Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" София, срещу Решение № 1270 от 28.02. 2018 г., постановено по адм. дело № 8035/ 2016 г., по описа на Административен съд София– град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221015007465-091-001 от 26.04.2016г., на ТД на НАП в частта, потвърдена с Решение № 1167 от 13.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, относно установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 113 796.38 лв. със съответните лихви за забава.

Касационният жалбоподател намира наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като счита обжалваното решение за необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материално правни норми и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Изложени са аргументи, че съдът не е съобразил спецификата на казуса и не е изяснил съображенията и основанията, поради които са определени задълженията за корпоративен данък.

Посочени са експертните заключения от назначените експертизи, в които са констатирани несъответствия в салдата по счетоводните сметки, както и неправилно определяне на средно претеглената цена на продадените стоки.

Изложени са твърдения, че допуснатите счетоводни експертизи са дали различни отговори на въпроси, при сравнително сходни фактически установявания, като намира, че следва да бъде кредитирано първото заключение.

Намира, че според експертизите не са представени доказателства за допуснати фундаментални грешки; стоките са изписвани по средна цена, а не по сходни групи; липсват доказателства за формиране на продажна цена на стоките, като не са представени доказателства за движението на стоките.

Поддържа тезата, че разликата от 1 138 000 лева, получена между данните за налични стоки по баланса и оборотна ведомост за 2014 г. представлява стойността на стоката, която е продадена от дружеството,...