Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 8109/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. А. от гр. София, срещу решение №2561 от 16.04.2021г. по адм. дело №6772/2020г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №8121к - 7598 от 26.06.2020г. на министъра на вътрешните работи.

В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че е неправилна преценката на съда, относно спазване на разпоредбата на чл.210, ал.1 ЗМВР, както и в противоречие с практиката на ВАС и чл.300 ГПК, изводът за приобщаване на материали от воденото досъдебно производство. Навеждат се твърдения за допуснати нарушения на чл.197, ал.3 от ЗМВР, които не са възприети от първоинстанционният съд, както и че не са обсъдени доводите, че не е разкрита обективната истина в нарушение на чл.206, ал.3 и чл.207, ал.3 ЗМВР. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. П. в съдебно заседание оспорва жалбата. В представени по делото писмени бележки, моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. А., срещу заповед №8121к - 7598 от 26.06.2020г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1, т.7, предл. второ и т.13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.226, ал. 1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - разузнавач VI степен в сектор Противодействие на икономическата престъпност в 04 РУ - СДВР, считано от датата на връчване на заповедта.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид чл.204, т.1 ЗМВР и съдържа изискуемите по чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити като: извършител, дисциплинарни нарушения, подробно е описана установената фактическа обстановка и доказателствата за това, нарушените разпоредби, правното основание и наказанието, което се налага и др. Според съдът е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е счел за доказано, че с действията си, жалбоподателят е извършил вменените му в заповедта дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 пр.1 и т.4 ЗМВР. Отрекъл е оплакването на жалбоподателя, че при провеждане на дисциплинарното производство са ползвани единствено материалите, събрани в досъдебното производство, като е приел, че от страна на ДРО са събрани обяснения на лица, разпитани като свидетели в ДП, в хода на дисциплинарното производство е извършена самостоятелна проверка от страна на ДНО, като в оспорената заповед, наказващият орган е направил собствена преценка на всички събрани доказателства. Твърдението на жалбоподателя, че дисциплинарната му отговорност е ангажирана, без да е привлечен като обвиняем по образуваното ДП, съдът е счел за неоснователно с доводи, че съгласно чл.194, ал.3 ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В заключение съдът е направил извод, че с действията си, жалбоподателят е осъществил фактическия състав на чл.203, ал.1, т.7, пр.2 и т.13 ЗМВР, тъй като същите са в нарушение на визираните в заповедта етични правила и като резултат са довели до уронване престижа на службата, като наложеното най - тежко дисциплинарно наказание е и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно.

Дисциплинарното производство е образувано по предложение на директора на СДВР, в което се съдържат данни за извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина. В същото се сочи, че на 23.01.2019 г. при проведени оперативно-издирвателни мероприятия от служители в дирекция Вътрешна сигурност - МВР, под надзора на Специализирана прокуратура са задържани служители на 04 РУ - СДВР, сред които и касатора Апостолов за това, че са участвали в организирана престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.209, чл.213а, чл.282, чл.301, чл.302 и чл.304б от НК, като групата е създадена с користна цел.

По направеното предложение, министърът на вътрешните работи със заповед № 8121К- 5730/13.02.2019 г., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувал дисциплинарно производство, определил е персоналния състав на дисциплинарно-разследващия орган (ДРО). Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на производството. Със заповед № 8121К-6817/08.03.19г., органът по назначаване го е отстранил временно от длъжност, до приключване на дисциплинарното производство, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

На 07.03.2019 г. на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения относно посочените в заповедта за образуване на дисциплинарното производство и изрично повторени в поканата нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като на същата дата са депозирани и писмени обяснения от служителя. На 07.05.2020г. му е връчена покана за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения от страна на ДРО, като видно от протокол от същата дата, Апостолов се е запознал със справката и всички материали по дисциплинарното производство, образувано срещу него. С докладна записка от 08.05.2020г. от началник сектор Административен - СДВР е докладвано на председателя на ДРО, че до 12ч. на 08.05.2020г. в деловодството на 02 РУ - СДВР не са депозирани възражения или обяснения от Апостолов, свързани с образуваното дисциплинарно производство.

При тези фактически данни, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и е в съответствие с предвидената в чл.207, ал.1 - 12 дисциплинарна процедура при налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Спазена е императивната разпоредба на чл.206, ал.1 ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание, ДНО да приеме писмените обяснения на служителя. На 27.05.2020г. на служителя е връчена покана за даване на писмени обяснения или възражения, адресирани до министъра на вътрешните работи и на същата дата са депозирани писмени обяснения от Апостолов.

В тази връзка наведените в касационната жалба бланкетни твърдения за допуснати нарушения на чл.206 и чл.207 от ЗМВР при издаване на оспорената заповед, не намират опора в доказателствата по делото и изводите на съда за липсата на допуснати нарушения на процедурата са правилни, поради което се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Съдът вярно и точно е установил фактите по спора, като възражението за необоснованост на изводите му, поради необсъждане на всички доказателства и възражения са неоснователни.

В уволнителната заповедта е посочен извършителят, подробно са описани мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които същото е установено, съответно правното основание и наказанието, което се налага. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително и доказателствата, изискани и приобщени към дисциплинарната преписка от воденото досъдебно производство, съдът обосновано е приел за доказани, описаните в заповедта нарушения.

Оспореният пред АССГ акт съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, включително описание на извършените от касатора деяния, описани подробно в т.1 до т.7 от заповедта, които безспорно сочат на извода, че в посочения в заповедта период и дати, в качеството му на длъжностно лице, чрез използване на служебното си положение, с цел лично облагодетелстване ( получаване на неследваща му се облага - парични суми и вещи), е нарушил задължението си по чл.67 от ЗМВР за предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, като вместо това е обещавал на собственици и служители в търговските обекти да ги прикрива срещу заплащане, да ги предупреждава за предстоящи проверки, да осигури решаване на проблеми, при извършване на проверки, като правилно съдът е приел, че извършените дисциплинарни нарушения са съставомерни по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР използване на служебното положение за лична облага, както и че поведението на служителя е в нарушение на Етичните правила за поведение на държавните служители В МВР. В заповедта са описани подробно нарушените законови разпоредби и правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като подробни обстоятелства относно извършеното нарушение, включително относно фактическата обстановка и деянието се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка УРИ 22 бр. № 12377/07.05.2020г. и становище УРИ 22бр. №13141/12.05.2020г. по описа на СДВР - МВР, 02 РУ.

В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционният съд, че предпоставките на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание уволнение се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата.

В конкретният случай от доказателствата по делото, снети сведения с рег. №3382р - 19762/11.06.2019г. от лицето И. И., управител на кафе Флейм и служител на Прокопкомерс, сведение с рег. № УРИ3382р - 19761/11.06.2019г. от Х. П., собственик и управител на Прокопкомерс, сведение от Р. К., заместващ началника на СПИП при 04 РУ - СДВР от 10.04.2019г., дадените писмени обяснения от жалбоподателя, както и от лицата М. Д. и К. К., както и приобщените материали от досъдебно производство и протоколи за разпит на свидетели К. Хамдо, Х. П., И. И., Г. Г., А. А., В. Д., И. Я., А. Т., М. В., Я. Я., Е. Н. и др. , както и представените протоколи за разпознаване на лица и предмети от 19.11.2018г. , безспорно се установява извършване на вменените в заповедта дисциплинарни нарушения от служителя, чрез използване на служебното положение на служителя, а именно : обещавал на собственици и служители в търговските обекти да ги прикрива срещу заплащане, да ги предупреждава за предстоящи проверки, да осигури решаване на проблеми, при извършване на проверки, с цел получаване но облага, която не му се следва, дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР използване на служебното положение за лична облага, както и поведение на служителя, което е в нарушение на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения, макар и лаконични са верни и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства. За извършените нарушения свидетелстват цитираните по - горе обяснения и сведения, дадени пред дисциплинарноразследващия орган, от собственици и служители на търговски обекти, както и от служители на МВР. В подкрепа на изводите на ДНО за извършени и вменени на касатора нарушения са и приобщените материали от воденото досъдебно производство №17/2019г. по описа на СлО - СП, пр. преписка №1831/18г.

Поведението на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за получаване на лична облага /тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 ЗМВР и като деяние несъвместимо с етичните норми и правила за поведение на държавните служители в МВР по т.13, т.17, т.19, т.20, т. 42 и т.49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание.

Поведението на лицето е станало известно и на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. В тази връзка следва да се има предвид ТП 3/2007 г. на ВАС относно правилното квалифициране на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР - като тежко с оглед несъвместимостта му с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.

Съобразен е чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и правилно не са възприети възраженията, свързани с воденото досъдебно производство, като основания изключващи дисциплинарната отговорност.

Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства, регламентирани в АПК, НПК, ГПК, ЗМВР и др. Несъстоятелни са и възраженията относно необходимостта от приключване на производствата по НПК, тъй като жалбоподателят не е привлечен към дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, а законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност - наказателна, административнонаказателна и т. н.

Несъстоятелно е и оплакването в касационната жалба, че наказанието е наложено само въз основа на доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Както беше посочено по - горе в решението, дисциплинарноразследващият орган е извършил собствено разследване по образуваното дисциплинарно такава. Снел е сведения от лицата, разпитани като свидетели в ДП, както и изискал писмени обяснения от служители на МВР, дирекция Вътрешна сигурност и други съпричастни по случая, извършен е обстоен анализ на установените факти и събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, като мотивите на ДНО за наложеното наказание, не са обосновани само и единствено на приобщените материали от досъдебното производство, а в съвкупна преценка със събраните от ДРО доказателства и сведения.

Настоящият съдебен състав счита, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК при извършване на съдебна проверка да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно са отхвърлени оплакванията на касатора за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради недоказаност на описаните в заповедта нарушения. Също така, правилно съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения – дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Назначен е дисциплинарно разследващ орган, спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. С оглед извършеното нарушение правилно е приложен и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Правилно е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, обуславящи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2561 от 16.04.2021г. по адм. дело №6772/2020г. на Административен съд София - град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. С. п/ Тинка Косева