О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23

С., 15.01. 2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ч. гр. дело № 4577/2018 год.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 410 от 27.01.2015 г. на Н. Я. Х., в качеството му на [фирма] [населено място], подадена чрез адв. Б. М., срещу определение № 2423/17.12.2014г., постановено по в. ч. гр. д. № 1473/2014г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 1507 от 27.11.2014г., постановено по гр. д. № 42/2014г. на Смолянския окръжен съд, с което е по реда на чл. 248 ГПК [фирма] [населено място] е осъден да заплати на „Интернешънъл А. Б“ АД – С. сумата от 3000 лв. – разноски по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Развиват се доводи, че ответникът не е бил надлежно конституиран като страна в производството чрез връчване на препис от исковата молба. Преценката за допустимост на иска съдът извършва служебно, което не налага активност на ответника на този етап и след като спрямо него не били извършени съдопроизводствени действия, не му се дължат разноски. Искането е за отмяна на обжалваното определение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като общо основание жалбоподателят поставя въпроса: „дължат ли се разноски при прекратяване на делото по чл. 78, ал. 4 ГПК когато съдът се десезира от правния спор поради недопустимост на иска, но преди да се изпрати...