Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, [населено място] против Решение № 7550 от 08.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7598/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 2181308632 от 20.02.2014 г., издаден от П. Г. на длъжност Началник сектор Д. К и И. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161 от ДОПК.

Ответникът – [фирма] в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт № 2181308632 от 20.02.2014 г., издаден от П. Г. на длъжност Началник сектор Д. К и И. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите, мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК.

По делото е установено, че ревизията е повторна във връзка с решение Решение № 933/27.05.2013 г. /л. 21/ на Директора на ДОДОП, с което е...