Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.Б, живущ в [населено място], [държава] против Решение №450/02.12.2019 г. на Административен съд С. З, постановено по адм. дело №628/2019 г., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Решение №1040-23-42 от 12.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт отм. а Загора (ТП на НОИ – С. З), потвърждаващо Разпореждане №[ЕГН] от 28.06.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” („ПО”) при ТП на НОИ отм. а Загора.

Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение, което е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд в противоречие с предвиденото в чл. 94 КСО приел, че началната дата, от която пенсията за осигурителен стаж и възраст му се дължи е 02.10.2018 г., а не датата, на която е възникнало претендираното право.

При наличие на релевираното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяна на процесното съдебно решение, както и на решението на директора на ТП на НОИ – С. З.

Ответникът – Териториално поделение на Националния осигурителен институт отм. а Загора не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.

Предмет на обжалване пред Административен...