Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на В.М чрез процесуален представител, против решение № 4308/26.06.2018 г. по адм. д. № 3657/2018г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 132/16.02.2018г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която Младенов е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата му с доводи, че съдът неправилно е тълкувал хипотезата на правната норма на чл. 239, ал. 1, т. 4 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ). Поддържа доводи за необоснованост и поставяне на решението в противоречие с материалния закон. Претендира разноски.

Ответната страна изпълнителният директор на ИА по горите, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност и недоказаност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 4308/ 26.06. 2018 г. по адм. д.№ 3657/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против заповед №132/16.02.2018г. на ИД на ИАГ, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 447-1/ 26.03.2012 г., ведно с всички права произтичащи от него. За да постанови оспореното решение, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвисаната от закона форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването й,...