Производство по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез пълномощник адв.Т., срещу решение №8128 от 19.12.2016г. по адм. д.№ 3547/2016г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 16 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма] ("Е."), считано от 01.08.2015г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. Със същото решение [фирма] е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 300 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил, че [фирма] е присъединен към електроразпределителната, а не към електропреносната мрежа, която се обслужва от Е. и няма законово основание производители, които не са присъединени към електропреносната мрежа да дължат цена за достъп до електропреносната мрежа. Излага, че цената за достъп по раздел IV, точка 5 неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, точка 1 от Решение Ц-27, от което следвало, че "Е." е компенсиран два пъти за един и същи разходи. Твърди, че не е съобразено, че с Решение Ц-27 е утвърдена цена за достъп, като в нея се признават приходи на "E." за компенсация на разходи, претърпени от дружеството през минали години, както и не е отчел, че тези разходи са покрити и от Решение Ц- 25/29.07.2013 г....