Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.Н от [населено място], чрез адв. Д.Б против решение № 5813/08.10.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7781/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22221417005995-091-001/07.03.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП в оспорената част.

Изложените доводи са за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила.

Конкретните оплаквания се отнасят до липсата на основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като не е доказано съществено превишение на стойността на имуществото над размера на доходите. Според касатора в обжалваното решение не са взети предвид наличните към 01.01.2011 г. разполагаеми парични средства в размер на 41 967.12 лева, изчислени от решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт, както и дарения в размер на 5 000 лева за всеки от ревизираните периоди, включени в приходите му за съответния период.

Счита, че е нарушен принципа за правната сигурност, тъй като при едни и същи факти относно дарения в размер на 20000 лева, получени от родител, са третирани различно по отношение на дарение в размер на 34 000 лева от същия. Сочи, че на основание чл. 170, ал. 1 АПК органите по приходите носят доказателствената тежест за установяване фактическите и правни основания за издаване на ревизионния акт.

Поддържа становище, че преценката на имущественото състояние и доходите следва да се извърши въз основа на общ паричен поток със съпругата Д.Н, изготвен от вещото лице по допълнителната съдебно – счетоводна експертиза.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на ревизионния акт.

Ответникът – директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град София, чрез процесуалния представител гл. юрк. Т.Б оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, в частта, в която не е отменен при обжалването по административен ред по отношение на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 455.92 лева и съответните лихви от 1 703.22 лева, за 2013 г. – в размер на 3 317.98 лева и съответните лихви от 1 298.14 лева и за 2014 г. – в размер на 3 814.00 лева и съответните лихви от 1 104.66 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице и направените от него разходи с получените/декларираните доходи за 2012 г. – 2014 г.

Установената при ревизията данъчна основа е изменена от решаващия орган в производството по административно обжалване. Прието е, че към 01.01.2011 г. Б.Н е разполагал с парични средства в размер на 41 967.12 лева, като е взет предвид по получен заем по банков път на 30.11.2007 г. Наред с това в решението на директора на дирекция ОДОП – София е прието, че ревизираното лице е получило дарения в размер на 5 000 лева от баща си през всеки от ревизираните периоди – общо 20 000 лева.

В резултат е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и обща годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 34 559.20 лева за 2012 г., в размер на 33 179.84 лева за 2013 г. и в размер на 38 140.06 лева за 2014 г.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни орган по приходите, при спазване на предвидената в чл. 120, ал. 2 ДОПК форма. Актът както и заповедите за възлагане на ревизия и ревизионния доклад са подписани с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, които са ги издали.

От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждането на ревизията по особения ред. За всеки от ревизираните периоди е установено превишение на направените от ревизираното лице разходи и разполагаемите му парични средства. Според съда в този случай е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК – в производството по обжалване, фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Доказателствената тежест е на жалбоподателя в съдебното производство.

Твърденията на Неделков за получено дарение в размер на 34 000 лева през 2012 г. от баща му П.Н, съдът е приел за недоказани, тъй като не са ангажирани писмени и гласни доказателства дарителят да е разполагал с посочената сума - от спестявания или от трудови възнаграждения или от други доходи. Като косвено доказателство относно неверността на твърдението, че тази сума е получена от бащата, съдът е приел установеното противоречие в писмените обяснения на ревизираното лице относно момента на получаване на дарението – през 2012 г. съгласно писмените обяснения на л. 123 и л. 285 от приложението и през 2010 г. в обясненията на л. 54 и л. 55 от приложението. Обстоятелството, че ответникът по делото е признал получени дарения от бащата през ревизираните периоди в общ размер на 20 000 лева, според съда не променя горните изводи. Сумата от 34 000 лева надхвърля приетите за дадени дарения от 5 000 лева годишно, поради което възможността на дарителя да я предостави подлежи на доказване.

По аналогични съображения е отхвърлено и възражението за получено дарение в размер на 4 000 лева през 2012 г. сестрата на ревизираното лице.

Като недоказани са отхвърлени и твърденията за получени парични средства от разпродажба на демонтирано автосервизно оборудване в гр. Д., Германия през 2010 г. По делото от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест не са ангажирани каквито и да било писмени и гласни доказателства в тази връзка.

В хода на съдебното производство е установено, че е извършена ревизия и по отношение на съпругата Д.Н, поради което съдът е извършил преценка за законосъобразност на формираните парични потоци на съпрузите. От събраните доказателства е приел, че съпрузите не са придобивали общо имущество през процесните периоди. В подадените от тях декларации в хода на ревизията и двамата са декларирали еднакъв размер на разходите за издръжка и живот, както следва: 2011 – 4210 лева, за 2012 г. – 4720 лева, за 2013 г. – 5210 и за 2014 г. -5 390 лева. Така декларираните разходи са близки по размер до разходите за издръжка и живот по данни на НСИ, установени от вещото лице по основаната съдебно – счетоводна експертиза. По отношение на включите в паричните потоци „комунални разходи по фактури от доставчици“, съдът е приел, че няма припокриване на разходи. В паричните потоци на Д.Н са включени разходи по фактури, издадени от ЧЕЗ Електро ЕАД, а в тези на Б.Н са включени разходи по фактурите на „Софийска вода“ ЕАД. Разходната част на всеки от съпрузите е съобразена с декларираните от всеки от тях разходи.

Според съда включените в паричния поток разходи за издръжка и живот по т. 14 и комунални разходи по фактури от доставчици по т. 15 са отделни, самостоятелни разходи и са съобразени изцяло с декларираното от ревизираното лице в декларациите му по чл. 124, ал. 3 ДОПК за съответния период (л. 108, л. 111 и л. 114 от делото). На това основание съдът не е кредитирал основното заключение на съдебното – счетоводната експертиза, което е дадено след изключване на разходите за издръжка и живот по т. 14 от таблиците в ревизионния доклад.

Съдът не е кредитирал заключението и на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза във всичките му варианти, тъй като изготвеният общ паричен поток на двамата съпрузи, не съответства на останалите доказателства по делото и в частност на декларираното от всеки от съпрузите – отделни доходи, отделни дарения от родителите, в размер на 5 000 лева, признати в ревизионното производство на всеки от тях, разделени разходи за битови – комунални услуги. Според съда декларираната от съпрузите разделност на приходите и разходите е съобразена при извършените им ревизии.

По тези съображения съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт, издаден на Б.Н в оспорената му част и е потвърдил определените от решаващия орган задължения по ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.

Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна.

Правилно съдът е тълкувал и приложил нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съгласно първата норма несъответствието между имущественото състояние на ревизираното лице и получените/декларирани доходи представлява основание за провеждане на ревизията при особени случаи. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК при наличие на такова обстоятелство органът по приходите може да приложи установения в съответния закон размер на данъка върху определена от него данъчна основа. Възраженията в касационната жалба за нарушение на правилата за доказателствената тежест, основани на общото правило на чл. 170, ал. 1 ДОПК, са неоснователни. Правилно съдът е разпределил и доказателствената тежест в съдебното производство по оспорване на ревизионния акт. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на органите по приходите и съответно на решаващия орган, е да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК. При доказано обстоятелство по ал. 1, в производството по обжалване на ревизионния акт, фактическите му констатации се считат за верни до доказване на противното и опровергаването им е в тежест на ревизираното лице.

Конкретните оплаквания в касационната жалба се отнасят до приходите на Б.Н.Н е възражението, че съдът не е взел предвид установеното от решаващия орган начално салдо на разполагаемите парични средства в размер на 41 967.12 лева, както и признатите дарения от родител в размер на 5 000 лева годишно – общо 20 000 лева. Първоинстанционният съд е потвърдил задълженията по ЗДДФЛ в размера, установен в решението на директора на дирекция ОДОП – София, които са изчислени след включване на посочените суми в приходите на ревизираното лице.

Неоснователни са възраженията, че едни и същи факти са третирани различно при признаване на даренията от родител в общ размер на 20 000 лева и при непризнаване на дарение от същия родител в размер на 34 000 лева през 2012 г. Правилно съдът е приел, че се касае за сума, която надхвърля размера на признатите от решаващия орган обичайни дарения от бащата. По делото от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било доказателства относно имущественото състояние на дарителя, за да се приеме, че и дарение в посочения по-голям размер е било във възможностите на родителя. Това се отнася и до твърденията за получено дарение в размер на 4 000 лева от сестрата на ревизираното лице.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за определяне на данъчната основа въз основа изготвения от вещото лице общ паричен поток на приходите и разходите на Б.Н и съпругата му Д.Н.С е преценил допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, което е назначил на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК съгласно чл. 202 ГПК – в съответствие с останалите доказателства по делото. В мотивите си е обсъдил фактическите констатации при ревизията на всеки от съпрузите за липса на придобито общо имущество и установената разделност в разходите и законосъобразно е приел, че липсват основания за определяне на данъчната основа върху приходите и разходите и на двамата съпрузи.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК, изяснил е релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 970 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5813/08.10.2019 г. на Административен съд, София град, трето отделение, 45 състав, постановено по адм. дело № 7781/2018 г.

ОСЪЖДА Б.Н от [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 970 лева, разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.