Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение № 7831 от 21.12.2018 г. постановено по адм. дело № 4756/2018 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), в частта, в която по жалба на О. К, АССГ е отменил Решение № РД-02-36-247 от 19.03.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР в частта по т. 1, с която по отношение на О. К е отказано верифициране на разходи в размер на 13 618, 00 лв. без ДДС по отношение по сключен договор с рег. № ВG16RFОР001-1.030-0001-СО1-S-03 от 28.06.2017 г. с изпълнител „Строителна фирма – Рила“ ЕООД, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е осъдено да заплати на О. К сума в размер на 740, 88 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд погрешно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е пренебрегнал представено по делото писмено доказателство - протокол за измерване от 05.01.2018 г., подписан от представители на двете страни по спора. Излага, че заключението на вещото лице е следвало да бъде ценено при условията на чл. 202 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), тъй като същото почива на предположения, а не на обективни факти. Твърди, че е налице противоречие между обстоятелствената част и заключението на СТЕ. Счита, че от приложения към заключението протокол за измерване от 05.01.2018 г., се установява, че по позиция № 159 от количествено – стойностната сметка са изпълнени само 15 шахти. Излага, че протоколът...