Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „В”ООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. Сливница, №54А, представлявано от управителя В.И, срещу решение №783/15.04.2019 г. постановено по адм. д.№2823 по описа на Административен съд гр. В. за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-03000317008763-091-001 от 29.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна и потвърден с решение №218/17.09.2018 г. на Директора на Дирекция „О”ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2013 г. и м. 12.2014 г. в общ размер на 21 943.24 лв. и лихви в размер на 8 418.75 лв. и по ЗКПО за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 6 859.05 лв. и лихви в размер на 2 505 лв.
В касацонната жалба се поддържа твърдение, че съдебното решение страда от всички пороци по чл. 209, т. 3 от АПК.
Административен съд гр. В. е направил необосновани и неправилни изводи при преценка на събраните по делото доказателства, като е приел, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е правилно определено и са налице предпоставките за провеждане на ревизионната процедура по особения ред. Предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са абсолютно недоказани, но дори и да се приеме становището на съда, че те са налице това не означава автоматично, че ревизионният акт е законосъобразен. Решаващият състав е приел за установени факти, които противоречат на доказателствата по делото. Те са обсъдени едностранчиво и не във своята взаимовръзка.
При постановяване на решението не е съобразено обстоятелството, че при определяне на данъчната основа не е спазен чл. 122, т. 12 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба данъчната основа следва да...