Производството е по чл. 288 и по чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК.

Обжалвано е решение № 256/ 26.11.2019 г. по гр. д. № 419/ 2019 г., с което Шуменският окръжен съд, изменяйки решение № 769/ 31.07.2019 г. по гр. д. № 845/ 2019 г. на Шуменския районен съд в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, по исковете на М. Р. Д. срещу Драматичен куклен театър „В. Д“ – гр.Шумен:

· е признал за незаконна и е отменил заповед № 51/ 06.02.2019 г. на директора на Театъра за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· е възстановил М. Д. на заеманата до уволнението длъжност „актьор“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и

· е осъдил Театърът да заплати на М. Д. сумата 5 193.00 лв. - обезщетение за периода 07.02.2019 г. – 07.08.2019 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Решението се обжалва от Театъра с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност по следните въпроси (процесуално-правен и материално-правен): 1. Длъжен ли е въззивният съд да анализира и цялостно да прецени всички доказателства при обосноваване на фактическите си и правни изводи? 2. Подлежи ли на съдебен контрол преценката каква относителна тежест ще отдаде работодателят на критериите по чл. 329 КТ, приложени при подбора? и 3. Приложените от работодателя законови критерии за подбора следва ли да бъдат съобразени със спецификата на работата в предприятието (в случая – драматичен куклен театър)? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, които цитира, съответно в приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК и в приложението на чл. 338, ал. 1, т. 2, вр. чл. 329 КТ. По материално-правните въпроси обосновава и противоречие с ТР № 3/ 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/ 2011 г. ОСГК на ВКС. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК и нарушение на чл. 329 КТ. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация М. Р. Д. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по касация.

Обжалвано е и определение № 55/ 21.01.2020 г., с което Шуменският окръжен съд е оставил без уважение молбата на М. Р. Д. да измени въззивното решение в частта по присъдените му разноски пред втората инстанция.

Определението се обжалва от М. Д. с довод, че чл. 78, ал. 1 ГПК е нарушен, доколкото въззивният съд не е поставил в тежест на въззивника, който е ответник по иска, заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв. за отговора на въззивната жалба.

От ответника ДКТ „В. Д“ – гр.Шумен не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

Настоящият състав намира, че съгласно чл. 213 ГПК следва да разгледа в единно производство двете дела, които са свързани по предмет и страни, – това по касационната и това по частната жалба.

По касационната жалба:

Тя е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по трудови спорове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ответникът, а исковете са уважени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:

От фактическа страна въззивният съд е намерил, че в щатното разписание, в сила от 11.06.2018 г., което съгласно чл. 23б, т. 3 ЗЗРБ директорът на Театъра са били предвидени 15 щатни бройки за длъжността „актьор“, а съгласно щатното разписание, в сила от 01.02.2019 г., което директорът на театъра е утвърдил в упражнение на същото правомощие, са предвидени 10.5 щатни бройки за същата длъжност. Така в новото щатно разписание са съкратени две щатни бройки „актьор“, 1 щатна бройка „актьор“ е трансформирана във „втори асистент режисьор“, 1 щатна бройка – в „техник ел. машини и апарати“ и половин щатна бройка – в „шофьор на автобус“. При обсъждането на правното значение на тези писмени доказателства по делото въззивният съд е достигнал до извода, че към 07.02.2019 г., когато е връчена заповед № 51/ 06.02.2019 г. на директора на Театъра за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на длъжността „актьор“, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ се е осъществило – съкращението в щата е реално.

След това е пристъпил към разглеждане на основанието за незаконност на уволнението поради неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. За неговата несъстоятелност е препратил към мотивите в първоинстанционното решение (чл. 272 ГПК).

След това въззивният съд е намерил, че спорът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се концентрира върху това, дали работодателят е извършил подбор, доколкото в конкретния случай това е негово задължение и част от изискванията за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а при положителен отговор - дали подборът е според критериите по чл. 329 КТ за оценка на действително притежаваните от актьорите в Театъра квалификация и ниво на изпълнение на възложената им работа.

Въззивният съд е посочил, че тези обстоятелства са в тежест на работодателя. Намерил е, че значение имат конкретните твърдения на ответника относно тях, а именно в писмения отговор на исковата молба директорът на Театъра е твърдял, че лично е извършил подбора по обективни критерии – онези в съставени атестационни карти за работата на актьорите в състава на Театъра през 2018 г., като е отчел и следните обстоятелства: други обективни - натовареност и ангажираност през 2018 г., в т. ч. брой участия на актьорите в постановки и представления, както и индивидуални – лични и характерови особености (за тях директорът имал лични впечатления) и способност за работа в екип (съгласно мнението на режисьорите).

Въззивният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства: писмените - заповедта и предхождащото я писмено предизвестие до ищеца от 07.01.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, като е посочил, че в тях липсва отбелязване за извършен подбор и гласните, събрани чрез разпит на свидетели, като е посочил, че никой от шестимата не е дал показания за извършен от директора на театъра подбор. Така въззивният съд достига до извода, че подбор не е извършван.

Въпреки този генерален извод, който е достатъчен, за да се признае уволнението за незаконно, въззивният съд е развил и допълнителни мотиви. Той е приел, че дори да е имало подбор, той не отговаря на законовите изисквания за законосъобразност според начина, по който директорът на Театъра твърди да го е извършил. Първо, възвивният съд е констатирал, че в атестационните карти има поправки и добавки, а крайните оценки са неясни. Атестационните карти са били изготвени по критерии от вътрешния правилник за разпределяне на ДМС между актьорите на Театъра за 2018 г. В съставянето им е участвало лице, което също е следвало да участва в подбора с ищеца - актьорът С. Л.. Второ, според признанията на ответника, при преценката за натовареност, в т. ч. брой участия в постановки и представления, директорът е изключил новоназначените актьори. Те също следва да участват в подбора по всеки приложен показател наравно с останалите актьори. Трето, отново според признанията на ответника, критерият натовареност директорът не бил приложил математически - според броя на представленията с участието на актьора, а според това дали конкретното участие предполага „високомайсторски актьорски способности“. Четвърто, мнения на режисьори по делото има представени, но не касаят само работата на ищеца и са дадени при явяване на кастинг за роли. П., критерият „лични и характерови особености“ не се вмества в тези по чл. 329 КТ, при които директорът е следвало да оцени действително притежаваните от актьорите на Театъра квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

С тези мотиви въззивният съд достигна до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, а следва да бъдат уважени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ; осъдителният – до сумата 5 193.00 лв.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав не намира процесуално-правният въпрос да обуславя обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, а и в жалбата, касаторът не визира кои точно доказателства въззивният съд не е анализирал, а с това - не е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК. Това, което изложението и жалбата изясняват, е че касаторът формулира процесуално-правния въпрос според оплакването в жалбата, че в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е достигнал до извода да са неверни твърденията в писмения отговор на исковата молба за извършен от директора на Театъра подбор. Следователно първият повдигнат въпрос не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а се свежда до касационното оплакване. Законът не допуска обаче в настоящия етап по селекция на касационната жалба да се обсъждат касационните основания.

Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е изключена и по повдигнатите материално-правни въпроси. Те обуславят допълнителните мотиви в решението – за това, че дори директорът на Театъра да бе извършил подбор, този подбор не би отговарял на законовите изисквания. Тези мотиви обаче са допълнителни, а не рефлектират върху основния извод на въззивния съд, че след като подборът е част от изискванията за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а работодателят не го е извършил, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.

При този изход на производството по касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на Театъра следва да се поставят разноските, които ответникът по касация, ищец по исковете, е направил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в заплатения адвокатски хонорар.

Неоснователно е възражението, че уговореното адвокатско възнаграждение за сумата 750 лв. е прекомерно. То съответства на труда на упълномощения адвокат по представения писмения отговор на касационната жалба. При установената причинно-следствена връзка между фактическата и правна сложност на делото и заплатеното от ответника по касация, настоящият състав съобрази, че с писменият отговор обхваща както съображения за липсата на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и съображения за неоснователността на заявените касационни основания.

По частната жалба:

Тя е с допустим предмет. Съгласно чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в случаите, изрично посочени в закона. Чл. 248, ал. 3, изр. 2, вр. ал. 1 ГПК допуска определението за изменение на решението в частта по разноските да се обжалва по реда, по който се обжалва решението. Когато определението е на въззивен съд, чл. 274, ал. 2 ГПК е редът, по който Върховният касационен съд разглежда частната жалба (т. 24 ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г.). Подадена е от легитимирана страна. Жалбоподател е молителят, чието искане по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК въззивният съд е отхвърлил. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, но частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

За да уважи претенцията на ищеца Д. по чл. 78, ал. 1 ГПК до сумата 1 146.38 лв. – разноските пред втората инстанция, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение, въззивният съд: 1) е преценил, че въззивната жалба от ответника е неоснователна; 2) адвокатското възнаграждение за представителството на Д. е прекомерно (платена е била сумата 1 800 лв. = 300 лв. за отговора на въззивната жалба + 1 500 лв. за явяването на адвоката в открито съдебно заседание), а на основание чл. 78, ал. 5 ГПК го е намалил до размерите в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет и 3) е отнесъл определеният минимален размер в съотношение според основателната към неоснователната част от въззивната жалба на ищеца (искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ въззивният съд е уважил отново частично, но в по-висок размер от сумата 4 741.43 лв. по първоинстанционното решение – за сумата 5 193 лв., а не до пълния предявен за сумата 5 340 лв., каквото е било искането във въззивната жалба от Д.).

Това са и мотивите, при които въззивният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта по разноските чрез присъждане на пълния размер от заплатеното от ищеца Д. за представителството му пред втората инстанция – вместо присъдената с решението сума 1 146.38 лв., заплатената сума 1 800 лв.

Частната жалба на Д. срещу определението по чл. 248 ГПК е неоснователна. Въззивната инстанция е приложила чл. 78, ал. 5 ГПК, намалявайки заплатеното адвокатско възнаграждение до минималните размери в Наредбата и на база минималния размер, а не на база заплатеното възнаграждение от 1 800 лв., е определила дължимото от ответника.

Касационната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното определение, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на Д. по чл. 248 ГПК.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 256/ 26.11.2019 г. по гр. д. № 419/ 2019 г. на Шуменски окръжен съд.

ОСЪЖДА Драматичен куклен театър „В. Д“ – гр.Шумен да заплати на М. Р. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 750 лв. – разноски пред ВКС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 55/ 21.01.2020 г. по гр. д. № 419/ 2019 г. на Шуменският окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.