Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД,"УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД и "УП България 26" ЕООД, всички със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 2, ет. 5 и съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. С“ № 11, ет. 6, подадена чрез процесуалния им представител адв.. С, против решение № 15740/20.12.2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 11171/2013 г., в частта му, в която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата им против чл. 6, чл. 19, ал. 4, чл. 57, ал. 2, чл. 63, чл. 68, чл. 70, чл. 77, чл. 155, ал. 9, глава пета, раздел ІІІ от Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ в редакцията им в ДВ, бр. 66 от 27.07.2013 г., и в частта му, в която е отхвърлена жалбата като неоснователна срещу останалите оспорени от тях текстове на същите правила.

Според касаторите налице са всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят ПТЕЕ в оспорените им части, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - гр. С. – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител правоспособен юрист Василева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция от всички жалбоподатели.

Ответниците по касационната жалба - "АСМ-БГ Инвестиции" АД, "РЕС Технолъджи" АД, "Ф. Е. С" ООД, [Фирма 1], "АКВА Си Еф Карад Пи Ви Парк" ЕАД, "Ен В. Е" ЕООД, "Х. И" ЕАД, "У. Ф БГ" ЕООД, "Е. Б" ЕАД и Сдружение "Асоциация на производителите на екологична енергия“ – не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Препис от решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение - № 15740/20.12.2017 г. по адм. д. № 11171/2013 г., предмет на обжалване в настоящото касационно производство, е връчен на всеки един от касаторите на 03.01.2018 г. Това е потвърдено изрично и в обстоятелствената част на подадената касационна жалба. В решението е посочено, че в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата, имащо характер на определение, то подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението, а в останалата част – в 14-дневен срок от съобщението, пред 5 – членен състав на Върховния административен съд. Касационната жалба е подадена на 17.01.2018 г. Поради изложеното, жалбата е допустима като подадена от надлежна страна против частта от подлежащо на касационно оспорване съдебно решение, съгласно чл. 208 и чл. 210, ал. 1 АПК, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, в частта й, в която се обжалва първоинстанционното решение относно отхвърлянето на жалбата като неоснователна против чл. 7, чл. 11, чл. 12, чл. 19, ал. 1 и ал. 2, чл. 106, чл. 112, чл. 180 от ПТЕЕ в редакцията им в ДВ, бр. 66 от 27.07.2013 г., приети от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, сега КЕВР, с решение № 110 от 18.07.2013 г. Същата е недопустима като подадена след срока по чл. 230 АПК против частта от решението, имащо характер на прекратително определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата им против чл. 6, чл. 19, ал. 4, чл. 57, ал. 2, чл. 63, чл. 68, чл. 70, чл. 77, чл. 155, ал. 9, глава пета, раздел ІІІ от същите правила. Поради изложеното и на основание чл. 215, т. 3 АПК касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Жалбата на изброените дружества против текстовете, изменени с Правила за изменение и допълнение на Правилата за търговия с електрическа енергия, обн. в ДВ бр. 39/2014 г., по отношение на които е прекратено производството по адм. д. № 11171/2013 г., са приети за разглеждане по адм. д. № 9320/2014 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отд. заедно с други жалби, по което е постановено решение № 6237 от 14.05.2018 г.

Разгледана по същество, касационната жалба в частта й, в която се обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против изброените по-горе текстове от ПТЕЕ в редакцията им в ДВ, бр. 66 от 27.07.2013 г., приети от ДКЕВР с решение № 110 от 18.07.2013 г., е неоснователна поради следните съображения:

Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорените текстове от ПТЕЕ, съобразявайки предмета на спора, така както е формулиран от жалбоподателите в подадената от тях жалба, на всички основания по чл. 146 вр. чл. 184 АПК.

Приел е, че ПТЕЕ са издадени от компетентен орган съгласно чл. 76, ал. 1 АПК – ДКЕВР въз основа на изричното му овластяване с чл. 21, ал. 1, т. 3 т. 9, чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/ и в изпълнение на пар. 1а от ДР и пар. 199, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), в изискуемата писмена форма и е обнорадван в изпълнение на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б и чл. 78, ал. 2 АПК. Подробно е обосновал извода си за това, че при приемането на подзаконовия нормативен акт са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/ в приложимата редакция вр. чл. 80 АПК, както и специалните изисквания в чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 91, ал. 2 ЗЕ за получаване предложения от енергийните предприятия, публикуване на правилата от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им, обществено обсъждане и пр.

В тази част решението е правилно и не се оспорва с конкретни доводи от касаторите. Нещо повече, в своята жалба срещу отделните текстове от правилата жалбоподателите изразяват становище, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган, оправомощен със закон /чл. 21, ал. 1, т. 3 и т. 9 ЗЕ и чл. 91, ал. 2 от същия/, както и че е спазено изискването за неговата форма, включително чрез обнародването му.

Съдът е извършил преценка за материалната законосъобразност на оспорените текстове с оглед съответствието им с нормативните правила на по-високите по степен релевантни нормативни актове в съответствие с изискването на чл. 15, ал. 1 ЗНА. Нормите на чл. 7, чл. 11, чл. 12, чл. 106 и чл. 119 не са оспорени пред първоинстанционния съд с конкретни доводи за тяхната материална незаконосъобразност. Твърди се, че съгласно чл. 7 от ПТЕЕ се възлага на независим преносен оператор да администрира пазара на балансираща електрическа енергия, а договорите, изброени в чл. 11, съгласно чл. 12 се сключват между независимия преносен оператор и крайни клиенти, присъединени към електропреносната мрежа, респективно производители, присъединени към електропреноснта мрежа, оператори на електроразпределителни мрежи и търговци и производители на електрическа енергия, които сключват сделки за внос и износ. Б.ият пазар съгласно чл. 106 от ПТЕЕ се организира от независим преносен оператор. Независимият преносен оператор има задължение по чл. 112 от същите правила да извършва плащанията към търговските участници - доставчици на балансираща енергия. Тези норми обаче са неприложими, тъй като към момента на влизане в сила на правилата и към момента на подаване на жалбата не съществува независим преносен оператор, сертифициран като такъв.

Независимо от това, че така изложените доводи са неотносими към съответствието на изброените норми с нормативните правила на по-високите по степен релевантни нормативни актове, то съдът е посочил, че с решение № С-5 от 30.07.2015 г. КЕВР е сертифицирала „Електронен системен оператор“ ЕАД /ЕСО/ като независим преносен оператор, а с решение № С-7/05.11.2015 г. КЕВР е определила ЕСО като независим преносен оператор на електропреносната система на Р. Б и е издала сертификат, поради което доводът на жалбоподателите, че няма сертифициран независим преносен оператор, е неоснователен.

Приел е също така, че с оспорените текстове от правилата на независимия преносен оператор са възложени дейности, права и задължения, регулирани на законово ниво и в съответствие с тази законова регулация. Същите не противоречат на уредбата в ЗЕ и на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., а именно на регламенталцята в глава осма „а“, нова ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г., уреждаща реда за сертифициране на оператори на преносни мрежи и правилата за осъществяване на инвестиции, както и подробна регламентация на „независим преносен оператор“. Тази регламентация е нова и съгласно пар. 1а от ДР на ЗИД на ЗЕ въвежда изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ, L 211/55 от 14 август 2009 г.).

Този извод настоящата касационна инстанция намира за правилен.

Съгласно чл. 81ж, ал. 1 ЗЕ независимият преносен оператор на преносна мрежа за електрическа енергия разполага с всички човешки, технически, физически и финансови ресурси, необходими за изпълнение на задълженията за извършване на дейността по пренос на електрическа енергия, а според ал. 2 операторът по ал. 1 е собственик на активите, необходими за дейността по пренос на електрическа енергия, включително на преносната мрежа, и има собствена идентичност, отделно седалище, персонал и ползва самостоятелно необходимото му оборудване и правни, счетоводни и информационни услуги.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЕ преносът на електрическа енергия се осъществява от оператора на електропреносната мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия и сертифициран по реда на глава осма "а", раздел І.

(2) Преносът и трансформирането на електрическа енергия е услуга от обществен интерес, която се диспечира от оператора на електропреносната мрежа.

(3) Дейността по пренос на електрическа енергия включва и:

2. събиране на всички вземания, свързани с преноса, включително за достъп, изравнителни плащания за допълнителни услуги, като закупуване на услуги (разходи за балансиране, енергия за покриване на загуби), както и за претоварване по механизма за компенсиране между операторите на преносни системи в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009;

Съгласно чл. 87, ал. 3, т. 4 ЗЕ за изготвяне на електроенергийния баланс на страната операторът на електропреносната мрежа:. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на електроенергийната система с цел осигуряване на електроенергийния баланс;

В съответствие с посочените законови текстове е разпоредбата на чл. 11 от правилата, регламентираща договорите, които се сключват от независимия преносен оператор на пазара на електрическа енергия. Според оспорения чл. 12, ал. 1 от ПТЕЕ, предмет на договорите по чл. 11, т. 1 е предоставянето на услугата "достъп до електропреносната мрежа" и на системни услуги, а според ал. 2 те се сключват между независимия преносен оператор, от една страна, и: 1. крайни клиенти, присъединени към електропреносната мрежа; 2. производители, присъединени към електропреносната мрежа; 3. оператори на електроразпределителни мрежи; 4. търговци и производители на електрическа енергия, които сключват сделки за внос и износ. По аналогичен начин чл. 13, ал. 1 от ПТЕЕ, който не е изрично оспорен, урежда, че предмет на договорите по чл. 11, т. 2 е предоставянето на услугата "пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа", а в ал. 2 е посочено, че тези договори се сключват от независимия преносен оператор. В следващите текстове от правилата, които също не са оспорени, е рагламентирано сключването и на другите договори по чл. 11.

Сключването на изброените в чл. 11 договори от независимия преносен оператор е необходимо, за да осъществява възложените му със ЗЕ задачи, свързани с преносът на електрическа енергия и това не противоречи на ЗЕ.

На независимия преносен оператор са възложени задачи и функции по организиране на балансиращия пазар с чл. 105 от правилата, който не е изрично оспорен. Член 106 от правилата, който е оспорен, регламентира правила за балансиращия пазар, а чл. 112, който също е изрично оспорен – задълженията за плащане от независимия преносен оператор към търговските участници - доставчици на балансираща енергия по сключените сделки на балансиращия пазар и задълженията за плащане от участниците към независимия преносен оператор по сключените сделки на балансиращия пазар. Посочените разпоредби от правилата съответстват на възложеното със ЗЕ на независимия преносен оператор осъществяване на пренос и трансформирането на електрическа енергия, което е услуга от обществен интерес, диспечирана от него.

Член 180 от ПТЕЕ се оспорва като противоречащ на чл. 120, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията на Р. Б, тъй като делегира правомощия на независимия преносен оператор да разрешава правни спорове без да е административен орган по определението на пар. 1 от ДР АПК и при положение, че е търговец по смисъла на чл. 158 и следващите от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), доколкото според чл. 81д, ал. 1 ЗЕ е акционерно дружество с двустепенна система на управление.

Съгласно чл. 180: (1) При оспорване на извлечение за сетълмент в сроковете по чл. 177, ал. 6 от координатор на балансираща група, доставчик на балансираща енергия или участник в борсовия пазар на електрическа енергия независимият преносен оператор проверява информацията в рамките на два работни дни и:

1. приема оспорването и издава ново извлечение за сетълмент, което се изпраща и потвърждава в рамките на два работни дни от получаването на известието за оспорване;

2. не приема оспорването и информира оспорващата страна в рамките на два работни дни от получаването на известието за оспорване.

(2) В случай че спорът по ал. 1 не е разрешен към датата на издаване на фактурите, последните се издават на основание на оспорваното извлечение.

Според мотивите на оспореното решение, които настоящият касационен състав възприема изцяло като правилни, чл. 180 от правилата е приет във връзка с разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 6 от същите, която в редакцията й, обн. в ДВ. бр. 66 от 26 юли 2013г. гласи, че правилата регламентират процедурите за регистриране на почасови графици и извършване на сетълмент (уреждане на взаимоотношенията) между търговските участници и независимия преносен оператор. Уреждането на търговските взаимоотношения между изрично изброените субекти - координатор на балансираща група, доставчик на балансираща енергия или участник в борсовия пазар на електрическа енергия не противоречи на правомощията на независимия преносен оператор, регламентирани в ЗЕ. Те не му възлагат правораздавателни функции и това е видно от разпоредбата на чл. 180, ал. 2, според която в случай че спорът по ал. 1 не е разрешен към датата на издаване на фактурите, последните се издават на основание на оспореното извлечение, а редът, за разрешаването на споровете е регламентиран в ЗЕ.

Член 77, ал. 1 и ал. 2 от ПТЕЕ са оспорени във връзка с регламентираното в тях задължение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници да изпращат почасови графици за производство на координаторите на балансиращи групи. Жалбата против чл. 77 е оставена без разглеждане с оспореното решение. Разпоредбите на глава пета, раздел ІІІ от правилата, регламентиращи участието на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, също са оспорени. С решението си тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е оставила без разглеждане жалбата против глава пета, раздел ІІІ от ПТЕЕ. Разпоредбите на чл. 11, т. 9, чл. 19, ал. 1, чл. 57, ал. 2, чл. 63, ал. 2, чл. 70, ал. 3 и чл. 155, ал. 9 от правилата са оспорени с доводи, че е дискриминационна системата, приравняваща непрограмируемите енергийни източници към програмируемите при определяне на разходите за дисбаланс. Ж. против чл. 57, ал. 2, чл. 63, ал. 2, чл. 70, ал. 3 и чл. 155, ал. 9 също е оставена без разглеждане. Както беше посочено по-горе, в тази част решението имащо характер на прекратително определениие, е влязло в сила като неоспорено в срока по чл. 230 АПК, поради което настоящото производство следва да се прекрати.

Според чл. 11, т. 9 от ПТЕЕ договорите за участие в балансираща група са договори, които се сключват на пазара на електрическа енергия. Според чл. 19, ал. 1 предмет на договорите по чл. 11, т. 9 са условията за участие в балансиращата група, прехвърлянето на отговорността за балансиране и методика за разпределение на общия небаланс в балансиращата група между отделните членове на балансиращата група.

Посочените разпоредби от правилата не противоречат на ЗЕ, напротив съответстват напълно на следните негови норми:

В чл. 92 ЗЕ е посочено кои са страните по сделките с електрическа енергия, а съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа сключва сделки за уреждане на небаланси с координаторите на балансиращи групи и с лицата, които поради неучастието си в балансиращи групи отговарят самостоятелно за своите небаланси. Според чл. 91, ал. 3 с правилата по ал. 2 /оспорените такива/ се определят правилата за снабдяване от крайни снабдители и доставчици от последна инстанция, правила за обмен на данни, начинът на администриране на сделките, известяването на почасови графици, организиране и работа на борсовия пазар, пазара на балансираща енергия и пазара за предоставяне на преносна способност, механизмите за определяне на цените за небаланс, както и регистрирането на отделните видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи групи. Чл. 109. (1) ЗЕ регламентира задължението на оператора на електропреносната мрежа да осигурява: 1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система; 2. поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия.

Нито в първоначалната жалба, нито в касационната такава, се сочат конкретни норми на ЗЕ, на които сключването на договори по чл. 11, т. 9 от ПТЕЕ и с предмет, посочен в чл. 19, ал. 1, от ПТЕЕ, противоречат. Както посочва процесуалният представител на КЕВР в писмените си бележки, всъщност жалбоподателите оспорват принципите на балансиране, въведени със ЗЕ, като неприложими по отношение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Преследваната от жалбоподателите цел, а именно нормите за регулиране на таксите за ефективния дисбаланс да се съобразят с характеристиките на отделните източници, не може да бъде постигната обаче чрез обжалването конкретно на чл. 11, т. 9 и чл. 19, ал. 1 от ПТЕЕ.

С оглед изложеното, неоснователен е доводът на касаторите, че съдът, постановил оспореното решение, е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е възложил повторна експертиза на друго вещо лице. Поставените въпроси на експерта са относими към почасовото прогнозиране на производството на електрическа енергия от фотоволтаични централи, или от вятърен парк, от ТЕЦ, АЕЦ и ВЕЦ, т. е. то е относимо към разпоредбата на чл. 77 от правилата, регламентираща почасовите графици. Както беше посочено, в тази част производството е прекратено. Само с оглед прецизност следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 са изменени (изменението е обнародвано в ДВ, бр. 72 от 2018 г., в сила от 31.08.2018 г.) като е отпаднало изискването графиците да са почасови.

По изложените съображения решението на Върховния административен съд, четвърто отделение следва да бъде оставено в сила в частта му, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата на "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД,"УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД и "УП България 26" ЕООД.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 78, ал. 8 и ал. 4 ГПК на КЕВР следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размера, определен съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ).

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, чл. 215, т. 3 АПК и чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 78, ал. 8 и ал. 4 ГПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия

РЕШИ :

О. Б. Р. касационната жалба на "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД,"УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД и "УП България 26" ЕООД, всички със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 2, ет. 5 и съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. С“ № 11, ет. 6, подадена чрез процесуалния им представител адв.. С, против решение № 15740/20.12.2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 11171/2013 г., в частта му, в която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата им против чл. 6, чл. 19, ал. 4, чл. 57, ал. 2, чл. 63, чл. 68, чл. 70, чл. 77, чл. 155, ал. 9, глава пета, раздел ІІІ от Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ в редакцията им в ДВ, бр. 66 от 27.07.2013 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 4764/2018 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15740/20.12.2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 11171/2013 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД,"УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД и "УП България 26" ЕООД.

ОСЪЖДА всяко едно от дружествата "УП България 1" ЕООД, "УП България 3" ЕООД, "УП България 6" ЕООД,"УП България 8" ЕООД, "УП България 9" ЕООД, "УП България 10" ЕООД, "УП България 11" ЕООД, "УП България 12" ЕООД, "УП България 13" ЕООД, "УП България 14" ЕООД, "УП България 15" ЕООД, "УП България 19" ЕООД, "УП България 21" ЕООД и "УП България 26" ЕООД, всички със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „Позитано“ № 2, ет. 5 да заплатят на Комисия за енергийно и водно регулиране - гр. С. по 100 лв. /сто лева/ разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.