Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби: на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП и на "К. И." ЕООД, гр. В. против решение № 161/25.01.2012 г. по адм. дело № 2866/2009 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, пети състав.

Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е обявена нищожността на РА № 030900973/14.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, в която за данъчен период м. 06.2005 г. на "К. И." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 24 109, 30 лв. и съответните лихви. Касаторът счита, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че АПВ не представлява данъчен акт, с който се установяват данъчни задължения, поради което е неприложим чл. 133 ДОПК, предвиждащ възможност за изменение на определено с влязъл в сила данъчен акт задължение, както и определящ компетентния в тази хипотеза орган да възложи ревизията. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК (редакция в сила от 19.12.2007 г.) следва да се прилага за всички ревизионни производства, образувани след влизането й в сила.

"К. И." ЕООД, гр. В., обжалва решението в частта, с която жалбата на дружеството срещу ревизионния акт е отхвърлена и дружеството е осъдено да заплати на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че...