Р Е Ш Е Н И Е№ 32София, 30.01.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

З. Х.

при секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1262 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Б., представлявана от адв. Г. Х., срещу решение № 82 от 29.02.2024г. по в. т.д. № 683/2023г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение № 115 от 20.09.2023г. по т. д. № 180/2022г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. Б. срещу ЗК „Л. И. АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на разликата над присъдените 36 000 лева до претендираните 75 000 лева, частичен иск от 150 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й В. Г. Б., настъпила при ПТП от 21.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и е определил занижен размер на обезщетението, което не отразява действително претърпените от нея болки и страдания вследствие загубата на детето й. Твърди още, че при определяне на размера на обезщетението не са взети предвид и конкретните социално - икономически условия в страната към момента на инцидента. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил и нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е определил завишен размер на съпричиняване. Счита, че не е съобразена вменената с разпоредбата на чл. 20 ЗДвП по-голяма отговорност на водачите на МПС в сравнение с тази на пешеходците. Твърди, че съдът не е анализирал в пълнота изводите на вещото лице по приетата САТЕ относно поведението на делинквента. Счита, че основна причина за настъпване на инцидента са действията на водача, тъй като същият, управлявайки лекия автомобил с превишена, а и технически несъобразена скорост, се е поставил в невъзможност да предотврати процесното ПТП, докато съгласно заключението на САТЕ при движението му с разрешена скорост произшествието е било предотвратимо. Поради това моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният частичен иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът ЗК „Л. И. АД, представлявано от юрк.К. А., оспорва касационната жалба. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че въззивният съд правилно е определил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, съобразявайки възприетите в съдебната практика критерии за справедливост, както и правилно е определил размера на приноса на пострадалия с оглед поведението му, допринесло за настъпване на процесното ПТП. Моли решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила.

С определение № 3443 от 18.12.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и определянето на съотношението на приноса на пострадалия и на виновния водач.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е приел за безспорно, че на 21.09.2021г., около 6:10 часа, в [населено място], по прав и двупосочен участък, с по една лента във всяка посока, се е движил застрахованият при ответника лек автомобил „Р. К. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Д. С. Б., при нощни условия при осветеност от къси светлини на фаровете; движението се е извършвало в дясна лента по посока центъра, със скорост от около 62 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч; автомобилът е приближавал от прав и хоризонтален участък намиращата се отдясно бензиностанция „Шел“. Приел е за безспорно още, че по това време пешеходецът и син на ищцата В. Г. Б. се е намирал в зоната след бензиностанцията, извършвайки движение около и по пътното платно, при разположение в невидимата /неосветената/ за водача зона; водачът реагирал и предприел аварийно спиране, когато автомобилът е бил на около 48, 50 м. от мястото на удара с пешеходеца; ударът е настъпил в режим на спиране на МПС при скорост около 45 км/ч, като вследствие на същия е настъпила смъртта на В. Г. Б..

По първия спорен по делото въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на Г. И. Б. и И. С. К.. Взел е предвид претърпените от ищцата силна мъка, болка и страдание вследствие неочакваната загуба на нейния син, както и съществувалите приживе между тях близка емоционална връзка и трайна дълбока близост. Отчел е, че майката и синът са живели в едно домакинство, като починалият, макар и инвалидизиран с решение на ТЕЛК, е работел на надница и е помагал на майка си финансово, както и в ежедневната работа. Отчел е още, че след инцидента ищцата често плачела, била угнетена и всяка събота ходела на гроба на сина си. Посочил е, че загубата на дете се явява тежко и непреодолимо емоционално изживяване, от което ищцата ще търпи постоянна мъка, страдание и дългосрочна тъга. Взел е предвид, че към датата на инцидента починалият е бил на 42 години, а майка му – на 74 години. Съобразил е също икономическата конюнктура в страната и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 120 000 лева.

По втория спорен по делото въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат апелативният съд е съобразил заключенията на вещите лица по приетите САТЕ и СМЕ. Намерил е, че починалият пешеходец се е движел рано сутринта в 6:10 ч., през месец септември /когато видимостта при нощни условия е намалена/, по неосветен пътен участък, при алкохолно опиянение от средна степен /1, 72 промила алкохол в кръвта/ и затруднение да възприема движещите се по пътя МПС /с оглед нарушената зрителна острота/, както и да съобрази поведението си адекватно с пътната обстановка, като се е движел около и по пътното платно /при наличие на банкет/, при нарушена видимост, с тъмни дрехи, непозволяващи на водачите на МПС да го различат от останалата обстановка по пътя. С оглед на така установените факти въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като с нарушаване на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП пострадалият е допринесъл за възникване на самото ПТП. Намерил е, че нарушението от делинквента на правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 и чл. 20 ЗДвП/ е много по – леко, респ. това на пострадалия – по-тежко, поради което е заключил, че съпричиняването възлиза в размер на 70 %, като е редуцирал справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на 36 000 лева.

По поставения материалноправен въпрос:

По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в посочените от касаторка решения, както и в служебно известните на настоящия състав решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 151 от 12.11.2012г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т. д. № 1643/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т. д. № 1858/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 92 от 24.07.2013г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 159 от 24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 150 от 18.12.2017г. по т. д. № 1834/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Според така формираната практика, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с формираната практика по поставения правен въпрос, като при определяне на степента на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия пешеходец не е извършил комплексна преценка на тежестта, вида и броя на нарушенията, довели до настъпване на вредоносния резултат, и степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, което обуславя и частична неправилност на решението в обжалваната част. Тъй като не се налага събиране на други доказателства, делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция.

Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен частично предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, поради което следва да се приемат за доказани всички елементи от състава на непозволено увреждане – фактът на настъпилото ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на дееца – водачът на лекия автомобил, довело до процесното ПТП, и причинената при него смърт на наследодателя на ищцата, както и предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника поради наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка на Гражданска отговорност.

Правилно въззивният съд, като е съобразил изградената близка емоционална връзка между ищцата и починалия; обстоятелството, че са живели в едно домакинство, като пострадалият е помагал на майка си финансово и в ежедневната работа; интензитета на претърпените от ищцата емоционални болки и страдания от внезапната загуба на детето й; обстоятелството, че животът й трайно се е променил в негативен аспект; възрастта на починалия и тази на ищцата към датата на ПТП, както и конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е определил обезщетение за претърпените от ищцата вреди в размер на 120 000 лева.

Въззивният съд правилно е установил след обсъждане на заключението на съдебната автотехническа експертиза механизма на настъпване на процесното ПТП: На 21.09.2021г., около 6:10 часа, в [населено място], по прав и двупосочен участък, с по една лента във всяка посока, се е движил застрахованият при ответника лек автомобил „Р. К. с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Д. С. Б., при нощни условия при осветеност от къси светлини на фаровете; движението се е извършвало в дясна лента по посока центъра със скорост от около 62 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч; автомобилът е приближавал от прав и хоризонтален участък с голяма дължина намиращата се отдясно бензиностанция „Шел“. По това време пешеходецът В. Г. Б. се е намирал в зоната след бензиностанцията, извършвайки движение около и по пътното платно, като до този момент е бил разположен в невидимата /неосветена/ за водача на лекия автомобил зона. Пешеходецът е бил облечен с тъмни дрехи и е бил изправен с гръб или с лява част към автомобила. Водачът реагирал и предприел аварийно спиране, когато автомобилът е бил на около 48, 50 м. от мястото на удара с пешеходеца. Ударът е настъпил в режим на спиране на МПС при скорост около 45 км/ч, като вследствие на същия е настъпила смъртта на В. Г. Б.. Според заключението основни причини за настъпване на произшествието от техническа гледна точка са: движението на пешеходеца по неосветен участък върху пътното платно за движение /при наличие на банкет/, без да се съобрази с движението на моторни превозни средства, с тяхната посока, направление или скорост на движение, в момент и на място, когато това не е било безопасно; водачът на лекия автомобил е реагирал със спиране със закъснение от около 0, 7s и с оглед скоростта му на движение от около 62 км/ч произшествието е било неизбежно, като при условие, че водачът е управлявал със скорост, по-ниска от 52, 45 км/ч, и е възприел пешеходеца от дистанция 48, 50 метра, произшествието е било предотвратимо от техническа гледна точка.

По делото е установено, че към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалият пешеходец е бил с 1, 72 промила концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно заключението на СМЕ тази концентрация е в границите на средна степен на алкохолно опиване и се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентацията, координацията на движенията, силно забавени реакции; нарушава се бинокулярното зрение, губи се чувството за пространственост, възниква световъртеж и нистагъм. В заключението е посочено още, че от медицинската документация е видно, че пострадалият е имал лека умствена изостаналост, албинизъм /очно-кожен тип/ със значително намаление на зрителната острота и нистагъм, вредна употреба на алкохол, типология по Ото-М. Леш-тип IV, с оглед на което и при установената концентрация на алкохол в кръвта може да се твърди, че той е бил силно затруднен както да възприеме движещите се пътя МПС, така и да съобрази поведението си адекватно с пътната обстановка.

При така установените обстоятелства възражението за съпричиняване на процесното ПТП от страна на пострадалия пешеходец, който с движението си около и по пътното платно при наличие на банкет, с гръб към движещите се в пътната лента моторни превозни средства, без да се съобрази с движението им и с тяхната скорост и без да изпълни задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение, е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 108, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗдвП. Пешеходецът се е движел по пътното платно в състояние на средна степен на алкохолно опиване, с което се е поставил в затруднение както да възприеме движещите се по пътя МПС, така и да съобрази поведението си адекватно с пътната обстановка.

Предвид формираната постоянна практика по материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационен контрол, при преценка на степента на приноса съдът следва да съпостави поведението на увредения с това на делинквента, като отчете тежестта, вида и броя на нарушенията, довели до настъпване на вредоносния резултат, и реалния принос на всяко нарушение за реализирането на увредата. В конкретния случай извършените от делинквента нарушения на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 20, чл. 21, ал. 1 ЗДвП ЗДвП са тежки, тъй като не е изпълнил задължението си да не създава опасност за движението си и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, да контролира непрекъснато моторното превозно средство, което управлява, да се движи със скорост, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да се движи в населено място със скорост до 50 км/ч /в случая скорост от 62 км/ч/. Според заключението на САТЕ от техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е допуснал закъснение при спиране на управлявания автомобил спрямо възможността за възприемане на пешеходеца, както и се е движел с превишена, а и технически несъобразена скорост, като при своевременна реакция, както и при движение с разрешената за съответния пътен участък скорост – в населено място, е имал възможност да предотврати ПТП. Пострадалият, от друга страна, не е изпълнил задълженята си по чл. 108, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗдвП да се движи по тротоара или банкета на пътното платно, а ако се движи по пътното платно, да се движи противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, и преди навлизане на пътното платно да се съобрази с движението на моторни превозни средства и с тяхната скорост и да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение. Същевременно пешеходецът се е движел по пътното платно в състояние на средна степен на алкохолно опиване, с което се е поставил в затруднение както да възприеме движещите се по пътя МПС, така и да съобрази поведението си адекватно с пътната обстановка. Предвид изложеното настоящият състав намира, че с поведението си двамата участници в процесното ПТП са допринесли в равна степен за настъпването му, поради което приносът на пострадалия е в размер на 50%.

Поради това и съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеното като справедливо обезщетение на ищцата в размер на 120 000 лева следва да бъде намалено с 50%, като й се присъди обезщетение в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022г. до окончателното плащане.

Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения частичен иск за разликата над 36 000 лева до 60 000 лева, вместо което следва да бъде постановено решение, с което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата още 24 000 лева, равняващи се на 12 271, 01 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2022г. до окончателното плащане. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ищцата се дължат разноски за трите инстанции съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска. За първата инстанция ищцата е направила разноски в размер общо на 11 249 лева, като с първоинстанционното решение са й присъдени съобразно уважената от тази инстанция част от иска разноски в размер на 5 382, 72 лева. С оглед допълнително уважената от настоящата инстанция част от иска на ищцата следва да бъдат присъдени още 3616, 48 лева. За въззивната инстанция ищцата е заплатила държавна такса в размер на 780 лева, поради което с оглед допълнително уважената част от иска ответникът следва да й заплати част от същата в размер на 480 лева. За касационната инстанция ищцата е направила разноски в размер общо на 5340 лева, поради което с оглед допълнително уважената част от иска следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 3286, 16 лева. С оглед на това на ищцата следва да бъдат присъдени допълнително разноски за трите инстанции в размер общо на 7382, 64 лева, равняващи се на 3774, 68 евро. На пълномощника на ищцата следва да се присъди и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивната инстанция съобразно допълнително уважената част от иска в размер на 2700 лева, равняващи се на 1380, 49 евро. На ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска, като за първата инстанция му се дължат разноски в размер на 212, 80 лева, за втората инстанция – в размер на 207, 69 лева, а за касационната инстанция в размер на 200 лева, равняващи се на 102, 26 евро. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която на ответника са присъдени разноски за първата и за втората инстанция за разликата над посочените размери.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 във връзка с ал. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 82 от 29.02.2024г. по в. т.д. № 683/2023г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 115 от 20.09.2023г. по т. д. № 180/2022г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. Б. срещу ЗК „Л. И. АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 36 000 лева до 60 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й В. Г. Б., настъпила при ПТП от 21.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, и Н. С. Б. е осъдена да заплати на ЗК „Л. И. АД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 212, 80 лева до 1034 лева, както и в частта, с която Н. С. Б. е осъдена да заплати на ЗК „Л. И. АД разноски за въззивното производство за разликата над 207, 69 лева до 540 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на Н. С. Б., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Г. Х., още 12 271, 01 евро /с левова равностойност 24 000 лева/ - представляващи допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Г. Б. при ПТП на 21.09.2021г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2022г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на Н. С. Б., ЕГН [ЕГН] сумата 3774, 68 евро /с левова равностойност 7382, 64 лева/ - допълнително разноски за трите инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Г. Б. Х., [населено място], [улица] сумата 1380, 49 евро /с левова равностойност 2700 лева/ - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК „Л. И. АД, ЕИК[ЕИК] сумата 102, 26 евро /с левова равностойност 200 лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 29.02.2024г. по в. т.д. № 683/2023г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри търговски състав в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: