Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Н, чрез процесуален представител против решение № 432 от 20.11.2019г. по адм. дело №471/2019г. на Административен съд отм. а Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЗЛС-25 от 07.06.2019г. на Командира на Щабен батальон, гр. С. З за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване на от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса, като неоснователна. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът - Командир на щабен батальон отм. а Загора, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, първонистанционният съд приема следното: С оспорената Заповед № ЗЛС-25/ 07.06.2019г. на Командира на Щабен батальон гр.С. З, на основание чл. 242, т. 5, във вр. с чл. 241 и чл. 178, ал. 1 от Закон за отбраната и въоръжените сили и разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Р. Б, на старшина Н.Н - началник на полигонна команда в щабна рота на военно формирование 54230, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ „уволнение“. Наказанието е наложено за това, че на 05.06.2019г. служителя противозаконно присвоява войсково имущество/горивосмазочни материали/, собственост на военно формирование 54230 и с тези действия е нарушил разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от Устава за войсковата служба на ВС на РБ, с което осъществява нарушение на разпоредбата на чл. 242, т. 5 от ЗОВСРБ - увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Съдъте приел от доказатлествата по делото, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство. От доказателствата по делото, ценени в тяхната съвкупност, съдът е стигнал до краен извод за материална законосъобразност на оспорената заповед и съответствието й с целта на закона.

Решението на Административен съд – С. З е правилно.

Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материално правните норми на ЗОВСРБ. След като по несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, то са налице и материално правните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание.

Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че заповедта е издадена при съблюдаване на императивните норми на чл. 59, ал. 2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ за форма и съдържание на акта, в т. ч. на изискването за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за което е санкциониран Н.Н, е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, с което правната норма на чл. 245, ал. 2 от ЗОВС свързва възможността за налагане на дисциплинарно наказание - „уволнение”. При провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. Правилно първоинстанционния съд е извършил проверка на законосъобразността на процесната заповед, по критериите на чл. 146 АПК, за което е изложил подробни мотиви.

Настоящия съдебен състав споделя извода на административния съд, че събраните по делото доказателства сочат за извършено нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 5 от ЗОВСРБ, тъй като намереното в жалбоподателя движимо имущество, собственост на поделението - 300 литра дизелово гориво и 180 литра бензин, сочи за увреждане на имущество, което е държавна собственост.

Правилно първоинстанционния съд сочи, че при определяне вида на наказанието са преценени от дисциплинарно наказващия орган характерът и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и останалите обстоятелства по чл. 247 от ЗОВСРБ. В чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ са изброени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В ал. 2 е предвидено, че такова наказание може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. При спазване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 във вр. с чл. 145, ал. 2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел, че тежестта на нарушението сочи на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, като материалноправно основание по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ - „уволнение”. Преценката в този случай е в оперативната самостоятелност, а съдебният контрол е проведен в рамките определени в чл. 169, АПК. Правилно и в съответствие с нормата на чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратено и правоотношението на Николаев по изпълнение на военната служба.

При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, проверил е оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт.

Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба, че за да бъде реализирана дисциплинарната отговорност за извършеното нарушение, следва да е налице влязла в сила присъда за извършено престъпно деяние за присвояване на посоченото в заповедтта имущество. Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР е самостоятелен вид отговорност и се реализира в размките на проведеното дисциплинарно производство, както е сторено в случая.Обстоятелството дали извършеното от касатора, представлява и престъпление е ирелевантно за наложеното дисципинарно наказание, тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Щабен батальон гр. С. З следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състан на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432 от 20.11.2019 г., постановено по адм. д. № 471/2019 г. по описа на Административен съд – С. З

ОСЪЖДА Н.Н, с адрес [населено място],[община], [улица] да заплати 100 /сто/ лева разноски на Щабен батальон, гр. С. З.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.