Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 939 от 17.07.2009 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4* том V, стр. 42- 46/17.10.2008 г. по гр. д. № 434/2008 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Н. М. Т. от гр. Д., с което е оставено в сила решение № 232/8.05.2008 г. по гр. д. № 412/2007 г. на Районен съд гр. Д., с което са отхвърлени предявените от Н. М. Т. от гр. Д. срещу "О" Е., гр. Д. обективно и субективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 2 на управителя на "О" Е. гр. Д., с която е прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 15.12.2006 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2838 лв. за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението и иск за сумата от 25 лв. неизплатена част от стойността на полагащ й се ваучер за храна за м. декември 2006 г.

В касационната жалба касаторката прави оплаквания, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на закона (основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК)

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят направените пред трите инстанции разноски.

Ответникът по касация - "О" Е., гр. Д. оспорва касационната жалба в писмено възражение по делото. Моли решението да бъде оставено в сила, като се присъдят направените пред касационната инстанция разноски.

Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното:

За да отхвърли...