О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1187

Гр. София, 13.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.02.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3254/24 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Специализирана болница за активно лечение на детски болести „Проф. И. М. ЕАД, [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №3268/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. Й. – Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на наложеното на ищцата със заповед от 28.09.22 г. дисциплинарно уволнение от длъжност „старши рентгенов лаборант“ за нарушения по чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1,т.7 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС следните процесуалноправни въпроси:

1. Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти?

2. За възможността на работодателя в съдебно производство за проверка на законосъобразността на налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ да докаже посредством гласни доказателства, че ищецът – работник/служител е поканен да даде обяснения в изпълнение на задължението по чл.193, ал.1 КТ.

3. За преклузията за посочване на доказателствени средства в бързото производство, с оглед приложението на чл.312, ал.2 ГПК и последиците по чл.313 ГПК.

Поставя в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и материално - правните въпроси: за законността на уволнението, когато са спазени процедурата и изискванията по чл.193-195 КТ само за част от нарушенията, извършени от работника/ служителя; за формата на обясненията на работника/ служителя и може ли работодателят да изиска устни или само писмени обяснения за целите на дисциплинарното производство и необходим ли е нарочен акт за образуване на това производство; дължи ли работодателят обсъждане на поисканите и събрани от работника/ служителя по реда на чл.193 КТ обяснения с оглед изискването на чл.195 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?

Поставя правни въпроси и относно имащата характер на определение част от решението на СГС, с която е потвърдено първоинстанционното решение за разноските, а именно:

В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, с оглед цитираната практика на ВКС, поставя въпроса за приложението на чл.78, ал.1 и 5 ГПК относно възможността да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, осъществявано от двама адвокати. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК поставя въпрос, касаещ възражението за прекомерност на адв. в.ие на пълномощника на ищцата, с оглед на практиката на СЕС – р. по дело С-438/22 г. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поради наличие на противоречива съдебна практика, поставя въпроса: към кой момент следва да се преценява приложението на Наредба №1/04 г. на ВАдв. С при направено от насрещната страна възражение за прекомерност – към момента на договора за правна защита или към деня на устните състезания по делото?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: за да уважи исковете въззивният съд е приел, че макар да е изискал обяснения от ищцата за нарушенията по пункт първи от заповедта за уволнение, работодателят не ги е обсъдил. Не се доказва при условията на главно и пълно доказване от страна на ответника по иска служителката да е извършила сочените в заповедта нарушения на тр. дисциплина – непосочване на заместник за периода на отпуската й и че по нейна заповед било забранено друг, освен нея, да вика техниците за поправка на рентгеновия апарат. Не се установява по време на отпуската на ищцата работата на отделението да е била съществено и значимо затруднена от повредата на апарата и за болницата да са настъпили съществени вреди.

Макар да е приел, че за нарушенията по пункт втори от заповедта не са изискани от работодателя обяснения от ищцата, въззивният съд е разгледал по същество спора и в тази част и е преценил нарушенията за недоказани. Те се отнасят до цялостната организация на работата в отделението – създаване на нефункционален график, водещ до много часове извънреден труд, закъсняло внедряване на апарати, допълване на кодове. Графиците наистина се изготвят от ищцата, но считано от м.01.22 г. / много преди уволнението й/ дежурствата в отделението са преминали на 24 часов график. Поради тази значима промяна на работата в отделението личният принос на ищцата при изготвяне на графиците във връзка с натрупаните часове извънреден труд следва да се разглежда в контекста на цялостната организация на работата в отделението и не е решаващ.

При така приетото от въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен процесуален въпрос: Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти?, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с р. по гр. д. №1147/12 г. на четвърто г. о. на ВКС. В него е прието, че: „Посочване на доказателствено средство от страната, в частност искане за допускане на свидетели, направено своевременно, с указване на релевантни за спора факти, за които те ще бъдат разпитвани съгласно чл.156 ал.2 ГПК, не следва да бъде отклонявано.Такава възможност съдът има само когато за установяване на един и същи факт се сочат повече свидетели и макар и предварително, се прави преценка, че всички те не са необходими.В случай, че доказването с допуснатите свидетели се окаже неуспешно, следва да бъдат допуснати и останалите.При отказ да уважи доказателствено искане съдът е длъжен да се мотивира. Във връзка с въпроса и цитираната практика касаторът се позовава на поискания от него с отговора на исковата молба и пред въззивния съд разпит на св. В. и Ч. /изготвили цитираните в заповедта за уволнение докладни за нарушенията на ищцата/, който въззивният съд е отказал да допусне с посочените в изложението две определения по делото.

Допускането на въззивното решение до обжалване в частта по уважените искове налага допускане на обжалването и в акцесорната част за разноските.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №3268/24 г. от 30.05.24 г.

Указва на касатора Специализирана болница за активно лечение на детски болести „Проф. И. М. ЕАД, [населено място] в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 303,03 лв. и да представи вносен документ. В противен случай жалбата ще бъде върната.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: