Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Л.С от [населено място], Софийска област, против решение №715 от 16.07.2020 г. по адм. д.№461/ 2020 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1012-22-5#1/14.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София област и потвърденото с него разпореждане №2113-22-145/13.09.2020 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ София област за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОС/.

Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Незаконосъобразно съдът е приел, че Сайчев отговаря на изискванията за възраст, стаж и сбор от точки, но няма 10 години от І-ва категория труд или 15 години от ІІ-ра категория по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Придобил е право на пенсия преди 2000 г. в силикозоопасни рудници, признати с писмо №8920/01.08.1961 г. и има изискуемите тогава години осигурителен стаж от І-ва категория. Освободен е по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ на 08.10.1996 г. и е продължил да работи до придобиването на 7 г. и 6 м за І-ва категория. Осигурителният му стаж от ІІ-ра категория е 07 г. 04 м. 03 дни, а общият сбор на осигурителен стаж и възраст е 112 точки, поради което твърди, че притежава право на ЛПОС на основание чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, което се установява от представените в пенсионната преписка удостоверение Обр.УП-2 №69/02.03.2004 г. от Мина „Антрацит“ ЕАД, гр. С., писмо №74/23.07.2009 г. от ЧЕЗ „Разпределение България“, удостоверение Обр.УП-2 изх.№74/30.03.2010 г. от „Е. А“ ЕАД,...