Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по касационна жалба на „Триоагро“ ООД, представлявано от Г.К, чрез пълномощник адв.. С от ДАК, срещу решение № 145/09.04.2019г., постановено по адм. дело № 717/2018г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата против принудителна административна мярка "задължително предписание" по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирана в Протокол №ПР1826934 за извършена проверка от 17.10.2018 г., наложена от служители на дирекция "Инспекция по труда“ гр. Д., в частта за дадени предписания по т. 1 и т. 2. Наведените в жалбата пороци относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на относимите към предмета на спора доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения, че спорът между страните е по фактите, а не по правото. Наведените са твърдения, че първоинстанционният съд не дава отговор на основния въпрос по отношение причината, довела до настъпването на инцидента с работника. Касационният жалбоподател релевира оплаквания относно неправилно установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, при липса на собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, които не са обсъдени нито поотделно, нито в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят обжалваните задължителни предписания. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Развива съображения досежно липсата на касационни основания, налагащи отмяната на първоинстанционното решение, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на касационно оспорване е първоинстанционното съдебно решение, с което след осъществен контрол за законосъобразност е отхвърлена жалбата на „Триоагро“ ООД, представлявано от Г.К, срещу принудителна административна мярка "задължително предписание" по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирана в Протокол №ПР1826934 за извършена проверка от 17.10.2018 г., наложена от служители на дирекция "Инспекция по труда“ гр. Д., в частта за дадени предписания по т. 1 и т. 2.
Същото е постановено в съответствие с въведеното спорно материално право, очертано от оспорващия с основанието и петитума на жалбата срещу съответния административен акт. В конкретния случай видно от депозираната жалба от 27.11.2018г. и последвалото уточнение, обективирано в протокол от проведено открито съдебно заседание на 30.01.2019г., процесуалният представител на жалбоподателя установява, че оспорват принудителната административна мярка, само в частта на дадените предписания по т. 1 и т. 2, тъй като предписанието по т. 3 е отменено от Изпълнителния директор на ГИТ. При липса на жалба от оспорващия по отношение на предписанията по т. 4 и т. 5 от Протокола, същите правилно не са разгледани от първоинстанционния съд. Излизайки извън предмета на жалбата, съдът би се произнесъл плюс петитум, при което би постановил недопустим съдебен акт.
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите, за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закон за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
По смисъла на чл. 405 КТ на обжалване подлежат принудителните административни мерки, в конкретния случай изразяващи се в дадените задължителни предписания. Констатациите отразени в съответния протокол представляват фактически основания за издаването им, поради което не подлежат на самостоятелно обжалване. В производството по обжалване на наложената принудителна административна мярка по реда на чл. 405 КТ, не може да се установява характера на настъпила злополука с работник. Квалифицирането на дадена злополука за трудова се осъществява в самостоятелно производство по реда на Г. П от Кодекса за социално осигуряване, респ. чл. 55 и сл. КСО.
С т. 1 от Протокола за извършена проверка е предписано, работодателят да преразгледа, задълбочи и разшири оценката на риска, като се включи работно място „полевъден работник“ и се обхванат съществуващите потенциални опасности (рискове) за работещите при извършване на товаро-разтоварни работи с телескопичен товарач за работните места: управител, водач ССМ, полевъден работник и др., вкл. и за тези, които се намират непосредствено до местата, свързани с изпълнението на работата на товарача, да се набележат конкретни и ефективни мерки за предотвратяване и намаляване на тези рискове, на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 3, т. 2 и т. 4 и чл. 12 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
След анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че през март 2012 г. е изготвена Оценка на професионалния риск на фирма „Триоагро“ ООД Добрич. В съдържащата се Карта за оценка на риска за длъжност „водач ССМ“ са идентифицирани като опасности: подхлъзване, спъване, нараняване от остри ръбове, падане, навяхване, изкълчване, счупване, ПТП.Пстанционният съд обосновано намира, че независимо, че не могат да се изброят всички възможни опасности, които биха могли да възникнат и причинят травматично увреждане на работниците на длъжност "водач ССМ", то посочените от административния орган „смазване“ и „притискане“, безспорно могат да се случат и попадат в дейността, която извършва един селскостопански автомобил.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че работодателят не е носител на задължението да оценява съществуващите рискове и адресат на принудителната административна мярка следва да бъде службата по трудова медицина, с която е сключен договор. Съгласно разпоредба на чл. 4, ал, 1 Наредба № 5, оценяването на риска се извършва от работодателя. Това произтича и от общото задължение на работодателя да оценява рисковете по смисъла на чл. 16, ал. 1, т, 1 от ЗЗБУТ. Задълженията на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, регламентирани в нормативните актове не могат да бъдат прехвърляни на трети лица. С оглед на горното, първоинстанционният съдебен състав обосновано намира, че даденото предписание по т. 1 е правилно и законосъобразно.
По т. 2 от Протокола за извършена проверка е предписано, работодателят да изготви инструкция за безопасна работа с телескопичен товарач, в която да включи необходимата и пълна информация от ръководството за експлоатация на „MANITOU“ MLT 634 в раздел „Общи инструкции“ т. D – видимост и т. F – мерки за безопасност относно условията за използване на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве при работа, включени на осн. чл. 166, ал. 3 от Наредба №7 за МИЗБУТРМИРО и чл. 78 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“.
Първоинстанционният съд приема за установено, че от жалбоподателя е издадена Инструкция за работа при работа с повдигачи -товарачи, с която са запознати работниците и служителите на „Триоагро“ ООД, но същата е в сбита форма, като е посочена най-важната информация по темата. Представено е и Ръководство за работа с процесния товарач, което съдържа инструкция за работа и безопасност. Първоинстанционният съд извежда, че инструкциите по безопасна работа следва да включват всички обстоятелства по отношение безопасността на работещите при използване на работното оборудване, а не само най-важните от тях. Съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. З от Наредба № 7 за МИЗБУТРМИРО работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване. При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции. Писмените инструкции трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т. ч.: 1. условията за използване на работното оборудване; 2. предвидимите ненормални ситуации; 3. изискванията за безопасност и здраве при работа; 4. извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. Предвид горното, инструкцията следва да бъде пълна и в конкретния случай да обхваща видимостта, като източник на опасност при нейната липса, мерките за безопасност и предвидимите извънредни ситуации. С оглед на горното, първоинстанционният съд обосновано намира, че посоченото в т. 2 предписание е законосъобразно и правилно.
Неоснователни са възраженията на касатора за липсата на самостоятелни фактически установявания от страна на първоинстанционния съд относно причината, довела инцидента с работника. Неотносимо към предмета на спора е заключението на вещото лице по извършената съдебна – автотехническа експертиза, която видно от раздел „Обстоятелства по делото“ е по повод проверка на трудова злополука, поради което същото правилно не е обсъждано. Наведените от касатора възражения относно здравословното състояние на починалия работник и формираните изводите въз основана положението на тялото му при падане не могат да бъдат предмет на съдебен контрол в производството по обжалване по чл. 405 КТ.
В хода на производството пред Административен съд – Добрич, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/09.04.2019г., постановено по адм. дело № 717/2018г. по описа на Административен съд – Добрич. РЕШЕНИЕТО е окончателно.