гр. София, 11 ноември 20

година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. II наказателно отделение, в съдебно заседание на

октомври

, две хиляди и

тринадесет

а година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Юрий Кръстев

ЧЛЕНОВЕ:

Биляна Чочева

Теодора Стамболова

при участието на секретаря

Кр. Павл

ова

и в присъствието на прокурора

А. Лаков

изслуша докладваното от председателя (съдията)

Ю. Кръстев

наказателно дело №

1494

/20

година.

Производството по чл. 34

и следващите от НПК

,

е образувано по касацион

на

жалба

на

подс. М. В. П. от село В., Соф. обл. чрез неговия защитник – адвокат А. С.,

против въззивн

а

присъда

на

Софийс

кия

окръж

ен съд, постановен

а

по внохд №

225

/20

г. Сочи се, че

със

съдебният акт

са допуснати

нарушени

я

на

материалния

закон

, съществени процесуални нарушения, че същият е необоснован.

И

ска

нето е за

н

егов

ата отмяна и

оправдаване на подсъдимия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура

, в съдебно заседание е изразил становище, че присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд

,

в пределите на касационната проверка по чл. 3

, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С

въззивна присъда

от 03

.

.20

г.

,

Софийс

кият

окръж

ен съд

, 1-ви въззивен състав,

е

отмен

ил

изцяло

присъда №

/

.0

.20

г.

,

по

становена по

нохд №

832

/20

г.

,

на

Ботевградския районен съд,

к

а

то

вместо нея е признал

подс.

М.

В.

П. за виновен в извършено на 31.03.2012 г., в село В. река, обл. Соф., в съучастие като съизвършител с Г. М. Г., при условията на повторност, в немаловажен случай и използване на техническо средство, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1

НК

, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим в затвор. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е постановил да бъде изтърпяно наказанието от осем месеца лишаване от свобода, постановено по нохд № 760/2010 г. на Ботевградския районен съд и е присъдил направените разноски.

По довода за необоснованост на съдебния акт:

Въпросът за необосноваността на съдебния акт не може да бъде предмет на касационна проверка, тъй като не е включен в касационните основания по чл. 348 НПК. Поради това няма законно основание за обсъждане доводите на касатора в тази насока.

По довода за нарушение на закона:

Посоченото касационно основание - по чл. 3

, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод

изложени в допълнението към жалбата, по същество

се свеждат до твърденията,

за

неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимия

т М. П.

е

извърш

ил

престъплени

е

т

о за което е бил осъден от въззивната инстанция.

При приетите за установени от въззивния

т

съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол

с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК,

направеният извод, че подс.

Павло

в

,

е осъществил от обективна и субективна страна състав

а

на посочен

о

т

о

престъплени

е

, е

напълно

законосъобразен. При това въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с

правилата на

формалната логика. Изводите за виновността

му,

са подкрепени

изцяло от показанията на разпитаните свидетели - очевидци Ц. и Ш., от тези на св. М., Т. и В., на които е дадена вяра, експертното заключение, приложените писмени доказателства. Налице са

доказателств

а, които установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин, участието му в извършване на деянието, така както са изискванията на чл. 303 НПК.

Следователно

,

вътрешното убеждение на съда

,

не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени

от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 30

, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подс.

П.,

е осъществил състав

ът

на престъплени

е

т

о,

за ко

е

то е бил

обвинен и осъден

.

При така установените факти и обстоятелства от въззивния

т

съд

,

относими към предмета на доказване, изводът, че обвинението е доказано по несъмнен начин

,

е законосъобразен.

Приложен е бил законът, което е следвало да бъде приложен.

Посочените в касационната жалба възражения

,

във връзка с направения довод

,

са

бил

и

предмет на внимание и обсъждане в мотивите на въззивния съд.

Същият подробно се е занимал с тях

, включително и за съставомерността на деянието по посоченият текст от НК

и е направил законосъобразни изводи, че са неоснователни. Изложените в тази връзка съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства,

представляват подробен и изчерпателен анализ на тях и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти,

поради което се споделят

и

от

настоящата инстанция. Правилно е посочено, че извода за участието на този подсъдим в извършване на деянието, не поражда никакво съмнение от събраните доказателства И това е така защото са налице преки доказателства – показанията на двама свидетели очевидци на дейностите които са извършвали двамата съучастници, разпределени между тях, като точно е посочено, че и от проведените разговори с тях е демонстриран умисълът им за противозаконното отнемане. От друга страна показанията на тези двама свидетели – Ш. и Ц., са подкрепени и от показанията на св. М., Т. и В., от приложените писмени доказателства.

Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяването на осъдителната присъда по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. С оглед на това счита, направените възражения, които в голямата си част касаят необосноваността на съдебния акт, поради което не следва да се обсъждат - за неоснователни и жалбата в тази част не следва да се уважава.

По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:

И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, неконкретизирано в жалбата, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.

При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия в процеса. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд, да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският окръжен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Обсъдени са били всички събрани доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и точно е посочено кои се кредитират и кои не и защо и на кои от тях се изгражда извода за виновността на подс. П. в извършване на инкриминираното деяние. Подсъдимият лично и със защитник, е имал възможност в две съдебни инстанции да се защитава по обвинението и дава обяснения, да иска събиране на доказателства, осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.

Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. П., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, експертното заключение и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че обвинението по този текст от НК, е доказано по несъмнен начин и че е осъществен съставът на това престъпление от касатора. При положение, че въззивния съд не е допуснал нарушение на правилата при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.

С оглед на всичко изложено, касационната жалба като изцяло неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а въззивния съдебен акт – оставен в сила.

Ето защо и на основание чл. 35

, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

въззивн

а

присъда

от 03

.

.20

г.

,

по

становена по

внохд №

225

/20

г.

,

на

Софийс

кия

окръж

ен съд

, 1-ви въззивен състав

.

Председа

тел:

Членове: