Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на община В. Т, с БУЛСТАТ 000133634, представлявана от кмета, чрез процесуален представител – Р.А – главен юрисконсулт в дирекция „Обществени поръчки“, със седалище в гр. В. Т, пл. „М. Б“ № 2, против решение № 163 от 05.08.2020 г. по адм. дело № 670/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – В. Т, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение с изх. № РД-02-36-1068/07.10.2019 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР) 2007-2013 г. и заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за отказ от верификация на средства, постановено във връзка с подадено искане за окончателно плащане № BG161PO001-1.1.10-0040-C0001-M001 по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG161PO001/1.4-09/2012/014.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита извода на съда по отношение на т. 1 от оспорения индивидуален административен акт за неправилен, тъй като е постановен при погрешно установяване на фактите и произнасяне извън предмета на делото. По същество твърди, че в акта липсват мотиви, от които да става ясно по какъв начин ръководителят на УО (РУО) е достигнал до извод за недопустимост на съответния разход, който извод, видно съдържащите се в административната преписка и представените в хода на делото писмени доказателства, е погрешен. В допълнение, посочва, че актът в тази му част е незаконосъобразен, тъй като е издаден след изтичането на четиригодишния давностен срок за определяне на финансова корекция за извършването на...