Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, [населено място] обжалва решение № 2092/14.10.2015 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 2797/2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 191400786/30.04.2014 г. на органи по приходите, потвърден с решение № 380/30.07.2014 г. при обжалването му по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон.

Касаторът твърди, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ в нарушение на чл. 202 от ГПК без да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото. Поддържа доводи за липса на мотиви в решението относно установените задължения по ЗДДФЛ /чл. 48, ал. 2/ резултат от извършено преобразуване на финансовия резултат за доходите от производство и реализация на земеделска продукция и относно задълженията по ЗДДС. Допуснатото нарушение според касатора самостоятелно основание за неговата отмяна на решението в тази част, тъй като лишава страна от право на защита. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – А. Х. Й. от [населено място], чрез адв. И. А оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен...