3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 621

гр.София,

10.02.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3835 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 121/24.06.2024 г. по в. гр. д. № 232/2024 г. на АС – Пловдив, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Жалбоподателят - Прокуратура на Р. Б. чрез прокурор при АП - Пловдив, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност на постановеното въззивно решение поради нарушение на материалния закон.

Ответникът - Ж. Д. П. , чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд като е потвърдил решение №321/07.03.2024 г. по гр. д. № 3066/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив е осъдил Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Ж. Д. сумата в размер на 15 000 лв. - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му на 22.04.2019 г. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда № 9/27.06.2022 г. по ВНОХД № 234 от 2022 г. на АС – Пловдив, потвърдена с решение №38/27.01.2023 г. по КНОХД №781/2022 г. на ВКС.

Решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска над присъдената сума от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да постанови своето решение въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че наказателното производство е било образувано на 06.11.2013 г. като ДП №255/2013 г. по описа на с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, срещу „неизвестен извършител“, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. чл.342, ал.1 от НК. Поради настъпилата на 13.11.2013 г. смърт на пострадалия, престъплението е преквалифицирано по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК, и с постановление от 10.01.2014 г. е прието за наблюдение от Окръжна прокуратура – Пловдив.

Установено е, че на ищеца на 22.04.2019 г. о е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. чл.342, ал.1 от НК, разпитан е в качеството на обвиняем и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“; - на 03.06.2019 г. и са му били предявени материалите по досъдебното производство.

Установено е, че 02.08.2019 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №1487/2019 г. на ОС – Пловдив и на 24.09.2019 г. е проведено открито съдебно заседание, в което подсъдимият – ищец в настоящето производство, е заявил, че иска делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК – по съкратено съдебно следствие, като признава изцяло обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и се съгласява да не се събират други доказателства.

Установено е, че в същото съдебно заседание съдът е постановил Присъда №87/24.09.2019 г., с която ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, във вр. чл.342, ал.1 от НК, като на 06.11.2013 г., при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста Б. К., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване е условно отложено на осн. чл.66, ал.1 НК, за срок от три години. Наред с лишаването от свобода, на основание чл.343г във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, на ищеца е било наложено и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда ищецът е бил оправдан за това да е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Констатирано е, че по жалба против постановената осъдителна присъда от частните обвинители, е образувано ВНОХД №550/2019 г. по описа на АС – Пловдив, по което е проведено едно открито съдебно заседание на 28.11.2019 г. и с решение №229/16.12.2019 г. въззивният съд е отменил Присъда №87/24.09.2019 г. , като е върнал делото на ОС - Пловдив за ново разглеждане от друг състав, поради констатирани процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд.

Пред ОС – Пловдив е образувано НОХД №2357/2019 г. на ПОС, в което подсъдимият заявява, че желае производството да бъде разглеждано по общия ред и на 07.02.2022 г. е постановена Присъда №26003/07.02.2022 г., с която ищецът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК във вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 06.11.2013 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Б. К., настъпила на 13.11.2013 г. За това престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е условно отложено за срок от три години, както и наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Така постановената присъда е обжалвана от ищеца, и по въззивната му жалба на 01.06.2022 г. е образувано ВНОХД №234/2022 г. на АС Пловдив , който е отменил присъда №26003/07.02.2022 г. на ОС – Пловдив, и ищецът е бил признат за невинен, и оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивната оправдателна присъда е обжалвана с касационни жалби на частните обвинители, по които на 10.10.2022 г. е образувано КНД №781/2022 г. на ВКС и е постановено окончателно решение №38/27.01.2023г., с което касационният съд оставя в сила оправдателната въззивна Присъда №9/27.06.2022 г. на АС – Пловдив.

За да постанови решението си и определени, че справедливия размер на заместващото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, съобразно нормативно установените критерии в чл. 52 ЗЗД е в размер на 15 000 лв., съдът е приел, че този размер съответства на тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство и интензивността на участието на ищеца в процесуалноследствени действия във връзка с производството, двукратно постановената осъдителна присъда от първостепенния съд, медийното отразяване на наказателното производство срещу ищеца. Съдът e взел предвид и възрастта на ищеца към момента на привличането му в качеството на обвиняем – 32 години, чистото му съдебно минало. Съобразено е, че повдигнато обвинение за престъпление е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода за срок до шест години, като към датата на привличането му в качеството на обвиняем ищецът е бил неосъждан. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е застрашило личната му свобода, неговото семейно бъдеще, както и професионалната му реализация, а оповестяването на наказателното производство в медиите, придружено с фотоматериали, на които ясно се вижда лицето му, и с посочването на неговите имена, е създало възможност наказателното производство срещу него да стане достояние на неограничен кръг лица, в това число на неговите приятели, началници и клиенти, с което е било накърнено доброто му име в обществото, и е била реално застрашена кариерата и работата му. Съдът е изтъкнал, че финансово ищецът е бил застрашен от обременяване на семейството му с огромни по размер и непосилни за него финансови задължения за заплащане на обезщетения на близките на пострадалия /предвид настъпилия фалит на застрахователната компания, застраховала гражданската му отговорност/.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК Прокуратурата на РБ поставя за разглеждане въпросите за задължението на съда да посочи кои неимуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с незаконното наказателно преследване и как следва да се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗОДОВ при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване като се позовава на задължителната практика обективирана в т. 11 на ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, 19 ТР 1/2001 г. ОСГК на ВКС и основаната на тях практика формирана по реда на чл. 290 ГПК.

Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като на същите въззивният съд е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121/24.06.2024 г. по в. гр. д. № 232/2024 г. на АС – Пловдив.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: