Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:Д. М. С. Х. при секретар Б. Г. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяВ. А. по адм. дело № 8232/2021

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по касационна жалба на Д. В., с постоянен адрес в гр. Пловдив, ул. Брезовска № 48, ет. 1, ап. 1, подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Й. от Адвокатска колегия (АК) – Пловдив, с посочен съдебен адрес в гр. Пловдив, бул. Шести септември № 54, ет. 5, офис 10, срещу решение № 1172 от 09.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2479/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Отказ с рег. № 438з-340/03.09.2020 г. на ВПД началник на 03 Районно полицейско управление (РПУ) – гр. Пловдив, постановен на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, по повод подадено заявление с вх. № 438000-8687/07.08.2020 г. по описа на 03 РПУ, за издаването на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, който отказ обективира и волеизявление за отнемане на притежаваното разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана № 20150150006, издадено на 09.10.2015 г. от 03 РПУ – Пловдив, валидно до 01.09.2020 г., и разпореждане да се изземе пистолет З. З. модел SPC2009, кал. 9х19 мм. с фабричен № SP0066112 и боеприпасите към него.

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, е формулирано искане за отмяната му и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

Касаторът излага становище, обосноваващо основна защитна теза за неизпълнение от страна на решаващия съдебен състав на АС - Пловдив на задължението за осигуряване на цялостен съдебен контрол в съответствие с разпоредбата на чл. 168, вр. чл. 146 АПК. Отрича правилността на извода за компетентност на административния орган, издал оспорения отказ. Като аргумент в подкрепа на довода си сочи липсата на дата, фигурираща в представената по делото заповед за временно преназначаване на инспектора С. Х. и на подпис на последния в качеството му на адресат на волеизявлението, което прави невъзможно отчитането на времевото действие на този акт, доколкото същото е с начален момент встъпването на служителя в длъжност, за което обстоятелство именно липсват данни. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, аргументиращо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, сочи необсъждането в цялост на възраженията и доводите на страните, както и неотчитането на допуснато в хода на административното производство нарушение на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, вменяващо в тежест на органа при констатиране на непълноти или несъответствия да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. В тази връзка намира, че даденото с писмо с изх. № 438000-9672 на ВПД началник 03 РПУ – гр. Пловдив указание не е равнозначно на изпълнение на така регламентираната процедура, доколкото в съдържанието му е посочено, че искането за издаване на разрешение е за ловно дългоцевно оръжие за ловни цели, какъвто не е настоящият случай. По тези съображения счита, че съдът е постановил неправилно съдебно решение, което моли да се отмени, а първоинстанционната жалба – да се уважи с отмяна на административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, и изпращане на преписката на компетентния административен орган за произнасяне по подаденото заявление, при съобразяване със задължителните указания на съда по прилагането на закона. Претендира направените в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – началникът на 03 РПУ – гр. Пловдив, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт И. П., оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Д. В. против Отказ с рег. № 438з-340/03.09.2020 г. на ВПД началник на 03 РПУ – гр. Пловдив, постановен на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, по повод подадено заявление с вх. № 438000-8687/07.08.2020 г. по описа на 03 РПУ, за издаване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, който отказ обективира и отнемане на притежаваното от заявителя разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана № 20150150006, издадено на 09.10.2015 г. от 03 РПУ – Пловдив, валидно до 01.09.2020 г., и разпореждане да се изземе пистолет З. З. модел SPC2009, кал. 9х19 мм. с фабричен № SP0066112 и боеприпасите към него.

За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Д. В. е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана № 20150150006, издадено на 09.10.2015 г. от 03 РПУ – гр. Пловдив, валидно до 01.09.2020 г.

На 07.08.2020 г. Вълканов е подал заявление с вх. № 438000-8687 от същата дата по описа на 03 РПУ – гр. Пловдив, обективиращо искане за подновяване срока на издаденото разрешение, с приложени документи, сред които: свидетелство за съдимост, медицинско свидетелство, справка от Център за психично здраве Пловдив ЕООД, удостоверение от Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, удостоверения относно техническата годност на притежаваното оръжие – пистолет З. З. модел SPC2009, кал. 9х19 мм с фабричен № SP0066112 и др.

След преглед на представените със заявлението документи е отчетена необходимост от допълнително установяване на релевантните факти и обстоятелства, поради което и на основание чл. 34, ал. 1 АПК до заявителя е изпратено писмо с рег. № 438000-9672/31.08.2020 г. на началника на 03 РПУ – гр. Пловдив, с което е даден срок за представяне на допълнително становище.

След като такова е постъпило с представяне в деловодството на 03 РПУ – гр. Пловдив, на документ, наименуван допълнителни мотиви, регистриран под № 438000-9736/01.09.2020 г., ВПД началник на 03 РПУ – гр. Пловдив е издал атакувания индивидуален административен акт. Приел е, че заявителят не е обосновал необходимост по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, която да налага притежаването на исканото разрешение. Обстоятелствата, че същият е притежавал разрешително от 2002 г., че е работил в Държавна агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН), че е съставял актове за установяване на административни нарушения с налагане на имуществени санкции в големи размери, както и че вечер след приключване на работата си пътува сам извън населени места, пренасяйки парични средства, не го поставят, според административния орган, в по-рисково положение от останалите граждани и не представляват основание за издаването на разрешение за притежаване на оръжие.

За установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства съдът е допуснал до разпит свидетеля М. Д.. От дадените показания се потвърждават твърденията, че Д. В. е работил в ДАМТН, като е съставял актове за установяване на административни нарушения в големи размери в хода на работата си там, както и че пътува вечер сам извън населени места, за да се прибере от работа.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон. Анализирайки представените по делото доказателства, съотнесени към твърденията и възраженията на страните в производството, решаващата инстанция е стигнала до извод за обоснованост на крайния извод за наличие на материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за постановяване на атакувания отказ за предоставяне на разрешение за притежаване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Съдът е приел, че за да бъде формулиран обратният извод, заявителят е следвало да докаже необходимост, свързана с обективно застрашаване на живота и/или имуществото му, или това на неговите близки, каквото не е установено по надлежния ред с представянето на съответните доказателства. Твърденията, обективирани в сезиращото органа заявление, са квалифицирани като неотносими, поради липса на връзка между обстоятелствата, следващи от тях и основателната причина, подлежаща на доказване в процеса и представляваща основание за издаването на благоприятен за заявителя административен акт.

По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. В. срещу оспорения отказ.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Страните не спорят по фактите, както относно спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие, спазването на императивното задължение за издаване на акта едва след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая в контекста на специалната процедура по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, както и на изискването за материална компетентност на издателя на акта.

Основателно е оплакването за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на постановения съдебен акт на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, вр. чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, и връщане на делото по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 с. з., за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Едно от основанията за законосъобразност на административните актове, какъвто характер има атакуваното волеизявление на ВПД началник 03 РПУ – гр. Пловдив, е наличието на компетентност у издателя, предоставяща му правомощие да упражни съответната форма на административна власт. В случая, доколкото издаването на акта е предпоставено от заявление, подадено по реда на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, съдържащо искане за подновяване на придобито разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие, то постановеният в отговор на така заявеното сезиране акт и предвид неблагоприятния му характер по отношение на своя адресат, по съществото си представлява отказ по смисъла на чл. 83, ал. 6 ЗОБВВПИ. Законът императивно регламентира държавния орган, компетентен да издаде такъв отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, директорът на Главна дирекция Национална полиция на Министерството на вътрешните работи (МВР) или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.

Атакуваният административен акт не е издаден от някое от визираните лица, а от лице, положило своя подпис като ВПД началник на РУ – гр. Пловдив. Пред съда легитимацията на издателя е обоснована с представената като доказателство по преписката Заповед № 8121К-4207/28.02.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С цитираната заповед на основание чл. 165 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 12 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г. (Наредба № 8121з-310/Наредбата) и докладна записка № 317р-2647/27.02.2020 г. инспекторът С. Х. – полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция към Шесто районно управление – гр. Пловдив при Областна дирекция на МВР – Пловдив, е временно преназначен на ръководна длъжност началник I степен на 03 РУ Пловдив при Областна дирекция на МВР – Пловдив.

Възможността за преназначаване на служител, чието правоотношение попада в регулацията на ЗМВР, какъвто е случаят, е предвидена в чл. 165, ал. 1 с. з., който препраща към Наредба № 8121з-310 за установяване на конкретния ред за това. Според предписанието на чл. 14 Наредбата временното преназначаване се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159 ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на този срок с още една година.

От текста на представената по делото заповед за временно преназначаване е видно, че нейното действие е предпоставено от възникването на едно бъдещо събитие, а именно – встъпването в длъжност на служителя. Текстът на чл. 15 Наредбата изрично сочи начина за удостоверяване на това обстоятелство чрез акт за встъпване.

Прегледът на доказателствата, събрани по делото, показва, че такъв акт не е представен, което препятства възможността на касационния съд да извърши дължимата проверка относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт. Вместо да изиска доказателства, установяващи началния момент на действието на представената заповед, а именно – такива относно съставен по надлежния ред акт за встъпване, съдът е посочил, че му е служебно известен фактът, че лицето С. Х., към момента на издаването на атакуваното волеизявление е бил временно преназначен на посочената в акта длъжност.

Разпоредбата на чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото съдебно производство по аргумент от чл. 144 АПК, действително сочи, че не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти. За да се позове в решаващия си акт на тях обаче, според еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд (ВКС) съдът е бил длъжен да съобщи на страните, че именно тези факти ще се ценят като служебно известни. Съобщаването следва да получи обективен израз чрез постановяване на нарочен съдебен акт, предоставящ възможността на страните да изложат своите тези по отношение на този факт и значението му по делото. Липсата на подобно уведомяване е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т. к. е приравнимо на несъобразяване с императивните правила на закона, регламентиращи начина на събиране на доказателствата в процеса. В този смисъл виж: решение № 274 от 13.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1514/2010 г., Гражданска колегия (ГК) на ВКС, решение № 95 от 16.06.2016 г., постановено по гр. дело № 5371/2015 г., ГК на ВКС, решение № 8628 от 01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3260/2020 г., I о. на ВАС, решение № 8694 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4653/2020 г., I о. на ВАС и др..

Съдът не е изпълнил точно задължението си да отдели спорните от безспорните факти, както и тези, които не подлежат на доказване, от тези, които подлежат, в съответствие с разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Не е подкрепил бланкетното си изявление за служебна известност на факта на действието на временното преназначаване с доказателства, установяващи истинността на този извод, както и не е уведомил страните, че не е необходимо да представят доказателства по отношение на този факт, доколкото същият не подлежи на доказване. Нещо повече – с разпореждане от 14.10.2020 г. АС – Пловдив е указал на ответната страна – издател на административния акт, че в негова тежест е да докаже фактите относно компетентността на ВПД началник на 03 РУ – Пловдив С. Х., като представи доказателства за това. Следователно на етап разпределение на доказателствената тежест съдът е счел това обстоятелство за спорно и е указал кой следва да го установи и по какъв начин, но в един последващ момент, а именно – към момента на постановяването на решението си, го е сметнал за служебно известно, без да съобщи на страните тази промяна, което по изложените съображения е достатъчно основание за отмяната на обжалвания съдебен акт.

Горепосоченото прави основателни оплакванията за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение. При новото разглеждане съдът с определение следва да уведоми страните за обстоятелствата, които са му служебно известни, като по този начин отдели спорните от безспорните факти по делото. Останалите доводи на касатора са по същество на възникналия правен спор, които касационният съд е препятстван да обсъди предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила.

Връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд възобновява висящността на спора по главното искане на жалбоподателя пред първоинстанционния съд за отмяна на отказа, обективиран в решението, и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Пловдив деловодни разноски. Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК, по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1172 от 09.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2479/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Даниела Мавродиева

/п/ Станимир Христов