Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място] срещу решение № 1699/22.07.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3604 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 081400568/14.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], в частта относно установените в тежест на Д. И. С. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. за разликата над 8 535.10 лева и за лихвата над 5 793.33 лева; за 2008 г. за размера на данъка над 380.30 лева и за лихвите над 200.73 лева; за 2009 г. за размера на данъка над 2 282.61 лева и на лихвата над 948.01 лева и за 2011 г. за размера на данъка над 2 044.10 лева и лихвата над 425.28 лева. Дооводите на касатора са за противоречие на решението с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Според него е надценена доказателствената стойност на заключението на ССЕ и оценката му не е съобразена с другите доказателствени източници, установяващи разходване на пари в брой от С. през 2007 г. с последици за салдото в края на данъчния период. Като противоречащ на материалния закон определя подхода на съда за определяне на паричното салдо в края на данъчния период при решаването на въпроса за съществуването на доходи от други източници. Иска отмяна на обжалваната част съдебния акт и имплицитно отхвърляне на оспорването на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Д. И. С. не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите...