Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Б. Й. Д. против присъда № 7/23.10.2008 год. по въззивно нохд № 633/2008 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 15-ти въззивен състав, в която се поддържат доводи за постановяване при касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 НПК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата е неоснователна, защото не са допуснати нарушения от въззивния съд и присъдата следва да бъде оставена в сила.

Частните обвинители и граждански ищци Е. П. П. и П. П. П./конституирани като наследници на пострадалия/ правят искане новата присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира:

Софийският районен съд, наказателна колегия, 16 състав с присъда от 12.09.2007 год. по нохд № 7227/2006 год. признал подсъдимия Д за невинен в това на 27.02.2006 год. в гр. С. да е отнел чужди движими вещи – пари 30 лева от владението на Пл. П. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил сила и го оправдал по обвинението по чл. 198, ал. 1 НК.

Отхвърлил предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от престъплението като неоснователни.

Софийският градски съд с обжалваната присъда по въззивно нохд № 633/2008 год. отменил присъдата на Софийския районен съд и постановил нова, с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

Предявените на основание чл. 45 ЗЗД граждански искове за вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер съответно – за имуществени 30 лева, за неимуществени 1500 лева със законните последици. Отхвърлил иска за неимуществени вреди до пълния му предявен размер.

Произнесъл се по въпросите за размера на държавната такса и дължимите разноски.

Въззивното производство е образувано по повод на протест от прокурор, съдържащ искане за нова оценка на доказателствения материал и точно прилагане на закона с осъждане на подсъдимия за извършеното от него престъпление на инкриминираната дата по чл. 198, ал. 1 НК. Въззивният съд изложил възприетата от него фактическа обстановка, която основал на установените, относими към предмета на доказване, обстоятелства, данни за които е намерил да се съдържат в събраните достатъчно и възможни доказателства. Направил е нов подробен анализ и съпоставка, оценявайки показанията на свидетелите, писмените доказателствени средства, обясненията на подсъдимия, заключението на вещото лице в съответствие с действителния смисъл и според изискванията на чл. 107, ал. 3 НПК. Изложил е съображения защо и кои, както и в каква част ги възприема, отстранил е противоречията в доказателствения материал и е направил верен правен извод, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря. Обосновал е отказа си да възприеме процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствения материал с нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК и е потвърдил тази по отношение на обема при липса на нарушения при събирането му, който е приел за достатъчен и възможния, за да се решат правилно въпросите по чл. 301, ал. 1, т. т.1 и 2 НПК.

Неоснователен е доводът в жалбата на подсъдимия, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при провеждане на процесуалното следствено действие по чл. 144 НПК отм., Разпознаването е извършено по правилата на посочената разпоредба и преди влизане в сила на новата – чл. 170 НПК отм.. 04.2006 год., според която законодателят не е предвидил като задължителна предпоставка, за да бъде определено като годно доказателствено средство, разпитът на свидетеля да се извърши „непосредствено”, а само „преди извършване на разпознаването”, какъвто е конкретния случай, да се проведе по въпросите, които са предвидени-дали познават лицето, което предстои да разпознаят, за особеностите, по които могат да го разпознаят, за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицето, за състоянието в което са се намирали при възприемането на лицето, подлежащо на разпознаване. Видно от съдържанието на протокола свидетелят П е разпитан и подробно е изяснил тези обстоятелства преди провеждане на разпознаването както за подсъдимия, така и относно факти и обстоятелства за лекия автомобил, който е пътувал, управляван от подсъдимия. Съществените белези, по които е разпознал подсъдимия при разпознаването не пораждат съмнение за допусната грешка относно личността му, поради което и протоколът правилно е бил оценен като годно доказателствено средство.

Няма основание да се приеме за основателно и твърдението в жалбата за провеждане на досъдебното производство и разглеждане на делото от съдии в Софийския градски съд и Софийския апелативен съд от лица, заинтересовани от изхода на делото поради обстоятелството, че пострадалият е бил съдия в Софийския военноокръжен съд. Съображенията, с които се обосновава, са предположения за евентуална зависимост на служителя от полицията и разположението на съдилищата в една и съща сграда, в която е разположен и военния съд. Това възражение е направено и пред въззивния съд, който по убедителен начин е отказал да го приеме за основателен. Действията на представителите на полицията, участвали при разследването, както и съдебните актове, подлежат на проверка относно процесуалната им дейност и няма никакво съмнение, че само проявената задължителна процесуална бързина при разследването във връзка със събиране на необходимите доказателства /което очевидно в нарушение на изискванията по НПК не се прави по всички сигнали за извършени престъпления/, не може да бъде основание за промяна подсъдността. Липсват каквито и да било данни за проявена предубеденост и решаване на делото в нарушение на изискванията за безпристрастност и равни права на гражданите. Не е вярно твърдението, че по този въпрос няма отговор, което защитникът е определил като липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.Оорът на това възражение е изложен на л. 30/втора страница/ от въззивното производство, с който страните могат да се запознаят, ако прочетат мотивите към присъдата.

Възражението по т. 4 от жалбата касае непълнота на доказателствата-основание, което законодателят не е предвидил в чл. 348, ал. 1 НПК за извършване на касационна проверка. Доколкото такова е поддържано и във въззивното производство съдът е изложил подробни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, че изводът за съответствието на лекия автомобил с този, управляван от подсъдимия, не е направен произволно, а с оглед разпознаването му като извършител, и подробната съпоставка и анализ с останалия доказателствен материал-свидетелски показания, писмени доказателствени средства. Това е и основанието да не се събират други доказателства, с които да се установяват обстоятелства, неотносими към предмета на доказване. От изложеното следва, че няма допуснато нарушение на чл. 13 НПК, защото са събрани и оценени с оглед действителния смисъл всички възможни доказателства. Нещо повече, пострадалият никога не е твърдял, че е пътувал с таксиметров автомобил, който е бил на фирма ОК СУПЕРТРАНС, а това е установено при извършеното разследване.

Няма нарушение и при определяне предмета на престъплението – пари в размер на 30 лева. Вярно е, че първоначално пострадалият е заявил за предадена банкнота от 50 лева, взета от подсъдимия, за да заплати стойността на превоза, отчетен на апарата в размер на 20 лева, което е и повода за недоволството от негова страна. Но от показанията му, които правилно са възприети, се установява, че от ръцете му подсъдимия е издърпал - след като му е нанесъл побой, три банкноти по 10 лева, т. е. 30 лева, които е получил след задържане на дължимата сума за услугата. Дали първоинстанционният съд е приел различна сума от тази, за която подсъдимия е осъден, не е обстоятелство, което следва да бъде обсъждано или да се излагат специално мотиви, защото решението на въззивния съд за размера на отнетото имущество е в съответствие с доказателствения материал. Доколкото има допуснато нарушение в посочване часа-21, а не 22- както е установено от пострадалия и е един от елементите по обвинителния акт, не следва да се определя като съществено с характер на основание за отмяна, а като техническа грешка, която не се е отразила на останалите фактически изводи и констатации, както и на правните изводи.

Изписване дословно съдържанието на текстове от НПК или общите обобщаващи заключения, каквито се съдържат в жалбата и писмената защита на подсъдимия, с което се определят мотивите на въззивния съд към постановената нова осъдителна присъда за съществени нарушения на процесуалните правила, без да са конкретизирани /може би поради непознаване съдържанието на обжалвания акт/, за да може да бъде извършена проверка дали действително такива са допуснати, не е основание за служебна проверка, тъй като такава не е предвидена в правомощията на касационната инстанция.

Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7/23.10.2008 год. по въззивно нохд № 633/2008 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 15-ти въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: