Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Т.З от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. В.С, срещу решение № 1335 от 01.03.2019 г. по административно дело № 12581/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е отменил решение № 1040-21-503/09.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е потвърдено разпореждане № 22531/17.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала на 30.05.2018 г. с Т.З, ЕГН [ЕГН], се приема за трудова злополука.

По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и първоначалната жалба на „Л. Т. С“ ООД против посоченото по-горе решение на директора на ТП на НОИ – София-град да се остави без уважение, като актът на ръководителя на столичното ТП на НОИ се потвърди. Претендира и присъждане на направените разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) са за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) в размер на 350 лева за осъществената безплатна правна помощ, и държавна такса в размер на 30 лева за касационното оспорване.

Ответникът по касация „Л. Т. С“ ООД, ЕИК 175382604, действащо чрез процесуалния представител адв. С.Д, аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение – потвърдено като правилно.

Другият касационен ответник - директорът на ТП на НОИ – София-град, в писмено становище, депозирано от пълномощника юрк. Д.В, навежда доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на решението на АССГ, като моли то да бъде отменено. Възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалвания с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание.

Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен и страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

По делото е безспорно установено, че „Л. Т. С“ ООД ежегодно организира за своите работници и служители вътрешен турнир по минифутбол, като участието им е на доброволен принцип, а самият турнир се провежда извън ползваната от дружеството база на Л. С, на терените на спортен комплекс „Б. А – София“, намиращ се в близост до летището.

На 30.05.2018 г. около 19.00 ч. по време на провеждане на футболна среща от този турнир между осигуреното лице Т.З (в трудови правоотношения към онзи момент с посоченото дружество-осигурител) и състезателя В.З от противниковия отбор е възникнала първоначално словесна разпра, която е преминала във физически сблъсък с нахлулия терена резервен вратар на съперниковия тим П.П, в резултат на който Златев паднал на земята и получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. За претърпяното внезапно увреждане на здравето от Златев на 05.06.2018 г. му е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност с отбелязана причина – злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Вследствие на този инцидент е издадена заповед № 10/08.06.2018 г. на управителя на дружеството за сформиране на комисия за разследване на причините и обстоятелствата за настъпилата злополука, станала със Златев. Комисията е извършила възложеното й разследване и на 13.06.2018 г. е съставила протокол, с който е предложила на ТП на НОИ – София-град да се издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.

П. З. на свой ред е подал декларация за трудова злополука вх.№ 874/14.09.2018 г. (в срока по чл. 57, ал. 2 от КСО), въз основа на която и на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е издадена заповед № 1015-21-208/03.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с която е наредено да се извърши разследване на същата злополука. Заключението на разследващата комисия е обективирано в протокол № 61/08.10.2018 г., а въз основа на документите, съдържащи се в откритото съгласно чл. 59 от КСО досие, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало разпореждане № 22531/17.10.2018 г., с което е признало злополуката за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.Нолен от това и на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО осигурителят е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ – София-град, който в постановеното на основание чл. 117, ал. 3 от КСО решение № 1040-21-503/09.11.2018 г. (предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство) не е уважил сезиралата го жалба и потвърдил обжалваното пред него разпореждане.

За да отмени това решение АССГ е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 146, т. 3 от АПК), и че изводът на административния орган, че злополуката е трудова, противоречи на материалния закон (чл. 146, т. 4 от АПК) и на неговата цел (чл. 146, т. 5 от АПК), защото липсва един от елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно не е налице функционална връзка между настъпилото увреждане и изпълняваната работа от осигуреното лице.

Крайната преценка на съда за незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт не се споделя от настоящата инстанция.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, в хода на административното производство не са допуснати нарушения на процедурата от категорията на съществените, а актовете както на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, така и на ръководителя на ТП на НОИ – София-град са мотивирани в необходимата степен.

Несъответен на приложимия материален закон е и изводът на АССГ, че процесната злополука не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Обратно на изложеното в мотивите на подложения на касация съдебен акт, в случая е налице функционална връзка между причиненото на осигуреното лице внезапно увреждане и извършваната от него работа.

С участието си в организирания от работодателя му футболен турнир, макар и това на пръв поглед да не се обхваща пряко от трудовата му функция на длъжността, на която е бил назначен („специалист доставки – управление на договори и доставчици“), Т.З по същество е извършил работа в интерес на предприятието, допринасяйки за социалната му политика, като по време на тази работа е претърпял процесната злополука.

Видно от длъжностната характеристика на Златев, той е имал задължението да участва в проекти, които се развиват в дружеството, както и задължението да подпомага стратегическата и оперативна реализация за бъдещо развитие на работодателя му в гр. С., включително и координацията с другите отдели, част от групата на осигурителя. Тези отговорности са пряко свързани с целта на позицията му по длъжностна характеристика, а именно ефективността и продуктивността, както и успеха на компанията. Изрично е отбелязано в длъжностната му характеристика, че отговорностите на служителя могат да се „променят от време на време“ в зависимост от нуждите на фирмата в съответствие с уменията и компетенциите на служителя, както и в рамките на длъжността.

Провежданият ежегодно футболен турнир е класическа илюстрация на наложилото се понятие „тийм-билдинг“ с оглед целите на фирмената политика на големите работодатели, какъвто безспорно е и „Л. Т. С“ ООД. Ако и официално турнирът да не е задължителен за служителите, предвид характеристиките му на социално отговорно ежегодно корпоративно събитие, предназначено само за служители на фирмата и предвиждащо гостуване на членовете на техните семейства, пряко ангажираните с участие в него поначало способстват за постигане на целите на работодателя – сближаване на колектива и реклама на дружеството, което естествено води до ефективност, продуктивност и успех на компанията, което от една страна, е в неин интерес, а от друга, кореспондира със заложените цели по длъжностна характеристика на претърпялото внезапно увреждане лице.

Наличието на този интерес за „Л. Т. С“ ООД личи и от това, че провеждането на турнира е наложила се ежегодна фирмена традиция, целяща сближаване между наетите от дружеството лица, служители на различни негови отдели, част от групата на работодателя. Дружеството го организира, рекламира, осигурява логистично и отчасти финансира провеждането му, като в това число съдейства за вътрешната комуникация на работниците и служителите си за формиране на отборите, участващи в турнира, сключва договори с външен контрагент, който да предостави игрища за провеждането му, наема рефери, които са професионални футболни съдии и същевременно са външни за компанията лица, обезпечава медицинско обслужване. Играчите могат да бъдат само работници и служители на „Л. Т. С“ ООД, като обаче може (и се насърчава) на мачовете да присъстват като публика и членовете на семействата им, за които са осигурени храни и напитки. Турнирът има награден фонд, а измежду участниците в него се излъчват състезатели за отбора на дружеството, които се изпращат за негова сметка за участие в международни футболни турнири ведно с отбори на други международни компании извън кръга на техния работодател.

Организирането на проект, с който се сближава колектива (опознаването помежду им на неговите членове обичайно води до подобряване на координацията между работниците и служителите във фирмата) и се прави реклама на дружеството, при всички случаи сочи на инвестиция в интерес на компанията, свързан с нейното ефективно и продуктивно развитие, подпомага стратегическата и оперативната реализация на бъдещото й развитие в нашата столица. Ако не беше така, компанията нямаше да прави разходи за периодичното организиране на турнира, защото те биха били ненужни, което е и икономически неоправдано. Именно чрез провежданата социална политика, включваща различни дейности, една от която е и футболният турнир, дружеството цели подобряване на работната среда, създаване на по-добър микроклимат в компанията, сплотяване на колектива, а чрез това и подобряване нивото и качеството на работа, което изцяло е в интерес на работодателя.

Изложеното обуславя извод, че всеки служител, който участва в турнира, способства за постигането на посочените цели на работодателя, и откликвайки на незадължителната му покана, проявява лоялност към наелата го компания, като по този начин извършва „работа в интерес на предприятието“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С особена сила това важи за служители като Т.З, които в длъжностната си характеристика имат заложени цели в тази насока, един от способите за изпълнение на които безспорно е и участието на служителя в социален проект, който се развива от дружеството, какъвто е и ежегодно провежданият вътрешен футболен турнир.

От горното е видно, че обсъжданата злополука следва да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото е налице кумулативното наличие на всички юридически факти от фактическия състав на легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в цитираната норма (в хипотезата на „извършена работа в интерес на предприятието“). Касае се за внезапно травматично увреждане на здравето на Т.З, попадащ в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, злополуката е станала при извършване на работа в интерес на предприятието и вследствие на нея е причинена временна неработоспособност на пострадалия, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия.

За пълнота в тази връзка следва да се отбележи, че от наличните оскъдни данни (но пък всички, които е било необходимо да бъдат събрани с оглед целите на производството) за случилия се инцидент е сигурно само, че той е възникнал след спречкване със съперника Зарчев, и в настаналата суматоха Златев е съборен на земята, но не може да се прецени дали пострадалият пада в резултат от преднамерен удар, блъскане или неволен контакт от друг участник в мача. По-подробното изясняване на фактическата обстановка в тази насока обаче е без значение за изхода на спора, защото дори и да бе безспорно установено, че именно Златев е извършил грубо нарушение срещу играч от другия тим, което да е довело до меле между двата отбора и в резултат – до процесното увреждане на състезателя, определено и в тази хипотеза предвид изложеното по-горе е налице трудова по характера си злополука, доколкото участието на Златев в турнира представлява работа, извършена в интерес на предприятието. Евентуалното наличие на виновно поведение на пострадалото лице по време на мач (изразяващо се в агресия към съперник в ситуация, в която топката е извън игра), което да е провокирало противников играч да го атакува в хода на футболната среща, и така косвено да е допринесло за вредоносния здравословен резултат, очевидно не изпраща случая в приложното поле на изключението по чл. 55, ал. 3 от КСО и не дисквалифицира злополуката като трудова.

Досежно подробно дискутираният въпрос в първоинстанционното производство какво е установеното работно време в „Л. Т. С“ ООД трябва да се акцентира върху факта, че по делото не са представени писмени доказателства в тази насока, а от събраните гласни доказателства се извлича категорична индиция, че то е било различно за различните отдели и длъжности в компанията, и е било „плаващо“ при сумарно изчисляване на 40 работни часа седмично. От друга страна, доколкото пред първата инстанция е имало спор дали футболния мач, при изиграването на който е пострадал Златев, е проведен през работното време на компанията, следва да се отбележи, че този въпрос е ирелевантен с оглед на това, че злополуката е настъпила при работа в интерес на предприятието, която би могло да бъде осъществена през всяко, а не само през работно време.

Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ – София-град, първоинстанционният съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което неправилният съдебен акт трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на „Л. Т. С“ ООД срещу решение № 1040-21-503/09.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град.

При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява основателна и следва да бъде уважена. Т.З е „близък“ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА на представлявалия го адвокат, който му е оказал безплатна правна помощ, а искането е направено своевременно. С оглед на това на адв.. С, упълномощена от Златев го представлява пред съда, трябва да се присъди минималният размер адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за производството пред касационната инстанция, който за дела по КСО в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е фиксиран на 350 лева (платими от „Л. Т. С“ ООД). В полза на самия касатор следва да се присъди сумата от 30 лева, заплатена от него по касационното оспорване, като заплащането й трябва да се поеме също от „Л. Т. С“ ООД.

Основателна с оглед позитивния за него изход на спора се явява и своевременно заявената претенция от касационния ответник директор на ТП на НОИ – София-град за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пред настоящата инстанция той е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ – София-град следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (дължими също от „Л. Т. С“ ООД) съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - дал подробно писмено становище по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си, като отговори на евентуалните възражения на другите страни, както и да коментира прокурорското заключение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1335 от 01.03.2019 г. по административно дело № 12581/2018 г. на Административен съд – София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л. Т. С“ ООД, ЕИК 175382604, срещу решение № 1040-21-503/09.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София-град.

ОСЪЖДА „Л. Т. С“ ООД, ЕИК 175382604, да заплати на адвокат В.С с личен № 1300014830, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в производството пред касационната инстанция.

ОСЪЖДА „Л. Т. С“ ООД, ЕИК 175382604, да заплати на Т.З, ЕГН [ЕГН], сумата от 30 (тридесет) лева за деловодните разноски в касационното производство.

ОСЪЖДА „Л. Т. С“ ООД, ЕИК 175382604, да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.