№ 173

гр.София, 06.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря В. И

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело №22 по описа за 2018 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по обща касационна жалба от А. С. В. и Ж. Г. Д., чрез процесуалния им представител адв.Б., срещу решение от 21.07.2017г., постановено по в. гр. д.№301/2017г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение от 21.03.2017г. по гр. д.№2889/2014г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявените от тях искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и 49 ЗЗД.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 586 от 12.07.2018г. на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото разрешението по поставения от касаторите /уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ въпрос: „за задължението на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба“, във въззивното решение, в което не са обсъдени всички оплаквания във връзка с уваженото възражение за изтекла погасителна давност /че съдът не е обсъдил доводите във въззивната жалба за това, че предявените от тях граждански искове са приети за разглеждане в наказателното производство и производството по тях не е прекратено/, е в противоречие със задължителната практика на ВКС. С. То решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните...