Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. С., чрез Н.Й – юрисконсулт и пълномощник, против решение № 276 от 10.07.2017 г. по адм. дело № 6/2017 г. по описа на АС (Административен съд) – Монтана, с което е отменено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” (АЕП) от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 01-6500/9915 от 23.11.2016 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, като административната преписка е изпратена за ново произнасяне и ДФ “Земеделие” е осъден да заплати на Г.Б разноски по воденото съдебно производство в размер на 650 лева. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да се приеме за неправилно, като постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се отмени същото и делото да се реши по същество. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци, които представляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли още да бъдат присъдени разноските по делото – депозит за вещо лице в размер на 500 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в максимален размер съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Допълнително от пълномощника е постъпило писмено Становище, в което заявява, че поддържа касационната жалба, моли да се приеме решението за неправилно и да се отмени. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

От ответника Г. Б. [ място], [община], област М. е постъпил писмен Отговор, в който изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна, поради което моли обжалваното с нея решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание пред ВАС ответникът се явява лично и с адв.. Й. При постановяване на настоящото решение съдът констатира, че адв.. Й няма надлежно оформено писмено пълномощно, нито устно упълномощаване по реда на чл. 33 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). Ответникът Г.Б е упълномощил адв.. Й по друго дело с № 10780/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), което е изискано и приложено по адм. дело № 6/2017 г. по описа на Административен съд – Монтана. Видно от приложеното на л. 171 по адм. дело № 10780/2013 г. пълномощно, същото се отнася само за това дело, второ - производството по това дело е приключило с влязло в сила решение и трето - фактическата обстановка по това дело е различна от процесната, както ще се установи по-нататък, предвид което изявленията на този пълномощник няма да се вземат предвид от настоящия състав. Правата и интересите на ответника обаче не са нарушени първо с оглед представения от него писмен отговор и второ - с оглед личното му явяване и вземане на отношение по касационната жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, с което е осъществил напълно защитата си по настоящото дело.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Решението е неправилно като материалнонезаконосъобразно и необосновано, противоречи на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. От писмените доказателства на л. 149 - л. 187 от делото се установява, че за процесните площи има одобрен обновен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2012 г. и 2013 г., като няма данни заповедите на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол да са оспорени. В тази връзка е прието като доказателство и писмо изх. № 265/26.01.2017 г. на ОД “Земеделие“ - Монтана. С оспореното писмо № 01-6500/9915 от 23.11.2016 г. на основание чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. и чл. 10, § 4 във връзка чл. 21 от Регламент № 65/27.01.2011 г. и т. 5 от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 от ПРСР 2007-2013, е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент за кампания 2013 г. по направление „Биологично растениевъдство“, тъй като площта за поет ангажимент е 59, 02% при допустими 90%. Фактическата констатация за процента на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените/референтните парцели е след направено автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 “АЕП” и тези, които са заявени по мярката през текущата кампания в ИСАК.Онието за оспорения отказ е установено с извършените от ДФ “Земеделие” административни проверки. С това са изпълнени изискванията на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г., според който ДФ “Земеделие” - Разплащателна агенция одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Правно значение за прекратяването на агроекологичния ангажимент има обстоятелството, че жалбоподателят е заявил за 2013 г. площи, които не изпълняват условието за 90% припокриване, като няма значение по какви причини е сторил това. Земеделският производител дори и погрешно да е очертал през 2013 г. площите, е следвало през целия петгодишен срок на поетия агроекологичен ангажимент да спазва именно първоначално заявените площи и одобрени с уведомително писмо № 01-6500/34459 от 14.09.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” /л. 12/. Прокурорът от ВАП предлага да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу оспореното писмо да бъде отхвърлена.

Настоящият състав намира, че входираната на 07.08.2017 г. в Административен съд - Монтана касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 24.07.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна.

С решение № 276 / 10.07.2017 г. по адм. дело № 6/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - Монтана, І-ви състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, ОТМЕНЯ Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” (АЕП) от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 01-6500/9915 от 23.11.2016 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” (УП); ИЗПРАЩА административната преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение и с трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, гр. С., да заплати на жалбоподателя Г.Б от [населено място], [улица], разноски по воденото съдебно производство в размер на 650 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата на Г.Б е подадена в рамките на преклузивния 14-дневен срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. Констатирал е, че оспореният в производството акт на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издаден от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия, но е счел, че основателно в жалбата се поддържа, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка се е позовал на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице Изатовска, които изцяло е кредитирал като изготвени професионално и безпристрастно и в които детайлно е изследвано за всяко едно БЗС към момента на одобряване за участие по АЕП, и за кампания 2013 година. Позовал се е и на свидетелските показания на свидетеля В.Б (майка на жалбоподателя Г.Б), които също са кредитирани от съда като ясни, точни и непротиворечащи, че през последните пет години оспорващият обработва неизменно едни и същи земеделски земи. Съдът е установил, че оспорващият не е разполагал с визуална информация за границите на първоначално поетия агроекологичен ангажимент, респективно административният орган го е лишил от възможността, която е създадена едва за кампания 2015, да разполага с графичен материал посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Приел е, че е допуснато съществено нарушение, налагащо отмяна на оспореното УП като незаконосъобразно, тъй като не е налице недобросъвестно поведение от страна на оспорващия, който в съответствие с поетия агроекологичен ангажимент е предприел необходимите действия по изпълнението му, като съдът е отбелязал още като основание за този свой извод и различията в номерацията на референтните парцели и парцелите, заявени за кампания 2013 г., както и невъзможността за оспорващия, при очертаване за кампания 2013 да ползва релевантните данни за имотите, към момента на поемане на ангажимента.

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но се явява неправилно поради противоречие с материалноправни разпоредби, поради които е достигнат незаконосъобразен краен правен извод.

П. Аивен съд - Монтана е обжалвано УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА АГРОЕКОЛОГИЧЕН АНГАЖИМЕНТ ПО МЯРКА 214 „АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ” (“АЕП”) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. ЗА КАМПАНИЯ 2013 г., с изх. № 01-6500/9915 от 23.11.2016 г. на Зам.-изпълнителен директор на ДФ “Земеделие” Ж.Ж, подписано при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 7 от Заповед № ОЗ-РД /323/ 11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ Р.П, допълнена със Заповед № ОЗ-РД /323-1/ 11.06.2015 г. на същия изпълнителен директор.

С това писмо адресатът Г.Б от [населено място], [адрес], с УРН: 215872 се уведомява, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от него през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в мярката е 59.02 %, видно от Приложение № 1, поради което се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичния му ангажимент по направление “Биологично растениевъдство”.

Уведомителното писмо, което безспорно засяга правата и интересите на земеделския стопанин, е издадено на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013, във връзка с член 10, параграф 4, във връзка чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т. 5 “Отказване на финансова помощ и/или прекратяване на агроекологичен ангажимент” от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 11/6.04.2009 година.

Видно от ПРИЛОЖЕНИЕ 1 – неразделна част от уведомителното писмо, референтни (одобрени) парцели са 26 броя, посочени по № на парцел и в ха – общо 120.86 ха; заявени парцели в текущата кампания са 19 броя, посочени по № на парцел и в ха – общо 71.95 ха (като 8 парцела, посочени по № и в ха са незаявени); посочена е в ха площ на пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) – 71.33 ха. В приложението е отразен процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие по направление “Биологично растениевъдство” – 59.02 %.

Видно от Заявление за подпомагане 2013 – Форма за физически лица, Г.Б е кандидатствал по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) и по мярката Агроекологични плащания (АЕП), като видно от Приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания” 2013, заявеното за подпомагане направление е “Биологично растениевъдство”. От Таблицата на използваните парцели 2013 година с дата 19.06.2913 г. се установява, че земеделският стопанин действително лично е заявил 19 парцела с конкретно посочен код по АЕП (л. 88 от адм. дело № 6/2017 г.).

Безспорно е, че приложима за случая е Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година в действащата към този момент редакция. Относим за кампания 2013 е и Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 година.

Не се спори по делото, че първата година на поетия петгодишен ангажимент от страна на земеделския стопанин Г.Б от [населено място] е 2011 година. Тогава са определени референтните парцели и евентуални пропуски при декларирането, респ. очертаването на границите на земеделските парцели не могат да се обсъждат в производството при кандидатстване за плащане през 2013 година. Още повече, че това очертаване се извършва в друг административен орган – Общинските служби по земеделие и гори, а не в Държавен фонд “Земеделие”.

Освен това следва да се отбележи, че няма законова пречка земеделският стопанин да кандидатства и да заявява едни и същи площи по няколко схеми и мерки, но за всяка от тях има различни условия, предпоставки и основания за оторизиране и плащане. В тази връзка за яснота следва да се отбележи, че одобрения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2013 година (впоследствие през 2015 година наречен слой „Площи, допустими за подпомагане”) е относим за СЕПП, НДП и др., но е абсолютно ирелевантен за мярка 214 “АЕП”. Затова въпросът дали заявените площи попадат във или извън този слой няма никакво значение за спора.

Изискването по относимата Наредба № 11 от 6 април 2009 г. е земеделският стопанин да извършва агроекологични дейности върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в продължение на пет последователни години от първата година на поемане на агроекологичното задължение, както и че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления, каквото е процесното по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква „а” - „биологично растениевъдство”, може да бъде намалена през текущата година с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление – в случая “Биологично растениевъдство” следва да се припокрива географски с площта, за която е поет този агроекологичен ангажимент. Това е нормативно императивно изискване на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г., за което земеделският стопанин Г.Б е запознат и декларирал изрично при подаване на заявлението си.

В конкретния случай е безспорно установено от извършените административни проверки, потвърдено и от вещото лице Изатовска, че това изискване не е спазено, защото географското припокриване на площите референтни (одобрени) през 2011 година и заявени през 2013 година е 59.02 %.

Спорът по делото обаче е изместен в друга насока – относно проблеми с извършеното очертаване. Както се каза по-горе, очертаването през 2011 година, когато е поет ангажимента не може да се обсъжда в това производство. Настоящият състав намира и че не е относима причината, поради която припокриването (географското пресичане) е 59.02 %, а не изискуемите се 90 %. Въпреки това следва да се констатира, че според заключението на вещото лице възможността за визуализиране на границите на референтните парцели е била налична и че същата е била достъпна и използвана от жалбоподателя (пред първата инстанция Г.Б) при заявяването на парцели за кампания 2013 година, както и че промяната на номера на дадено референтно БЗС не води до промяна на неговата площ. Тоест, в ОСЗ са били налични на екран на компютър визуализирани географски данни. От заключението на вещото лице и то на задача № 3, поставена от жалбоподателя (№ 3) пред първата инстанция се установява, че има два начина на заявяване на парцелите - чрез представяне на магнитен носител на цифрови координати на граничните точки на референтните парцели и чрез очертаване. В случая през 2013 година е предприето от жалбоподателя очертаване в ОСЗ. Според вещото лице до извършването на корекция, на ново очертаване системата ИСАК дава възможност да се изкопират границите на референтните парцели, които се виждат и в момента, в който се направи ново очертаване в системата ИСАК, респ. на монитора в ОСЗ, на екрана се вижда новата конфигурация на очертан парцел, като има функция на системата ИСАК да е видимо очертаването от предходната година, до приключване на кампанията в годината на очертаването. Устно в съдебно заседание на 1 юни 2017 г. вещото лице посочва двата варианта за пренасяне географски на референтната година - човека носи файла директно и го предоставя за зареждане в Общинска служба „Земеделие” или те му го зареждат оттам този, който е бил от базата данни автоматично.

Пак от техническата експертиза на вещото лице, което е изготвило основно и допълнително заключение, както и е давало устни отговори на многобройни въпроси от страна на жалбоподателя, на ответника и на съда (някои от които абсолютно неотносими за делото) се установява, че причината за незаявените парцели не е в липсата на актуален графичен материал, нито границите на слоя (както се каза по-горе абсолютно неотносими за процесната мярка АЕП), а причината е липсата на правно основание за ползване на жалбоподателя за процесната кампания 2013 за имотите по Картата на възстановената собственост (КВС), които попадат в референтните парцели, заявени и одобрени през 2011 година. Самият жалбоподател си е изяснявал много въпроси за механизма на приема на заявления и очертаване на парцелите, като е задавал елементарни въпроси на вещото лице като напр. какво означава БЗС, какво означава КВС.

Изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. е императивно - одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10 %, тоест намаляването на площта на заявените през 2011 година одобрени, наричани референтни парцели, за кампания 2013 година трябва да е не повече от 10 %, което изискване очевидно не е спазено.

Устно в съдебно заседание на 30 март 2017 г. при изслушване на основното заключение, вещото лице е заявило пред съда, че разликата в площите е, че те просто не са заявени в кампания 2013 в географския вид, в който са били към първоначалната 2012 година и оттам идват разликите, а и по площ са доста по-малки и няма как да не се получи това разминаване, а в съдебно заседание на 1 юни 2017 г. при изслушване на допълнителното заключение, вещото лице отново е заявило, че има доста парцели, с които жалбоподателят Г.Б не е участвал тази година (процесната 2013).

Не на последно място следва да се отбележи за пълнота и яснота, че процедурата за кампания 2015 година е неотносима за процесната кампания 2013 година и сравняването на очертаването е извън обсега на спора.

Отделно от всичко изложено до тук, настоящият състав намира за ирелевантен за спора въпроса дали се обработват или не се обработват заявените за кампания 2013 година парцели. Затова са неотносими и свидетелските показания на майката на жалбоподателя В.Б, че се обработват неизменно едни и същи земеделски земи. Такъв въпрос е относим при кандидатстване за подпомагане по СЕПП, но не и по АЕП.

Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на влязло в сила решение № 4874 от 25.04.2016 г. по адм. дело № 12956/2015 г. на ВАС, приложено по адм. дело № 10780/2013 г. по описа на АССГ, изискано за послужване по адм. дело № 6/2017 г. в съдебно заседание на 9 февруари 2017 г., тъй като фактическата обстановка по двете дела е различна. Касаело се е за кампания 2012 година, за която обаче земеделският стопанин Г.Б не е имал незаявени парцели, за разлика от кампания 2013 година, в която не е заявил 8 парцела, което е довело и до намаляване на площта повече от 10 % и географско непокриване по-малко от изискуемите се 90 % в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 година.

Следва да се посочи, че земеделският стопанин Г.Б е бил уведомен за тези констатации с писмо изх. № 01-6500/7161 от 28.07.2016 г. на Зам. - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, към което като неразделна част е било приложено Приложение № 1 с конкретни данни, което писмо е получено лично от него на ръка на 04.08.2016 г., но не е направил възражения, нито е представил допълнителни доказателства, относими към изложените констатации (л. 139 - 140).

При тези обективни данни е била налице хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент поради неспазване на изискванията на чл. 24, ал. 2.

Като е достигнал до противоположния правен извод, Административен съд - Монтана е постановил решение, което се явява неправилно и ще трябва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото да се реши по същество, като се отхвърли подадената от Г.Б жалба.

При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените и своевременно поискани разноски, които възлизат общо на 700 лева, от които 500 лева за съдебно-техническата експертиза (основна и допълнителна) и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правна помощ, към която законът препраща.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 276 / 10.07.2017 г. по адм. дело № 6/2017 г. на Административен съд - Монтана, І-ви състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б от [населено място], против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА АГРОЕКОЛОГИЧЕН АНГАЖИМЕНТ ПО МЯРКА 214 „АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ” (“АЕП”) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. ЗА КАМПАНИЯ 2013 г., с изх. № 01-6500/9915 от 23.11.2016 г. на Зам.-изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”.

ОСЪЖДА Г.Б от [населено място], [община], [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр. С., разноски за двете инстанции в общ размер на 700.00 (седемстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.