Гурково, на второкласен път ІІ-55, км. 49+800 м, при управление на моторно превозно средство - товарна автокомпозиция, състоящата се от влекач марка „*****“, с рег. **** и ремарке марка „***“, с рег. №***** е нарушил чл. 20, ал. 1, и чл. 16, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на М. И. Г., като на основание чл. 343, ал. 1, б.“в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, във вр. с чл. 37, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Ч. е бил задържан, считано от 29.12.2024 г. до влизане в сила на присъдата и на основание чл. 69а НК времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 29.01.2025 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата първостепенния съд се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

С въззивното решение подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител С. разноски по водене на делото в размер на 2 400 лева.

С касационната си жалба частните обвинители С. и Г. са включили оплаквания относими единствено към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Твърдят, че неправилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, като незаконосъобразно е приел, че наложените на подсъдимия наказания са справедливи. Предлагат да бъде отчетена високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, младата възраст на пострадалата Г., това, че тя е работила като медицинска сестра и наред с това е била студент по медицина, както и това, че извършените от Ч. нарушения представляват явно неуважение на обществото и приетите правила. Молят да бъде прието, че отмерените наказания категорично не съответстват на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и същите не само не могат да имат възпиращ ефект по отношение на останалите членове на обществото. Сочат и това, че налагането им в такъв размер оставят усещането за липса на справедливост и на адекватно правораздаване.

С жалбата се оспорват и изводите на въззивния съд, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, като твърдят, че семейното положение на Ч. е надценено, а направеното от него самопризнание е единствено с цел развитие на производството по реда на съкратеното следствие. Поддържат и това, че разпоредбата на чл. 58а НК предвижда механично намаляване на наказанието и не отговаря на обществения интерес за справедливо и ефективно наказание.

И в касационната жалба на частния обвинител С. са направени конкретни оплаквания относими единствено към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В пространно изложение жалбоподателят е възпроизвел значителна част от мотивите на въззивното решение, като е посочил, че същите са противоречиви. Поддържа, че неправилно въззивният съд е възприел за безспорно доказано извършването на престъплението, като е отчел, че вина за него носи единствено подсъдимия, а наред с това му е наложил минимално предвиденото в закона наказание. Твърди, че съдът е следвало да отчете тежестта на извършените от Ч. нарушения и да му наложи наказание, което съответства и на вредоносния резултат от престъплението.

Предлага наложеното наказание да бъде преценено като явно несправедливо и на това основание да бъде увеличено на пет години и шест месеца „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл. 58а НК да бъде намалено на три години и осем месеца „лишаване от свобода“. Моли наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде увеличено съобразно нормата на чл. 49, ал. 2 НК.

В касационното съдебно заседание поверениците на частните обвинители С. и Г. поддържат касационната жалба и възпроизвеждат отново отразените в нея оплаквания. Твърдят, че неправилно въззивният съд не е дал превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е отчел в достатъчна степен настъпилия престъпен резултат, това че пострадалата е била полезна за обществото и загубата и е такава не само за семейството й, но и за всички, защото тя е била обществено значима личност.

На тези основания предлагат да бъде отменено атакуваното въззивно решение, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъде увеличено наказанието.

Частният обвинител А. С. поддържа тезата на повереника си и моли съда да бъде част от промяната, за да може подсъдимият да получи справедливо наказание.

Повереникът на частния обвинител С. поддържа касационната жалба на основанията отразени в нея. Моли мотивите на въззивния съд да бъдат преценени като противоречиви, като бъде отчетено това, че подсъдимият е имал виновно и противоправно поведение, което е било единствена причина за настъпване на произшествието. Допуснал е груби нарушения на правилата за движение независимо, че е бил професионален шофьор и е имал необходимия професионален опит. Предлага наложеното наказание да бъде преценено като несправедливо и моли то да бъде коригирано, като бъде наложено наказание над средния размер.

Представителят на държавното обвинение пледира касационните жалби да бъде преценени като неоснователни. Поддържа, че наложените наказания не са явно несправедливи, като липсва твърдяното несъответствие на обществената опасност на дееца и деянието. Твърди, че въззивният съд е преодолял лаконичността в мотивите на първоинстанционната присъда, като правилно е приел, че наказанието на Ч. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Поддържа, че правилно като такива са ценени трудовата му заетост, семейното му положение, това че има четири деца, изразеното разкаяние и липсата на други нарушения. Пледира, че правилно са отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства и конкретно нанесените увреждания на другия водач на превозно средство, участвало в произшествието.

На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Защитникът на подсъдимия моли касационните жалби да бъдат преценени като неоснователни. Пледира, че е безспорно установено, че подсъдимият не е личност със завишена обществена опасност, като той е семеен - баща на четири деца, изкарва прехраната си като професионален шофьор и не е извършвал друг нарушения на правилата за движение. Тези обстоятелства, наред с изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, дават основание да се прецени, че наказанието е правилно индивидуализирано и същото е достатъчно за постигане на целите на чл. 36 НК. Поддържа, че то е достатъчно и за постигане на целите на генералната превенция. Изразява надежда за справедливо решение.

Подсъдимият Ч. изразява съжаление за стореното. Твърди, че се измъчва от случилото се и би желал произшествието да не е настъпвало. Моли за прошка, като твърди, че е направил всичко възможно да предотврати катастрофата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

В касационните жалби на частните обвинители се съдържат единствено оплаквания относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подробно са развити съображения защо жалбоподателите преценяват наложените на подсъдимия Ч. наказания като явно несправедливи и несъответстващи на извършеното престъпление и данните за личността му. В разпоредбата на чл. 347 НПК законодателят е очертал пределите на касационна проверка, като е задължил касационния съд да се произнесе единствено по отношение на атакувания въззивен съдебен акт и само в неговата обжалвана част. Ето защо в настоящото производство не е налице типичното за предходните инстанции служебно начало и съдът дължи единствено произнасяне по направените оплаквания и евентуално допуснатите съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. При внимателен преглед на касационните жалби се установява, че в тях не се съдържат оплаквания за приложението на материалния и процесуалния закон, поради което и касационният съд ще провери постановения въззивен съдебен акт само по отношение на наложените на подсъдимия наказания.

Настоящият съдебен състав прие, че правилно въззивният съд е индивидуализирал наказанията, като вярно е установил смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно съдът е преценил, че смекчаващи отговорността обстоятелства са добрите характеристични данни на подсъдимия, това че е женен, работи и полага грижи за четири малолетни деца, отличните му характеристични данни, чистото му съдебно минало и липсата на данни за извършени предходни нарушения на правилата за движение, както и изразеното съжаление и разкаяние за извършеното престъпление. Законосъобразно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено и перфектното му процесуално поведение, което е дало възможност производството да се развие без забавяне.

Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени причинените увреждания на И. С.- водач на другия автомобил участвал в произшествието, които не са инкриминирани в настоящото производство. Като такова обстоятелство е следвало да бъдат оценени и извършените две сериозни нарушения на правилата за движение, които са причинили пътното произшествие.

Касационният съд споделя извода на въззивната инстанция, че наказанието на Ч. е следвало да бъде определено при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Ето защо прецени, че отмерването му в минималния предвиден в чл. 343, ал. 1, б.“в“ НК размер е законосъобразно и отговаря на изискванията на чл. 36 НК.

Правилно въззивният съд е определил наказанието при приложението на чл. 58а НК, предвид това, че наказателното производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НК. Верни са и изводите му, че в случая не са били налице предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4 НК защото няма основание да се приеме, че смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства са многобройни или изключителни, както и предвиденото минимално наказание не е несъразмерно тежко.

Касационният съд изцяло споделя отразеното в касационната жалба на частните обвинители, че липсва каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалата, като вината за настъпилото произшествие е единствено на подсъдимия Ч.. Това обстоятелство има значение за определяне на дължимото обезщетение за претърпени от пострадалите неимуществени вреди не може да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство и да доведе до завишаване на наказанието.

Съдът изцяло споделя и отразеното в касационните жалби по отношение на възрастта на пострадалата и нейната обществена значимост, но намира за необходимо да отбележи, че тези обстоятелства не могат да бъдат отчитани при индивидуализация на наказанието. Константна е съдебната практика, която приема, че при непредпазливи престъпления (а настоящото без съмнение е такова) извършителят от една страна не е имал възможност да възприеме обстоятелствата, свързани възрастта, семейното положение или обществената значимост на пострадалото лице, а от друга формата на вината - непредпазливост изключва възможността той да допуска настъпването на съставомерния резултат на престъплението, изразил се в смъртта на пострадалата. Ето защо всички обстоятелства, свързани с личността на пострадалата М. Г. имат значение за носенето на деликтната отговорност, но не и при индивидуализация на наказанието, налагано за извършеното престъпление (в този смисъл Р 17 по НД 1104/2021 г. 3 НО, Р 445 по НД 311/1979 г. 3 НО, Р 193 по НД 848/2020 г. 1 НО, Р 97 по НД 848/2019 г. 1 НО и др.).

Касационният съд прие, че правилно въззивната инстанция е приела, че в конкретния случай не са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане, като е отчел тежестта на извършените от подсъдимия Ч. нарушения на правилата за движение по пътищата и това, че с оглед изпълнение на целите на специалната и генералната превения е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.

Вярно съдът е отчел, че отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 НК не би гарантирало поправянето на подсъдимия. Законосъобразно е определен и първоначалния „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

Наложеното на основание чл. 343 г. НК по - леко наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е съобразено с изискванията на чл. 49, ал. 3 НК и е в размер, които допълнително гарантира постигане на целите на чл. 36 НК.

В заключение следва да бъде посочено и това, че наложените на подсъдимия Ч. наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, тъй като съответстват на обществената опасност на извършеното конкретно престъпление и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Тяхното увеличаване в исканите от частното обвинение размери би довело единствено до допълнително забавяне на производството и не би допринесло за постигането на целите на генералната превенция.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №132 от 15.09.2025 г., постановено по ВНОХД №243/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.