№ 68

гр. София,

04.02.2026 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря Ц. Найденова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3919 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 207 от 25.07.2025 г. по в. гр. д. № 252/2025 г. на АС – В. Т. с което частично е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса : за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Жалбоподателят - Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност и на постановеното въззивно решение в частта му, с която е уважен предявения иск.

Ответникът - Д. В. В., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд с обжалваното решение, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Д. В. сумата в размер на 12 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по ДП № ЗМ26/2019 г. по описа на ОДМВР - В. Т. и впоследствие образуваното съдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата от влизане в сила на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда – 20.09.2022 г. до окончателното изплащане.

Установено е по делото, че с Постановление за разделяне на досъдебно производство от 06.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура В. Т. са отделени материали от водено разследване и е образувано ново досъдебно производство за това, че на 26.09.2018 г. в гр. В. Търново свидетел по ДП № ЗМ-872/2018 г. по описа на РУ В. Търново пред надлежен орган на властта устно съзнателно е потвърдил неистина, което е престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. С постановление за привличане на обвиняем от 07.01.2020 г. по образуваното ДП № ЗМ-26/2019 г. на ОД на МВР В. Търново, Д Д. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Взета мярка за неотклонение „Подписка“. Разпитан на същата дата. На 18.05.2020 г. е внесен обвинителен акт в съда., за което е образувано НОХД № 689/2020 г. на Районен съд В. Т. по което са проведени седем открити заседания.

Установено е, че с Присъда № 260008/21.05.2021 г. по НОХД № 689/2020 г. на РС – В. Т. подсъдимият В. е признат за виновен за това, че на 26.09.2018 г. в [населено място], като свидетел по ДП № ЗМ-872/2018 г. на РУ - В. Т. пред надлежен орган на властта устно съзнателно потвърдил неистина, а именно че бил издърпан до вратата на склад на ЕТ „Е. – Е. З.“ В. Т. е бил блъснат и изхвърлен от склада от служители на дружеството, вследствие на което паднал на циментовата настилка и ударил лявата си ръка в областта над китката, левия си крак в областта на бедрото и лявата страна на главата над ухото, имал рана от охлузване с кръвотечение на ръката, а вследствие удара на главата в земята е получил световъртеж и частична загуба на съзнание за определен момент, а в действителност, противопоставяйки се на извеждането му през вратата на склада, протегнал напред лявата си ръка, притиснал я сам в областта на гривнената става към вратата и я търкал в нея, след което залитнал вляво, стъпил на двата си крака и приклекнал, след това сам паднал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка, легнал на земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка и запретнал ръкава, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години.

Присъдата на първостепенния съд е била обжалвана и с присъда от 02.12.2021 г. по ВНОХД № 357/2021 г. на ОС - В. Т. подсъдимият - ищец е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Впоследствие въззивната присъда е протестирана и с решение от 20.09.2022 г., по кнд № 179/2022 г. на ВКС е била потвърдена.

За да постанови своето решение въззивният съд приема, че от свидетелските показания се установява, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по повдигнатото обвинение и периода през който то е продължило /около 2 години и 8 месеца/ е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство. За да определи размера на справедливото заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконно повдигнато обвинение е взето предвид, че с незаконосъобразното повдигане на обвинение в извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 НК, но въпреки това ответника е засегнал ищеца като човек и личност, унизил е неговото достойнство, накърнил е авторитета му, както в личен, така и в професионален план, имайки предвид, че той се е занимавал с разследваща журналистика, не е бил осъждан, а от показанията на разпитаните свидетели се установява, че се е ползвал с добро име сред колеги и приятели.

Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите, които са посочили, че отношението към ищеца се е променило и сред професионалната гилдия се породило съмнение в професионалните му качества, поради което за продължителен период са отбягвали да работят и да общуват с него. При определяне размер на заместващото обезщетение е взето предвид, че наказателното производството не е извън разумния срок и на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение. Съдът е приел, че размера на заместващото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е в размер на 12 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен.

Въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 12 000 лева репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено.

В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 4.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен факта, че ищецът сам се е поставил в положение срещу него да бъде проведено наказателно преследване, както и че същото е приключило бързо за период от 2 години и осем месеца, като е било разгледано пред три съдебни инстанции, като утежняващо обстоятелство е, че ищецът е бил осъден на първа инстанция, но въззивния съд е постановил оправдателна присъда, която е била потвърдена от касационната инстанция.

Въззивният съд не е отчел в съвкупност обстоятелствата, че наказателното производство не е въздействало негативно на здравето на ищеца, не е застрашило значително личната свобода, доколкото му е била наложена принудителна мярка за неотклонение „подписка“, която е най – леката предвидена в НПК и е била отменена с определение от 21.05.2021 г. на РС – В. Т. не е въздействала негативно на авторитета и професионалната реализация на ищеца, доколко от показанията на свидетелката И. се констатира, че към момента ищецът е започнал работа в голяма медия, а от показанията на свидетелката Ф. се констатира, че наказателното производство водено срещу ищеца не е в причинна връзка с прекратяване на договорите на ищеца с различни медии и с „Господари на ефира“ е станало през 2018 година, т. е. преди да му е повдигнато обвинение по досъдебно производство № 3М 26/2019 г., което е станало 07.01.2020 г. Всички тези обстоятелства сочат по-скоро на обичайни вреди от воденото наказателно производство, а не на значетилни такива както е приел въззивния съд.

Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение и личността на увредения съставът на ВКС счита, че сумата от 2 556, 46 евро/с левова равностойност от 5 000 лева/ е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за разликата над 5 000 лева до 12 000 лева/6135, 5 евро/ и искът следва да бъде отхвърлен над този размер.

В останалата си част, с която искът е уважен за сумата от 2 556, 46 евро/превалутирана по чл. 12 ЗВЕРБ сума от 5 000 лв., и закръглена по чл. 13 ЗВЕРБ/ решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора пред касационния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 409, 03eвро /с левова равностойност 800 лева/.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 207 от 25.07.2025 г. по в. гр. д. № 252/2025 г. на АС – В. Т. В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Р. Б. e осъдена да заплати на Д. В. В. сумата над 5000 лева /2 556, 46 евро/ до 12000лева /6135, 5 евро/обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконно наказателно преследване, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. В. иск срещу Прокуратурата на Р. Б. сумата над 2 556, 46 евро/с левова равностойност от 5 000 лева/ до 6135, 5 евро/с левова равностойност 12 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2022 г до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта му, с която предявения от Д. В. В. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. е уважен за сумата от 2556, 46 eвро/с левова равностойност 5 000 лева/.

ОСЪЖДА прокуратурата на РБ да заплати на Д. В. В. сумата от 409, 03 eвро /с левова равностойност 800 лева/ разноски пред касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: