Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Е. срещу решение № 665/ 03.02.2017г., постановено по адм. дело № 6895/2016г. по описа на Административен съд – София град. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 69, ал. 4 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Решение № 2153-21-198 от 03.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено Разпореждане № 760330/22 от 25.03.2016 г. на длъжностното лице по „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – София град., като съда уважи искането му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 4 и 7 КСО, чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО и чл. 114, ал. 2 КСО. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град) не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на...