Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
С решение № 2460 от 09.04.2019 г., постановено по административно дело № 11288/2018 г., Административен съд – София–град е отхвърлил жалбата на „Лотос - РА“ ЕООД, ЕИК 117629486, срещу ревизионен акт (РА) № Р-22220517007051-091-001/16.04.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с решение № 1007/13.07.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП.
Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от „Лотос - РА“ ЕООД, подадена чрез управителя и представляващ дружеството С.Д.Н от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени обжалваното решение на Административен съд – София-град и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените разноски.
Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и аргументира теза за правилност на обжалваното с нея решение, за което предлага да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора и те са следните:
В периода 01.07.2016 г. – 03.01.2017 г. ревизираното дружество „Лотос - РА“ ЕООД не е имало назначени лица по трудово правоотношение и не е подавало декларации по реда на Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурители за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Декларирана е основна икономическа дейност „търговия на дребно в неспециализирани магазини“ по код 4711. Между него и Д.Д е сключен договор за търговско управление (прокура) на 30.05.2015 г. с нотариална заверка от 23.06.2016 г., вписан в Търговския регистър на 01.07.2016 г. Според чл. 3, ал. 1 от договора прокуристът няма да получава възнаграждение. Дейността на дружеството е прекратена, считано от 03.01.2017 г. на основание подадено уведомление с вх. № 170431700009260/10.01.2017 г. Д.Д не е осигуряван по реда на КСО за периода 01.07.2016 г. – 03.01.2017 г. При извършената му в хода на ревизионното производство проверка е потвърдил, че е изпълнявал сключения с „Лотос-РА“ ЕООД на 30.05.2015 г. договор за управление, като е вземал управленски решения, подписвал е документи на дружеството, боравил е с негови парични средства. Органите по приходите са приели, че на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) вр. чл. 6, ал. 3 (ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 01.09.2011 г. ) КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО се дължат осигурителни вноски за ДОО, за фонд ДЗПО-УПФ и за фонд НЗОК върху минималния осигурителен доход, който съгласно Приложение 1 към чл. 8, т. 1 от Закон за бюджета на ДОО за 2016 г. за икономическа дейност код по НКИД – 4711, ред 58 за прокурист е в размер на 1 250 лв.
С оспорения РА са установени задължения на „Лотос - РА“ ЕООД в качеството му на осигурител за периода м. юли – м. декември 2016 г. за задължителни осигурителни вноски за ДОО и ТЗПБ в общ размер 1 335 лв., за ДЗПО – УПФ – в общ размер 375 лв. и за фонд НЗОК в общ размер 600 лв. със съответните лихви.
Административният съд е приел, че актът е валиден като издаден от компетентни административни органи. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност, тъй като осигурителните вноски се дължат на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, независимо от клаузата в договора за управление, че прокуристът няма да получава възнаграждение. Според него тя не променя характера на договора като възмезден по аргумент на пар. 1, т. 26, б. „з“ ДР ЗДДФЛ, приравняващ го на трудов. Съгласно чл. 6, ал. 3 КСО дължимостта на осигурителните вноски не е обвързана от реалното изплащане или начисляване (неначисляване) на уговореното възнаграждение в полза на прокуриста, а произтича по силата на закона.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав преценява оспореното първоинстанционно решение на Административен съд – София – град като валидно и допустимо. Съдът е приел, че оспорването е допустимо, и че ревизията е възложена от компетентен орган – Е.С, началник сектор „Ревизии“, оправомощена от териториалния директор на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със заповед № РД-01-369/30.03.2016 г. Тази заповед обаче не се съдържа в административната преписка и не е приложена по делото. В административната преписка не се съдържат и писмените обяснения, дадени от Д.Д при извършената му насрещна проверка, на които се позовава ревизиращият екип в Ревизионния доклад. С оглед изложеното, касационният състав преценява като основателен доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, поради неизпълнение на неговото задължение да изиска от ответника по делото цялата административна преписка на основание чл. 152, ал. 4 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК.
В касационната жалба са наведени доводи за недължимост на задължителните осигурителни вноски, установени с оспорения РА, евентуално за това, че те не се дължат в установените с него размери, тъй като за същия период (м. юли – м. декември 2016 г.) са установени задължения и на ЕТ „Т. – С.Д“ за задължителни осигурителни вноски като осигурител на Д.Д, с когото има сключен договор за търговско управление (прокура). Представено е решение № 168/17.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“, с което е потвърден РА № Р-03001717007152-091-001/09.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна. Със същия са установени на С.Д с ЕТ „Т. – С.Д“ за периодите от м. май 2015 г. до м. декември 2016 г. задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО за лицето Д.Д във връзка със сключените между тях трудов договор и договор за управление. Този РА е потвърден с решение на Разградския административен съд № 10 от 05.02.2019 г. по административно дело № 189/2018 г., оставено в сила с решение на Върховния административен съд, шесто отделение № 232 от 08.01.2020 г. по административно дело № 4879/2019 г.
Така изброените писмени доказателства са относими към правния спор и на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да бъдат обсъдени във връзка с оспорването от страна на касатора на размера на установените с РА № Р-22220517007051-091-001/16.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, задължения за осигурителни вноски. Извън прерогативите на настоящата инстанция е да даде отговор на така поставения спорен въпрос с оглед въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания и недопустимостта на други доказателства /и то само за установяване на касационните основания/ освен писмените по аргумент на чл. 219 от АПК.
С оглед необходимостта от изясняване на спора от фактическа страна и събирането на доказателства по реда на чл. 152, ал. 4 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК решението на Административен съд – София – град следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на жалбоподателя на основание чл. 171, ал. 4, предложение последно от АПК вр. пар. 2 ДР на ДОПК, че следва да представи РА № № Р-03001717007152-091-001/09.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, на който се позовава, както и съдебните решения, постановени във връзка с оспорването му, а при необходимост на основание чл. 171, ал. 2, изречение последно АПК може и служебно да назначи експертиза с цел изчисляването на точния размер на задълженията.
По своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2460 от 09.04.2019 г. на Административен съд – София – град, постановено по административно дело № 11288/2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.