Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Ю. З., срещу решение № 2449 от 24.11.2015 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1510/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-0325-1300109-091-001 от 12.02.2015 год. на орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 137/04.05.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО: за 2007 год. - 619 850.00 лева и лихва от 475 694.53, за 2008 год. – 742 339.91 лева и лихва в размер на 456 820.88 лева.

Касаторът релевира доводи, че решението на АДмС В. е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗКПО в редакцията й за 2007 г., тъй като същата предвижда увеличение на ФР със сумите на задължения единствено ако преди това тези суми са довели до реално намаление на ФР. Доказателства в тази насока не са ангажирани от приходната администрация, което води до неприложимост на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗКПО. Касаторът сочи, че дори и да не бъдат възприети горните възражения, то неправилно съдът е приел, че задълженията на [фирма] към [фирма], [фирма], [фирма] и „С. – С4 Е. са погасени по давност през 2007 г., тъй като по делото не са налице доказателства относно моментът на настъпване на изискуемостта на тези задължения. Относно амортизациите на заведения от дружеството дълготраен нематериален актив /ДНМА/ „Програма за предприсъединителните фондове” – счита доводите на съда за неправилни. Според...