Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
София, 04.02.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Росица Божилова
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Младенов
Анна Ненова
при секретаря Ивона Мойкина
изслуша докладваното от съдия И. М. т. д. № 2384/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Д. и В. П. Д., подадена чрез пълномощника им адв. Т. Г., против решение № 100002 от 21.06.2022 г., постановено по т. д. № 63/2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 378 от 24.10.2019 г. по гр. д. № 754/2018 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която по иск с правно основание чл. 432 от КЗ ЗД„Б. И. АД е осъдено да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от първоначалния ищец П. Н. В., когото са заместили на основание чл. 227 от ГПК, поради смъртта му, настъпила в течение на производството, в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 2.06.2018 г., за сумата над 60 000 лв. до 160 000 лв. Инвокирани са оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, като поставено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост. Изложено е, че фактът на увреждането и причините за настъпването му са установени с влязла в сила присъда по отношение на делинквента Г. С. А.., който при управление на моторно превозно средство - л. а. „Ауди“А3, е нарушил правилата за движение на пътищата - чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗДВП, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342 НК. Посочено е, че пътнотранспортното произшествие е предизвикано поради несвоевременно възприемане на пътната обстановка от страна на водача на л. а. „Ауди“А3, довело до неадекватната му реакция при възникване на критичната пътна ситуация, който е продължил движението за извършване на ляв завой, вместо да спре и да пропусне мотоциклета да премине безпрепятствено през кръстовището, с което би предотвратил настъпването му. Оспорена е основателността на възражението за съпричиняване, с довода, че то не е установено при условията на пълно и главно доказване, за което ответникът носи доказателствената тежест, каквото доказване не е било проведено. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по възражението за съпричиняване в противоречие с цитираната в жалбата казуална практика на Върховния касационен съд, според която съпричиняване е налице само при такова обективно поведение на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, пряко създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като съотношението му спрямо поведението на делинквента се преценява с оглед на основния фактор за причиняването на вредоносните последици. Инвокирано е и оплакване, че при определяне размера на обезщетението за понесените от наследодателя на ищците неимуществени вреди е нарушен принципът на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД, като то не съответства на действително понесените от него и доказани по делото болки и страдания. Изложено е, че в резултат на застрахователното събитие пострадалият е получил тежка политравма със загуба на едното око, която е наложила извършването на над 20 операции в относително кратък период от 10 месеца, като въпреки това, в резултат на получените травми пострадалият е починал, вследствие на многобройните увреждания. Наведен е довод, че освен интензивността на физическите болки, съдът не е съобразил, че пострадалият е бил откъснат от социалната си среда, разделил се е с приятелката си, не е имал възможност да работи и до датата на смъртта си е бил в постоянна борба за живота си. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълен размер с присъждане на разноски за всички инстанции.
Ответникът „ЗД Б. И. АД е оспорил изцяло касационната жалба. В писмения му отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, се поддържа, че с оглед характера и степента на уврежданията, обезщетението не следва да надхвърля сума над 150 000 - 200 000 лв., в какъвто диапазон то е определено с обжалваното решение. Твърди се, че предвид механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, единствената причина за предизвикването му е превишената и несъобразена скорост на сина на касаторите като водач на мотоциклет, поради което ако водачът на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована от „ЗД Б. И. АД, въобще има вина, степента на съпричиняване от страна на пострадалия следва да бъде равна поне на 75 %. Иска се въззивното решение да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
С определение № 657/18.08.2023 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните два от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК три правни въпроса: 1. „За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди“ и 2. „Как се определя процентът на съпричиняване на пострадалия и следва ли неговото поведение спрямо поведението на делинквента да се преценява с оглед на това кой е основният фактор за причиняването на вредоносните последици?“.
В проведеното на 14.12.2023 г. открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага доводи за несъответствие на определеното обезщетение за неимуществени вреди с принципа за справедливост като акцентира върху значителния брой и тежест на получените от първоначалния ищец увреждания, обусловили провеждането на двадесет самостоятелни оперативни интервенции. като въпреки това, в резултат на получените травми пострадалият е починал. Подчертава изключителната промяна в психиката на пострадалия, загубата на приятели, тежестта за неговите близки. Сочи аргументи за неправилност на решението относно завишения размер на приетото съпричиняване с твърдението, че застрахователното събитие би настъпило и при движение на моториста със съобразена скорост. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за трите инстанции, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗД.
В откритото съдебно заседание не се явява представител за ответното дружество ЗД „Б. И. АД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е отменил решение № 378/24.10.2019 г. по гр. д. № 754/2018 г. на Русенския окръжен съд в частта му, с която ответникът ЗД „Б. И. АД е осъден да заплати на Н. В. Д. и В. П. Д. обезщетение по чл. 432 КЗ за претърпените от сина им П. Н. В. неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 02.06.2018 г., за сумата над 60 000 лв. до 160 000 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2018 г, както и в частта за разноските. Вместо това с обжалваното решение въззивният състав е отхвърлил като неоснователен предявения от П. В. /когото Н. Д. и В. Д. са заместили на основание чл. 227 ГПК/ иск за сумата над 60 000 лв. до 160 000 лв. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която искът е уважен до размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2018 г. както и в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до претендираното обезщетение от 300 000 лв. /искът е предявен като частичен от сумата 400 000 лв./
Приемайки за установено по несъмнен начин, че е ангажирана отговорността на застрахователя ЗД „Б. И. АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил за обезщетяване на причинените на ищеца П. Н. В. неимуществени вреди, резултат от телесните увреждания, получени при пътнотранспортното произшествие, станало в [населено място] на 02.06.2018 г., въззивният състав е изложил обстойни аргументи за вида и характера на търпените болки и страдания, относими към определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Съдът е посочил, че на ищеца – млад човек /26 г./, който е бил в началото на житейския си и професионален път, са били причинени много сериозни по своето естество травматични увреждания, повечето от които животозастрашаващи, някои с необратим характер, всички те, особено в съвкупност, свързани с изключителни болки и страдания при лечението им в голямата си част оперативно с животоспасяващи, високорискови и сложни интервенции. Подчертавайки, че въпреки извършените операции, ищецът е починал на 17.04.2019 г. от полиорганна недостатъчност, настъпила като усложнение от тежките травматични увреждания, получени при процесното ПТП и отчитайки значителните по своя интензитет болки и страдания, продължителността на тяхното търпене от 10 месеца, безпомощното състояние, непрекъсната нужда от чужда помощ и обгрижване и икономическата обстановка в страната, въззивният състав /аналогично на първата инстанция/ е приел, че обезщетение в размер на 200 000 лв. е годно да поправи причинените на П. В. неимуществени вреди.
За да уважи възражението на ответното дружество по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният състав е посочил, че преди предприемане на маневрата „завой наляво“, предполагаща временно навлизане на управлявания от него автомобил в платното за насрещно движение, водачът на застрахования лек автомобил е имал техническата възможност да предотврати предизвикването на произшествието, като спре до мястото на удара, защото опасната му зона на спиране при установената скорост е по-малка от отстоянието до мястото на удара. Същевременно съдът е отбелязъл, че доколкото извършването от лекия автомобил на маневра с предстоящо навлизане и пресичане на платното за движение, по което се движи мотоциклетистът, съдържа индиции за предвидима опасност, мотоциклетистът е бил длъжен да прецени автомобила като предвидимо потенциално препятствие и да предприеме действия по намаляване на скоростта си на движение и/или спиране, което той не е сторил. Апелативният състав е подчертал, че ако управляващият мотоциклета първоначален ищец се е движел с разрешената скорост от 50 км. ч., той би могъл да избегне удара с предприелия маневрата лек автомобил, тъй като би се намирал на безопасно разстояние от опасната контактна зона, при навлизането в която той вече е бил непредотвратим. Въз основа на така очертания механизъм на произшествието въззивният съд е направил обобщаващ извод, че с действията си пострадалият сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на пътната обстановка и е причинил неговото настъпване, консеквентно на което, с оглед възражението на ответното застрахователно дружество по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е ревизирал степента на неговия принос, като го е определил в размер на 70 %, т. е. значително по-голям от този на самия делинквент.
По правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване.
По въпроса относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е формирана задължителна практика на ВС, обективирана в разясненията, дадени с Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и доразвита в множество решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 17/27.02.2013 г. по т. д. № 266/2012 г. на ІІ т. о.; решение № 144/ 01.10.2012 г. по т. д. № 196/2012 г. на ІІ т. о.; решение №12/25.03.2016 г. по т. д.№1018/2015 г. на ІІ т. о, решение № 70/28.07.2015г. по т. д. №707/2014г. на ІІ т. о и др.). В т. ІІ от посоченото постановление е прието, че „при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. С. П. на ВС понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението с цел да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на претърпените болки и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съгласно създадената трайна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 432, ал.1 КЗ, при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, освен общите и специфичните критерии, посочени в ППВС №4/1968 г., като допълнителни релевантни за размера на обезщетението обстоятелства се явяват обществено-икономическите условия в страната към датата на застрахователното събитие и нарастващите нива (лимити) на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По въпроса относно начина на определяне процента на съпричиняване на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ГПК е налице трайна и непротиворечива казуална практика на ВКС, в която се приема, че определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за причиняването на вредите (в този смисъл - решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ т. о.; решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ т. о.; решение № 151/02.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ т. о.; решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ІІ т. о.; решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на І т. о., решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ІІ т. о. и др.). В решение № 54/04.06.2020 г. по т. д. № 1018/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, което настоящият състав изцяло споделя, се приема, че при допусната касация на въззивното решение по въпроса за размера на съпричиняването, следва да бъде извършена проверка на съотношението между приноса на двамата при причиняване на вредоносния резултат.
По правилността на въззивното решение
С касационната жалба не се оспорва фактическата обстановка, относно релевантните според въззивния съд обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка и с оглед дадения по-горе отговор на въпроса относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва да се има предвид следното:
В резултат на застрахователното събитие ищецът П. Н. В. е получил следните увреждания: тежка черепно-мозъчна и лицева травма – открито импресионно многофрагментно счупване на черепа челно с проникване в черепната кухина, във връзка с които оперативно били премахнати множество костни фрагменти, както и челен синус; счупване на основата на черепа и разкъсване на мозъчната обвивка с контузии на мозъка, което наложило отваряне на черепа и изваждане на част от мозъка и поставянето на вентрикулоперитонеален шънт; многофрагментни счупвания на всички лицеви кости, включително на костите на лявата орбита с дислокация и перфорация на лявата очна ябълка, наложило оперативно отстраняване на лявото око, операции на горната и долната челюст; избиване на зъби; контузии на левия бял дроб; счупване на предкиткови кости на лявата ръка, на лява голямопищялна кост, на лява петна кост.
В резултат на тежките травматични увреждания, повечето от които животозастрашаващи и някои с необратим характер, пострадалият е търпял изключителни болки и страдания при лечението, което в голямата си част е свързано с високорискови, животоспасяващи и сложни интервенции. От датата на ПТП до 13.07.2018 г. ищецът е бил в състояние на кома. Лечението му е било почти непрекъснато, като едновременно или една след друга са извършвани оперативни интервенции. От края на м. август 2018 г. до началото на м. януари 2019 г., П. В. не е бил в болница, но при извършен на 26.09.2018 г. преглед от невролог е констатирано, че е имал световъртеж, придвижвал се е с бастун, походката му е била нестабилна – със залитане и невъзможност да пази равновесие, при което му е назначена терапия за профилактика на посттравматична епилепсия. В периода от 06.01.2019 г. до 17.04.2019 г. на В. са направени над десет операции, които не са довели до възстановяването му. На 17.04.2019 г. той е починал от полиорганна недостатъчност, настъпила като усложнение от тежките травматични увреждания при ПТП.
По делото не е спорно, че състоянието на пострадалия и лечението му са били свързани със значителни по-своя интензитет болки и страдания, с безпомощно състояние и с непрекъсната нужда от чужда помощ и обгрижване. От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел В. К. е видно, че получените при ПТП травми са влошили начина на живот на ищеца, причинили са му затруднения в ежедневието, свързани с битовото обслужване и невъзможността да води нормалния си живот, както и да упражнява професията си. Ищецът е бил млад човек – на 26 години, не е могъл да продължи да упражнява професията си на полицай, разделил се е с приятелката си. Кракът му се е обездвижвал, поради което не е могъл да става от леглото, прехвърляйки ежедневните грижи на своите родители.
При така установената фактическа обстановка, съобразявайки се с постановките, дадени в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., настоящият състав намира, че сумата от 300 000 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Касационният състав акцентира върху младата възраст на пострадалия, тежките травматични увреждания, продължителното без прекъсване лечение, свързано с високорискови, животоспасяващи и сложни оперативни интервенции, значителните по-своя интензитет болки и страдания, безпомощното състояние и непрекъсната нужда от чужда помощ и обгрижване, невъзможността да води нормалния си живот и да упражнява професията си. Съдът отчита и обществено икономическата обстановка в страната към датата на злополуката, както и лимитите на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 2018 г.
С оглед изложеното по-горе определеният от въззивната инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв. се явява занижен и несъответстващ на принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 ЗЗД. Действително, както е отразено в мотивите на въззивното решение, болките и страданията са продължили около 10 месеца – от 02.06.2018 г. до датата на смъртта на пострадалия на 17.04.2019 г. Независимо от това, изключително тежките увреждания на ищеца, обусловили изключителни по своя интензитет болки и страдания, обосновават извод, че за тяхното репариране следва да бъде определено обезщетение в размер на 300 000 лв.
Имайки предвид отговора на въпроса относно начина на определяне процента на съпричиняване на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ГПК, настоящият състав счита, че следва да анализира и да съпостави приноса на водача на лекия автомобил и приноса на пострадалия мотоциклетист за причиняването на вредоносния резултат. С касационната жалба не се оспорва приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка относно механизма на процесното ПТП, а именно, че: на 02.06.2018 г. около 00.30 ч. в [населено място] е настъпило ПТП между управлявания от ищеца П. В. мотоциклет „Хонда“ и управлявания от Г. А. лек автомобил „Ауди“. Лекият автомобил се е движил по платното на бул. Х. Б. в посока изхода на града, като на кръстовището с бул. В. Л. при скорост около 30 км/ч водачът е предприел ляв завой. По същото време, по платното на бул. Х. Б., но в насрещната посока – към центъра на града, се е движил мотоциклетът, управляван от ищеца, със скорост около и над 118 км/ч. Времето е било ясно, светофарната уредба е работела само с мигаща жълта светлина, уличното осветление е работело и двамата водачи са имали видимост един към друг на разстояние около и над 200 м, която не била ограничена от препятствия и не е имало други участници в движението. От мястото на предприетото завиване наляво лекият автомобил изминал разстояние около 27 м. по дъговидна траектория с минимален радиус. В това време със скорост от 118 км/ч. се е приближил и се е ударил в лекия автомобил мотоциклетът на ищеца. При сблъсъка лекият автомобил се е завъртял наляво и е спрял близо до мястото на удара. Тялото на ищеца е напуснало мотоциклета, прелетяло е малко над 20 м, след което е паднало на платното и след претъркаляне и приплъзване се е установило в покой на разстояние около 81 м след удара като частите на мотоциклета били намерени вдясно от десния край на платното.
Виновното поведение на водача на лекия автомобил и причинната връзка с настъпилото ПТП са установени с присъда №3/22.02.2022 г. по н. о.х. д. №278/2021 г. на Русенски ОС, с която Г. С. А. е признат за виновен, че при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 ал. 2, чл. 25 ал. 1 и чл. 37 ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на В.. С присъдата А. е признат за невинен да е нарушил правилата по чл. 5, ал. 2, т.1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява допуснатото от ищеца нарушение на чл. 21 ЗДвП, който е управлявал мотоциклета с изключително превишена скорост – 118 км./ч., надвишаваща максимално разрешената от 50 км/ч. Безспорна е причинната връзка между виновното поведение на мотоциклетиста, реализирането на процесното ПТП и настъпването на вредоносния резултат. Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, базирани на основното заключение на вещото лице, че сблъсъкът е бил предотвратим за мотоциклетиста при движение с максимално разрешената за пътния участък скорост. Този извод е базиран на изчисления при начален момент на възникване на опасността, определен съобразно разясненията, дадени в т.6 на ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, а именно, че началният момент на възникване на опасността не е когато водачът субективно я е възприел, а когато обективно е било възможно възприемането й, като от този момент за него се поражда задължението да предприеме мерки за безопасност включително чрез намаляване на скоростта и спиране. В случая установената надлъжна, без никакви ограничения видимост по [улица] м и в двете посоки спрямо кръстовището с бул. В. Л., е давала обективна възможност за мотоциклетиста да възприеме лекия автомобил и да избегне сблъсъка. С оглед данните в основното заключение опасността за водача на мотоциклета е възникнала в момента, в който лекият автомобил е започнал навлизане в платното за насрещно движение и към този момент мотоциклетът се е намирал на разстояние 39.40 м от мястото на удара. При сравняването на това разстояние с опасната зона на спиране при позволената скорост от 50 км./ч. – 32.90 м, се налага изводът, че пострадалият е имал техническата възможност да предотврати удара, т. е. ищецът с действията си сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на пътната обстановка и е причинил настъпването на ПТП, като е поставил в краен риск както собственото си здраве.
При съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и при отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият състав намира, че неправомерните действия на пострадалия са допринесли в по-голям размер за причиняването на вредите, предмет на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. Дори се приеме равно съпричиняване на самото ПТП, доколкото всеки от двамата участници е нарушил правилата за движение и със своето поведение е предизвикал виновно процесното застрахователно събитие, то допуснатото нарушение от страна на мотоциклетиста, изразяващо се в управление на мотоциклета с изключително превишена скорост, обуславя негов по-голям принос за самия вредоносния резултат. Предмет на претендираното обезщетение в случая са болките и страданията от получените изключително тежки телесни увреждания, които несъмнено са резултат от силата на удара и последвалия продължитилен летежен процес на тялото, причинени от високата скорост на мотоциклета от 118 км./ч. към момента на удара - при разрешена скорост от 50 км./ч. Ето защо настоящият състав, съобразявайки се с цитираната практика на ВКС относно начина на определяне процента на съпричиняване на пострадалия, намира че приносът на ищеца за получените от него неимуществени вреди е в размер на 70 %.
След прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК предявеният иск се явява основателен за сумата 90 000 лв. (30 % от 300 000 лв.).
Въззивното решение не е обжалвано от ответното дружество и е влязло в сила по отношение на присъденото обезщетение от 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2018 г. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът на П. Н. В., когото Н. В. Д. и В. П. Д. са заместили в процеса на основание чл. 227 ГПК, е отхвърлен за сумата над 60 000 лв. до 90 000 лв. Вместо това ответникът ЗД „Б. И. АД следва да бъде осъден на основание чл. 432, ал.1 КЗ да заплати допълнително на Н. В. Д. и В. П. Д. сумата 30 000 лв. /или общо 90 000 лв./ - обезщетение за неимуществените вреди на П. Н. В., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2018г. В останалата му обжалвана от част - за разликата от 90 000 лв. до 300 000 лв., (искът е предявен като частичен от 400 000 лв.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му за разноските пред въззивната инстанция, които следва да се преизчислят съразмерно основателността на въззивната жалба на ЗД „Б. И. АД. Въззивният състав, приемайки за основателно възражението за прекомерност на заплатения от ЗД „Б. И. АД, е присъдил разноски в полза на дружеството съразмерно уважената част от жалбата от 10/16 (100 000 лв. при обжалваем интерес от 160 000 лв.). С оглед крайния резултат по делото, за въззивната инстанция се дължат разноски на дружеството съразмерно уважената част, а именно – 7/16 (70 000 лв. при обжалваем интерес от 160 000 лв.). При адвокатско възнаграждение, определено от въззивния съд по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, в размер на 5 676 лв., внесена ДТ в размер на 3 200 лв. и сумата 120 лв. – разноски за експертизата пред въззивната инстанция Н. В. Д. и В. П. Д. дължат на ЗД „Б. И. АД разноски за въззивната инстанция в размер на 3 936 лв. (7/16 от разноски общо в размер на 8 996 лв.).
С оглед основателността на касационната жалба до размер на 30 000 лв. ответникът ЗД „Б. И. АД следва да бъде осъден да заплати на ВКС допълнително държавна такса в размер на 600 лв. (2% върху 30 000лв.). Дружеството дължи на адв. Т. Г. на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 050 лв. Този размер е съобразен с обема на положения адвокатски труд за касационната жалба и касационното производство, със сложността на правния спор и с размера на уважената част от касационната жалба. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително сумата 1200 лв. – държавна такса по сметката на Русенски окръжен съд, или общо сумата 3 600 лв. (4% върху 90 000лв.).
Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1, ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 100002 от 21.06.2022 г., постановено по т. д. № 63/2020 г. на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която искът на П. Н. В., когото Н. В. Д. и В. П. Д. са заместили в процеса на основание чл. 227 ГПК, е отхвърлен за сумата над 60 000 лв. до 90 000 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително на Н. В. Д. - ЕГН [ЕГН] и на В. П. Д. - ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] село, обл. Русе, [улица] сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) или общо 90 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди на П. Н. В., резултат от ПТП от 02.06.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 02.06.2018 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100002 от 21.06.2022 г., постановено по т. д. № 63/2020 г. на Великотърновския апелативен съд в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение № 100002 от 21.06.2022 г., постановено по т. д. № 63/2020 г. на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която Н. В. Д. и В. П. Д. са осъдени да заплатят на ЗД „Б. И. АД сумата 5 641.25 лв. - разноски за въззивното производство като вместо това ОСЪЖДА Н. В. Д. и В. П. Д. да заплатят на ЗД „Б. И. АД сумата 3 936 лв. (три хиляди деветстотин тридесет и шест лева) – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Т. Г. от САК,[жк][жилищен адрес] сумата 3 050 лв. (три хиляди и петдесет лева) – адвокатски хонорар на касационната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати допълнително сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) по сметката на Русенски окръжен съд – дължима държавна такса за първата инстанция общо в размер на 3 600 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати сумата от 600 лв. (шестстотин лева) по сметката на Върховен касационен съд – държавна такса за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: