В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. II наказателно отделение, в съдебно заседание на
декемвр
и, две хиляди и
тринадесе
та година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Лидия
Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря
Н. Цек
ова
и в присъствието на прокурора
Кр. Кол
ова
изслуша докладваното от председателя (съдията)
Ю. Кръстев
наказателно дело №
1812
/20
година.
П
роизводство
то по чл. 419 и следващите НПК,
е образувано по
искане
на
осъдената
Б.
К.
Х. от село Л., обл. Вр.
,
чрез нейния защитник – адвокат М. М., за възобновяване на
нохд №
С -
202
/20
г.
, на Софийски районен съд, НО, 112-ти състав.
Твърд
и се, че
влезлият в сила
съдеб
е
н акт
– присъда,
е постановен в нарушение на закона
,
при допуснати съществени процесуални нарушения,
а
наложен
о
т
о
наказани
е
- явно несправедлив
о
. Искан
ето са
за отмяна на
присъдата
и
връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура
изразява становище
, че
искането е
неоснователн
о
, поради което
не следва да бъде уважавано
.
Върховният касационен съд в пределите на проверка
та
по чл.
426
НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С
присъда от 05
.
.20
г.,
постановена по нохд № С-202/2010 г.,
Софий
ският
район
ен съд,
наказателно отделение, 112-ти състав,
е
приз
н
а
л подсъдим
а
т
а
Б. К. Х.
за виновн
а
в
извършено
през периода от
на
чалото на м. април
200
г.
, до 19.04.2006 г.,
в
гр
.
С.
,
престъпление по
чл.
117, ал. 1, вр. чл.
116, ал. 1, т.
,
вр. чл. 115,
вр. чл. 20, ал. 2
, вр. ал. 1
и
при условията на чл. 2, ал. 2
НК,
я
е осъдил
на
четири
месеца
лишаване от свобода, при “ строг” първоначален режим на изтърпяване
в затвор от „закрит” тип. Привел е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК, наказанието от три години лишаване от свобода, наложено й с определение по нохд № 1761/2000 г. на СГС, определяйки първоначалния режим и вида на затворническото общежитие. Оправдал я е по обвинението по чл. 117, ал. 2, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК, както и затова, че е извършила деянието в качеството на помагач и в съучастие с Р. Б. Д..
Решил е въпроса и
за
веществените доказателства
.
С присъдата се е произнесъл и по обвиненията срещу Б. И. С. и Р. Б. Д..
С решение № 3/29.03.2013 г., Софийският градски съд, наказателно отделение 4-ти въззивен състав е изменил посочената присъда в частта за наложеното наказание на подс. Б. Х., като е увеличил размера му на една година лишаване от свобода.
Изменил е присъдата и относно наказанието на подс. Б. С..
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По довода в
искането
за
допуснато
нарушение на закона:
О
снование
то за възобновяване
- по чл.
422, ал. 1, т. 5, вр. чл.
3
, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочен в
искането
се свеждат до твърдението, че неоснователно
съдът
е
постановил осъдителна присъда, въпреки липсата на преки доказателства
за вината на подсъдимата, както
и
за
неправилна
пре
ценка на събраните по делото.
При приетите за установени от съд
а
фактически положения, които не подлежат на контрол
по реда и на това производство
, с оглед ограничителните основания по чл. 3
НПК,
към които препращат разпоредбите на чл. 426 НПК,
материалният закон е приложен правилно.
Направеният извод, че подс. Б. Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по приетата квалификация, е напълно законосъобразен.
По своята същност възраженията на
осъдена
т
а
и
ней
ната защита, се свеждат до оспорване обосноваността на
съдебният акт,
във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали
обаче,
не подлежи на преобсъждане в
настоящ
ото производство.
Тази
инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността ка
то
основание
за възобновяване
. При това
съдилищата,
при установяване на правнорелевантните факти,
свързани с предмета на доказване в процеса и извършвайки своя собствена преценка на събраните доказателства,
не
са ги
възприел
и
превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на
осъдената
, в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от
данните от специалните разузнавателни средства /СРС/, инкорпорирани във веществени доказателствени средства при стриктно спазване на реда за това и правилно включени в доказателствения материал,
показанията на св.
Н., К., Д., Ц., К., М. от
досъдебното производство,
Г., на които основателно е дадена пълна вяра, от приложените подробно изброени в мотивите писмени доказателства,
експертно
то
заключени
е
. Следователно
,
вътрешното
им
убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на
пъл
ен
, подробен и задълбочен
анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от съдебн
ите
инстанци
и
, при спазване процесуалното изискване по чл. 30
, ал. 2 НПК, законосъобразно са
ги
мотивирали да прием
ат
, че е осъществен състава на
посоченото престъпление
. Противоречията между данните
от
доказателствените средства, са били обсъдени
в мотивите,
съобразно предписанията на чл. 30
, ал. 3
и 339, ал. 2
НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдим
а
т
а
, няма никакво основание за контролиране по
този
ред на вътрешното
им
убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване
в процеса
изводите, че се касае
за извършено престъпление по посочения текст от НК
, са
напълно
законосъобразни.
Посочените в
искането
възражения във връзка с този направен довод, са
стояли на вниманието
пред
предходните
съд
илища
. Същи
те в мотивите си
подробно
са
се занимал
и
с твърденията, че липсват преки доказателства доказващи вината
на подсъдимата
и че неправилно
е
бил
а
осъден
а само въз основа на данните от СРС
,
а въззивната инстанция и че са били нарушени правата й в пред вид осъждането й като извършител на приготовлението и
са
изложил
и
убедителни
, логични и законосъобразни
съображения, защо ги отхвърля
т.
Посоч
ен
и
т
е
в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото
от събраните доказателства.
Настоящата инстанция ги възприема изцяло и счита, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти и по направените възражения. Законосъобразно в тази връзка е посочено, че СРС и данните от тях са били законосъобразно експлоатирани, че се подкрепят от веществените доказателствени средства, показанията на св. К., Н., Д., приложените писмени доказателства – протокола за претърсване и изземване, че няма никакво изменение във фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт и от там за неприемливост на довода за нарушени права на подсъдимата.
Осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимите. В случая
,
са налице
данни от СРС,
свидетелски показания
, писмени доказателства и експертно заключение,
на които е направен изключително подробен и задълбочен анализ от съд
илищата
, съпоставени са помежду си
и с останалите събрани доказателства
, вследствие на което е стигнато до законосъобраз
е
н извод, че същите са последователни и непротиворечиви и
трябва да бъдат кредитирани
.
И н
астоящата инстанция
по реда на производството за възобновяване
счита, че всички
събра
ни доказателства в съвкупност, водят до единствения
възможен
извод, за виновността на подсъдим
ата, като
изключват останали възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение.
По довода
в жалбата,
за допуснати съществени процесуални нарушения:
И по това основание
за възобновяване
- по чл.
422, ал. 1, т. 5, вр. чл.
3
, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в
искането
възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс.
Б. Х.
. За да са налице такива е необходимо съд
илищата
да
са
нарушил
и
специалните правила, за провеждане на
съдеб
ното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес
.
Такива нарушения не са
били
допуснати
.
Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за
искания и
устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдим
а
т
а
. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 30
, ал.
3 и чл. 339, ал. 2
НПК.
Подсъдимата
е имала
възможност да се защитава
пред две съдебни инстанции
в присъствие на защитни
к
и да дават обяснения по обвинението. Следователно
,
не е налице нито една от хипотезите по чл. 3
, ал. 3, т. 1
-
4
НПК, за да възникне задължение на
тази
инстанция, за отмяна на съдебния
т
акт.
Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това те не са възприели превратно доказателствата, /както се твърди в искането/, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимата, са анализирали подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените веществени доказателствени средства изготвени на основата на използваните СРС, гласни доказателствени средства изброени по - горе, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които са установили точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че е осъществила състава на посоченото престъпление, правилно е била осъдена за това. От своя страна възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, съдилищата мотивирано са обосновала отказа си да приемат, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои се приемат и кои отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. Затова възражението за липса на мотиви в тази връзка, се явява неоснователно.
По конкретно направените възражения за кредитирането на данните от СРС и осъждането като извършител на приготовлението за убийство, настоящата инстанция се е произнесла по – горе в мотивите, поради което същите не се нуждаят от повтаряне.
С оглед на изложеното, доводът за допуснати съществени процесуални нарушения в искането, се явява неоснователен.
По довода
в искането,
за явна несправедливост на наложен
о
т
о
наказани
е
:
Лишен
о
от основание
е и
възражени
е
т
о
и по този направен довод. При определяне
на завишения
размер на наказани
е
т
о от въззивната инстанция
е подлож
ено
на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на де
е
ц
а
.
Направила е точния извод, че първостепенния съд е наложил необосновано нисък размер на наказанието лишаване от свобода и отчитайки конкретните данни за извършеното деяние и личността на дееца, при наличието на съответен протест, го е увеличила от четири месеца на една година
при условията на чл. 54
, НК, като е счела, че с този размер ще се осъществят целите на наказателната репресия.
И според настоящият съдебен състав по реда на това производство, наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание от въззивната инстанция, е напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите му по чл. 36 НК.
С оглед на това, намаляването размера на санкци
я
т
а
е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на задачите на наказателната репресия.
Ето защо искането и в тази му част се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.
426
,
вр. чл. 354
ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на осъдената Б. К. Х. от с.Л., обл. В., за възобновяване на
нохд №
С - 202
/20
г., на
Софий
ския
район
ен съд, наказателно отделение
, 112-ти състав
.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: