Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от Н.В, с адрес: [населено място], [улица], [община], област П., чрез адвокат Р.Р - САК, срещу Решение № 469 от 21.12.2018 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело № 550/2018 година. Касационният жалбоподател заявява, че не е доволен от решението, с което се отхвърля оспорването му срещу Протокол от 22.08.2017 г. на Тръжна комисия при ОД „Земеделие“, гр. В., назначена със Заповед № 217/24.07.2017 г. на Директор на ОД „Земеделие“, гр. В., с която е възобновена процедурата за провеждане на търг /първа тръжна сесия/ с тайно наддаване за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2012 – 2013 г., В ЧАСТТА, за 53 имота, находящи се в землището на с. Р., общ. Хайредин, обл. Враца, за които в проведения търг е класиран на второ място. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въз основа на влезли сила съдебни решения по обжалване на предходен Протокол на Тръжната комисия за проведен на 19.07.2012 г. търг, процедурата по последния е възобновена на 22.08.2017 г., към която дата той е бил единствен участник с редовно внесен и съществуващ депозит за участие. Депозитите на останалите участници са изтеглени и / или усвоени, поради което неправилно за 40 от 53 имота на първо място е класиран П.Б, а за останалите 13 имота – други лица, предложили по-висока цена. По подробно развити в тази връзка доводи, жалбоподателят моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи жалбата му и да се отмени административния акт като незаконосъобразен. Заявява, че обжалва решението и в частта относно разноските като моли касационната инстанция да присъди и всички сторени разноски до момента. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски, за които представя списък.
От ответната страна – Тръжна комисия при Областна дирекция (ОД) “Земеделие” – Враца, чрез юрисконсулт Димитрова, е постъпил писмен Отговор, в който се оспорва предявената касационна жалба като неоснователна и недоказана и се моли да бъде отхвърлена, а постановеното по делото решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
П. О е постъпил и от П.Б, [населено място], в който надлежно упълномощен адв.. Т моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като необоснована и неоснователна, а решението на съда – като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Заинтересованите страни: Н.Н, П.К, Д.Н, М.Ф и П.Ф, не изразяват становище по касационната жалба.
Подадена е и частна жалба от П.Б, [населено място], чрез адвокат К.Т – АК - Враца, против определение № 113 от 06.02.2019 г. по адм. дело № 550/2018 г. на Административен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решение № 469/21.12.2018 година, постановено по адм. дело № 550/2018 г. на АС – Враца, в частта за разноските. Частният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че не е налице основание за приложение на чл. 226, ал. 3 АПК, тъй като фактът, че предмета на настоящото производство е идентичен с производството, развило се пред гражданския съд, не се отразявало върху развилото се пред този съд самостоятелно производство. Счита, че в настоящия случай по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК и да се присъдят разноски.
Касационният жалбоподател Н.В, чрез пълномощника си адв.. Р моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Останалите страни по делото не вземат отношение по частната жалба.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба и частната жалба са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни и са процесуално допустими, като по същество са неоснователни. Прокурорът от ВАП счита, че административният орган съобразно дадените с отменителното решение указания на съда и предвид, че процедурата се счита за неприключила, е продължил тръжната процедура, като е разгледал отново същите документи на същите участници, кандидатствали през 2012 година. Обосновано е прието, че всички участници в търга са били с валидно внесени депозити за участие в новата процедура, проведена на 22.08.2017 година. Кандидатът П.Б е предложил най-висока цена за имотите в землището на село Рогозен, като решението на тръжната комисия към Областна дирекция „Земеделие“ по протокол от 22.08.2017 г. за проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем/аренда на земеделски земи, с което този кандидат е бил обявен за спечелил търга, е материално законосъобразен акт. В проведения търг жалбоподателят Н.В е класиран на второ място, след като е предложил по-ниска цена за имотите в землището на [населено място]. От доказателствата по делото е установено, че кандидатът П.Б е разполагал с внесен депозит, като несъстоятелно е твърдението на касатора, че този участник е трябвало да бъде декласиран поради факта, че не е разполагал с внесен депозит. Неоснователно е и твърдяното процесуално нарушение, че в деня на търга тръжната комисия не е обявила резултатите от търга, тъй като съгласно чл. 47к, ал. 2 от Правилник за прилагане на ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ), в деня и часа за провеждане на тръжната сесия, председателят на тръжната комисия в присъствието на кандидатите извършва конкретно посочени действия, между които не е включено обявяване на спечелилите кандидати. Прокурорът от ВАП намира също за правилно и съдебното определение, с което е оставено без уважение искането на П.Б за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Съдът е констатирал, че по делото е представено единствено пълномощно и списък с разноски, без договор за правна помощ и съдействие, от който да се установи дали е налице договорено възнаграждение за настоящото производство. Предвид липсата на доказателства за договорено възнаграждение, частната жалба е неоснователна, като съдебното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на ВАС намира, че касационната жалба на Н.В е подадена в законоустановения срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Като подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), процесуално допустима е и частната жалба на П.Б.
Разгледани по същество, и касационната жалба, и частната жалба се явяват неоснователни. По касационната жалба на Н.В:
С решение № 469 от 21 декември 2018 г. по адм. дело № 550/2018 г., в производство по реда на чл. 47н от ППЗСПЗЗ, вр. чл. 144 от АПК, Административен съд – Враца, на основание чл. 172 от АПК, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.В, [населено място], [адрес], обл. Пловдивска, против Протокол от 22.08.2017 г. на Тръжна комисия при ОД „Земеделие“, гр. В., назначена със Заповед № 217/24.07.2017 г. на Директор на ОД „Земеделие“, гр. В., с която е възобновена процедурата за провеждане на търг /първа тръжна сесия/ с тайно наддаване за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2012 – 2013 г., В ЧАСТТА за 53 имота, находящи се в землището на с. Р., общ. Хайредин, обл. Враца, за които същият, в проведения търг, е класиран на второ място.
Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал при извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК, че производството се разглежда след обезсилване на решение № 106 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 1200/2017 г. на Районен съд, гр. К., поради недопустимост и липса на родова компетентност. За изясняване на спора е изслушана и съдебно-техническа експертиза. Съдът е констатирал, че спорен е бил въпросът дали П.Б има право да участва в търга, респ. има ли внесен депозит за участие, както и дали Тръжната комисия е обявила резултатите от търга в деня на неговото провеждане. В тази връзка, за да отхвърли жалбата, съдът е приел, че въз основа на дадените с отменителното решение указания на съда, тръжната процедура е продължила като са разгледани отново същите документи на същите участници, кандидатствали през 2012 година. Нови документи нито са подавани, нито са изисквани от Тръжната комисия. Това е така, тъй като процедурата се счита за неприключила предвид постановеното съдебно решение за отмяна на предходно взетото от същата тази комисия решение, обективирано в Протокола от 19.07.2012 г. и връщането на преписката на административния орган за продължаване на процедурата при съобразяване със задължителните указания по приложението на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. След като резултатите от предишния проведен през 2012 година търг са били обжалвани и търгът е бил отменен и върнат за ново провеждане, но не и за провеждането на нов търг, то поради това и подадените към 2012 г. документи на кандидатите остават валидни и меродавни и към провеждане на процедурата през 2017 година. Преценката за тяхното наличие, респ. неналичие е момента на тяхното подаване, а не момента на провеждане на новата процедура, последната резултат на съдебно решение. В тази връзка и направеният от П.Б (заинтересована страна по адм. дело № 550/2018 г.) към онзи момент отказ от сключване на договор за земите, за които е обявен за спечелил търга, е валиден към онзи момент, но към момента на новото провеждане на процедурата, която не представлява нов търг, този отказ не е меродавен, тъй като каквито и действия да са извършени след постановяване решението на Тръжната комисия през 2012 година, след неговата отмяна същите са без правно значение, респективно не пораждат правни последици по време на провеждане на процедурата през 2017 година. Съдът е приел също, че доколко ответната страна е извършила разпореждания с внесените депозити и единствено депозита на оспорващия е бил наличен, с оглед изискването на чл. 47м, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, не може да влече последици за кандидатите в търга. Предвид на това съдът е приел, че всички участници в търга са били с валидно внесени депозити за участие в новата процедура, проведена на 22.08.2017 година и след като кандидатът П.Б е предложил най-високата цена за имотите в землището на с. Р., то решението на Тръжната комисия от 22.08.2017 г., с което е обявен този кандидат за спечелил търга, е взето в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно.
По делото е безспорно установено, че процедурата по провеждането на търга за отдаване под наем или аренда на свободни земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ), включително процесните 53 имота в землището на с. Р., общ. Хайредин за стопанската 2012-2013 година, проведен на 22.08.2017 г. е била възобновена, след като с влязло в законна сила решение № 198 от 01.08.2014г. по гр. д. № 218/2014г. по описа на Районен съд - Козлодуй, обезсилено отчасти и потвърдено отчасти с решение № 447 от 15.09.2015 г. по адм. дело № 319/2015 г. по описа на Административен съд – Монтана, решението на тръжната комисия по първоначалното провеждане на търга, взето по Протокол от 19.07.2012 г. е било отменено и преписката е била върната на административния орган за повеждане на нов търг. За провеждане на новата тръжна процедура, насрочена за 22.08.2017 г. участниците са надлежно уведомени, като по отношение на 53-те имота в землището на с. Р., общ. Хайредин, за които оспорващият Н.В е кандидатствал, същият е класиран на второ място. На първо място за 40 от общо 53-те имота за спечелил търга, като предложил най-висока цена за ползване на всеки от имотите е класиран П.Б, а за останалите 13 имота – Н.Н.
Неоснователни са доводите на касатора, че тръжната комисия е трябвало да отхвърли предложението на участника Бешировски, тъй като той не е внесъл депозит. Видно от данните по делото, както и от заключението на вещото лице, депозитът на П.Б не е върнат на участника, а е задържан и внесен по сметка на МЗХГ - гр. С. с едно платежно нареждане. Относно спора дали П.Б се е отказал изрично да сключи договор през 2012 година, когато е класиран на първо място за 40 бр. имоти в с. Р., е видно, че Бешировски е депозирал заявление с вх. № 1866 от 15.08.2012 г., с което се отказва да сключи договор за всички имоти в с. Р., където е класиран на първо място. Освен това, съгласно чл. 47м, ал. 3 от Правилник за прилагане на ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ППЗСПЗЗ в редакцията към 2012 г.), депозитите на кандидатите, класирани на първо и второ място, не се възстановяват в случай на отказ за сключване на договор. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че преценката за наличие на документите за участие в търга е момента на тяхното подаване, а не момента на провеждане на новата процедура, последната е резултат на съдебното решение. В тази връзка и направеният от страна на П.Б към онзи момент отказ от сключване на договора за земите, за които е спечелил търга, е валиден към онзи момент, но към момента на новото провеждане на процедурата, този отказ не е меродавен, тъй като каквито и действия да са извършени след постановяване на решението на Тръжната комисия през 2012 година след неговата отмяна, същите са без правно значение, респективно не пораждат правни последици по време на провеждане на процедурата през 2017 година. Правилно е прието от съда, че всички участници в търга са били с валидно внесени депозити за участие в новата процедура, проведена на 22.08.2017 г. и след като кандидатът П.Б е предложил най-високата цена за имотите в землището на с. Р., то и решението на Тръжната комисия от 22.08.2017 г., с което той е обявен за спечелил търга, е взето в съответствие с материалния закон.
Неоснователно е и твърдяното от касатора процесуално нарушение, че в деня на провеждане на търга комисията не се е произнесла относно резултатите от търга, а е направила това едва след изготвянето на протокола, който е публикуван в интернет страницата на ОД "Земеделие" - Враца на 01.09.2017 година. Съгласно чл. 47к, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в деня и часа, определени за провеждането на тръжната сесия, председателят на комисията в присъствие на кандидатите извършва единствено описаните в т. 1 до т. 5 действия, като сред тях не е обявяването на спечелените кандидати. След като ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ) и ППЗСПЗЗ не съдържат разпоредба, която да задължава тръжната комисия да обяви резултатите от търга още в деня на търга, то следователно комисията не е задължена да извърши нещо повече от това, което й е вменено в правните норми, то и възраженията на касационния жалбоподател в тази насока се явяват неоснователни. По частната жалба на П.Б:
С определение № 113 от 6 февруари 2019 година, постановено по адм. дело № 550/2018 г., в производство по реда на чл. 143 от АПК във връзка с чл. 248 от ГПК, Административен съд - Враца О. Б. У. искането на П.Б, чрез процесуалния представител адв. К.Т, за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото заинтересованата страна П.Б е представляван от адв.. Т, която в писмено становище /л. 718, 732/ (на л. 717 е първото становище) е поискала присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък с разноски. Съдът е посочил, че с решението си се е произнесъл по направеното искане и е изложил съображения защо не следва да присъжда разноски на тази заинтересована страна, поради което тези съображения не следва да бъдат преповтаряни в настоящото определение. В молбата не се сочат нови факти и обстоятелства, които да навеждат на друг правен извод. Същевременно наведеното обстоятелство, че предметът на настоящото производство е идентичен с производството развило се пред гражданския съд, не се отразява върху развилото се пред този съд самостоятелно производство, приключило с постановено по него касационно решение, по което страната е имала процесуалната възможност да поиска присъждане на направените по делото разноски. Според съда идентичността на предмета на спора не поражда идентичност на съдебните производства. Посочил е, че не е налице основание за приложение на чл. 226, ал. 3 от АПК, тъй като делото не е връщано за ново разглеждане, каквато е хипотезата на цитираната правна норма. Така постановеното определение е правилно.
Неоснователен е довода на частния жалбоподател, според който е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Съгласно тази разпоредба, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Обосновано е приел първоинстанционния съд, че идентичността на предмета на спора не поражда идентичност на съдебните производства и не е налице основание за приложение на чл. 226, ал. 3 от АПК, тъй като делото не е връщано за ново разглеждане. Нещо повече, още в съдебното решение е посочено, че по делото е представено единствено пълномощно и списък с разноски, без договор за правна защита и съдействие, от който да се установи дали е налице договорено възнаграждение за настоящото производство, респективно дали същото е изплатено. Договорът представен по адм. дело № 391/2018 г. по описа на Административен съд – Враца се отнася за съответното производство, а именно така, както е посочено в него – защита по обжалване на съдебно решение на РС Козлодуй. В тази връзка направените разноски в други съдебни производства, не подлежат на присъждане в това производство, тъй като всяко съдебно производство е със самостоятелен предмет и приключва със съответното съдебно решение.
С оглед на гореизложеното, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд – Враца следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. Обжалваното пред ВАС определение на Административен съд – Враца също следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 АПК.
При този изход на спора пред касационната инстанция, разноски не се дължат на касационния жалбоподател, въпреки че са поискани, а и направени.
На ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в “Държавен вестник” бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело ще трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 469 от 21 декември 2018 г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. дело № 550/2018 година.
ОСЪЖДА Н.В, [населено място], [улица], [община], област П., да заплати на Тръжна комисия при Областна дирекция “Земеделие” – Враца, гр. В., бул. „Х. Б“ № 78, сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 113 от 6 февруари 2019 г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. дело № 550/2018 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.