Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма] – [населено място] чрез пълномощника си адв. И. Й и Н. И. П. в качеството й на изпълняващ длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 2045/03.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3642/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд.

[фирма] – [населено място] чрез пълномощника си адв. И. Й обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 161301702/06.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1135/29.10.2013 г. на директора на същата дирекция са установени задължения за ДДС на основание чл. 86 ЗДДС в размер на 12 802, 68 лв. и лихви – 6 492, 70 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г. в размер на 191, 37 лв. и лихви – 86, 07 лв.; за 2009 г. в размер на 1 574, 22 лв. и лихви – 529, 98 лв.; за 2010 г. в размер на 3 594, 08 лв. и лихви – 715, 99 лв. и за 2011 г. в размер на 3 718, 62 лв. и лихви – 478, 07 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приел, че са налице доставки от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и др. подобни, описани доставчици, които той е оспорил, както наличието на осъществени доставки, така и истинността на приложените към ревизионната преписка документи. Изложени са доводи, че по...