О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50001

София, 30.01.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение в закрито заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2016 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Р. С. С. касационна жалба на ответника Г. Т. П. срещу решение № 194/20.04.2022г. по възз. т.д.№ 845/2021г. на АС - Пловдив в частта, с която, след частична отмяна на решение № 708/23.12.2019г. по т. д.№ 538/2018г. на ОС - Пловдив, се осъжда Г. Т. П. да заплати на „Ю. Б. АД усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31053 от 10.01.2008г. в размер на 79 674.26 швейцарски франка, ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 09.07.2018г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.1-3 ГПК. Касаторът счита за неправилен извода, че уговореният в швейцарски франкове кредит е остойностен в същата валута. Поддържа, че посочената в договора чуждестранна валута фигурира само виртуално и не е налице паричен поток или превеждане на сума в тази валута, а сумата по договора му е преведена в евро и е получена в лева. Позовава се на решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 и т.38 от определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17 на СЕС, в които се приема, че договори за кредит, индексирани в чужда валута, не могат да приравнени на договори за кредит в чуждестранна валута. Ето защо намира, че оспорените договорни клаузи, регламентиращи предоставяне на кредита в швейцарски франкове, са неравноправни и, като такива – нищожни, на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП, съответно – кредитът е предоставен в реално усвоената валута - български лев или евро. Касаторът поддържа, че не е следвало да се кредитира заключението на вещото лице, което според него е необосновано, тъй като по делото не е представен първоначалният погасителен план, въз основа на който заключението да бъде изготвено, и то е следвало да бъде изготвено единствено въз основа на представените по делото писмени доказателства, като вместо това е изготвено въз основа на източници на информация, която не само не са били посочени на вещото лице от съда, но и въз основа на предоставени от ищеца по мейла на вещото лице документи, а изчисленията вещото лице е извършило, използвайки счетоводната система на ищеца, което според касатора е в противоречие с всички основни принципи за изготвяне на заключението от вещото лице и свидетелства за нарушение на чл.22, ал.1, т.6, във вр. с чл.196, ал.1 и ал.2 ГПК. Същевременно касаторът посочва, че не съществува погасителен план и такъв не е подписван от него, в противен случай е следвало да бъде представен с ИМ, потвърждение за което е и това, че в заключението си вещото лице използва като начална дата за изчисление на непогасената главница датата 10.08.2012г., която е след подписване на допълнителните споразумения, а това намира да е и основание за отстраняване на вещото лице. В касационната жалба са въведени и други твърдения и доводи защо заключението на вещото лице не е следвало да бъде кредитирано. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира за присъждане на разноските пред всички инстанции.

В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на обжалване по т.2, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на т.40 от решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 на СЕС по следните въпроси:

1. Процесният договор за кредит индексиран в чуждестранна валута ли е или е договор за кредит в чуждестранна валута?

2. В каква валута се дължи връщането му:

-ако представлява договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута

-ако представлява договор за кредит в чуждестранна валута.

Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

3. Може ли съдът, като инстанция по същество, да реши правен спор въз основа на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, основан на писмен документ (в случая първоначален погасителен план), който липсва по делото, като тежестта на доказване, съответно неговото представяне, пада върху страната, която се ползва от него?

4. Възможно ли е съдът да направи проверка дали изчисленията на вещото лице са правилни, без представен погасителен план по делото?

5. Нарушено ли е правото на защита на страната, която е осъдена да заплати определена парична сума въз основа на заключение на вещо лице, което се основава на документ, липсващ по делото?

6 .Изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на цялото вземане с оглед промените в чл.112 от ЗЗД?

7. Изтекла ли е 5-годишната погасителна давност, считано от падежа на вноските при такъв вид кредити?

В подадения чрез пълномощник адв.Д. Г. от АК - Стара З. писмен отговор ответникът по касационната жалба „Ю. Б. АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Не е заявено искане за разноски.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство, т. д.№ 538/2018г. на ОС - Пловдив, е образувано по предявения от „Ю. Б. АД против ответника Г. Т.П. осъдителен иск за заплащане на произтичащите от сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот от 10.01.2008г. и допълнителни споразумения за вземане за усвоена и непогасена главница в размер на 86 312.09 швейцарски франка и разноски за нотариални такси в размер на 1850.18лв., ведно със законната лихва. С първоинстанстанционното решение искът е отхвърлен. То е потвърдено с решение № 26002/24.08.2020г. по възз. т.д.№ 153/2020г. на АС - Пловдив. С решение № 60 182/22.10.2021г. по гр. д.№ 285/2021г., IV г. о., въззивното решение е частично допуснато до обжалване и касирано - в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за непогасената главница, с правно основание чл.430 ТЗ, за сумата 86 312.09 швейцарски франка и делото е върнато за ново въззивно разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решщение са дадени задължителни указания при новото разглеждане да бъде допусната допълнителна експертиза за размера на усвоената и непогасена главница, съгласно първоначалния погасителен план и двустранно подписаните споразумения, без да се имат предвид тези допълнителни споразумения, за които е установено, че не са подписани от ответника, както и за преценка на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, предвид оспорването им като неравноправни, съгласно чл.143, ал.2 ЗЗП.

Сега обжалваното въззивно решение е постановено при повторното въззивно разглеждане на делото. В обжалваното решение е съобразено приетото в отменителното решение по чл. 290 ГПК, че процесният договор за кредит е в чуждестранна валута и задължението за погасяването му е в същата валута, а не в местната или резервната валута на страната – евро, и именно в тази хипотеза следва да бъдат преценявани критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане на валутния риск само от кредитополучателя – потребител. Зачетено е приетото в решението по чл.290 ГПК, че договорните клаузи на чл. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 относно валутата, в която е бил уговорен и фактически отпуснат заемът, които засягат основния предмет на договора, не са нищожни, както и / по отношение непредставянето на първоначалния погасителен план/, че падежът на месечните погасителни вноски е определен с клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора и ответникът е бил наясно с първоначалния погасителен план, погасявайки изцяло 8 вноски по 459.91 швейцарски франка от общо усвоената сума на 31.01.2008г. в размер на 82 332 швейцарски франка. Изпълнени са дадените указания по чл.294, ал.1 ГПК за обсъждане на оспорените договорни клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл 20 - 22 от процесния договор, като е прието, че с тях се предоставя право на банката за служебно правалутиране на кредита в евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, като с тях валутният риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателя. Въззивният състав е намерил, че не е установено банката да е предоставила при сключването на договора на ответника, който несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13.т.1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата, въведена с Директива 90/13 ЕИО, пълна и подробна информация за последиците от процесната сделка, а липсата на такава информация лишава ответника от възможността да прецени последиците от поетия от него риск, сключвайки договора. Направен е извод, че посочените договорни клаузи са нищожни, като неотговарящи на изискването за добросъвестност и създаващи неравновесие в отношенията между страните – банката и потребителя, поради което ответникът не следва да носи риска от тяхното прилагане, свързано с промяната в курса на швейцарския франк към лева и увеличаването на левовата равностойност на дължимите вноски в швейцарски франк. Ето защо въззивният съд е приел, че договорното задължение на кредитополучателя се ограничава до заплащане на усвоената сума по кредита по курса на швейцарския франк към евро, който е двустранно установен към момента на усвояване на кредита с Приложение № 1 към договора за кредит, а именно 1.646638 швейцарски франка за 1 евро.

Въз основа на приетото в изпълнение на дадените в отменителното решение указания заключение на ССЕ с в. л. П. Т. – вариант № 2, при който непогасената главница е изчислена при неотчитане на доказано неподписаните от ответника две споразумения и на непредставеното като доказателство по делото допълнително споразумение от 12.05.2009г., въззивният състав е установил размера на усвоената и непогасена главница по договора по първоначалния погасителен план и двустранно подписаните споразумения/ 79 674.26 швейцарски франка/ към датата на последното плащане на главницата - 31.11.2010г., към датата, следваща получаване на поканата от ответника за съобщаване обявяването на предсрочната изискуемост- 30.05.2018г. и към датата на изготвяне на експертизата- 10.02.2022г. Направен е извод, че дължимата главница по договора е в размер на 79 674.26 швейцарски франка при установения от страните курс на швейцарския франк към еврото в хипотезата на предсрочна изискуемост на цялото договорно задължение, настъпила на 30.05.2018г.

По релевираното от ответника възражение за погасителна давност в обжалваното решение е прието, че то е твърде общо и неконкретизирано, но същото е обсъдено и намерено за неоснователно по съображения, че давността започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на 30.05.2018г., откогато до подаване на ИМ на 09.07.2018г. не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок.

Настоящият състав намира, че обжалването следва да бъде допуснато по въпрос № 7, който следва да се конкретизира така: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост? По него обжалването следва да бъде допуснато не на релевираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, за преценка на съответствието на даденото по него разрешение с формираната след подаване на касационната жалба служебно известна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК– ТР № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС.

По останалите въпроси съдът по необходимост ще се произнесе с решението по чл.290 ГПК.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се укаже внасянето на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата на ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2624лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване решение № 194/20.04.2022г. по възз. т.д.№ 845/2021г. на АС - Пловдив в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 708/23.12.2019г. по т. д.№ 538/2018г. на ОС - Пловдив, се осъжда Г. Т. П. да заплати на „Ю. Б. АД усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31053 от 10.01.2008г. в размер на 79 674.26 швейцарски франка, ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 09.07.2018г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски.

Указва на Г. Т. П. в едноседмичен срок да представи по делото платежен документ за внасяне на сумата 2624лв. по сметката на ВКС за ДТ, като го предупреждава, че при неизпълнение на указанията - делото подлежи на прекратяване.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на I т. о. за определяне на дата за разглеждане на делото в открито заседание, а при неизпълнение на указанията в срок – на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: