Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Е.Й срещу решение № 1484 от 11.08.2017 г. постановено по адм. дело № 788 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Варна.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно. Не споделя извода на съда, че представения по делото нотариален акт не е доказателство за собствеността на обекта на актуване. Сочи, че правните норми на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) обхващат субективните вещни права, основното измежду които е собствеността. Нотариалния акт е представен на съда за доказване на факта, че партидата на имота е на друго лице. Вменява му се отговорност за правоотношение по което не е субект. От цитирана от съда декларация по чл. 14 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) е видно, че собственик е друго лице. Ако субектът на данъчното правоотношение е сгрешен с обжалвания акт, всички останали мотиви на съда потвърждаващи правото на административния орган да накаже данъчно отговорно лице за плащане на чуждо задължение са неоснователни. Партидата никога не е била на негово име, а съда говори за прехвърляне на собственост. Не е съгласен и с направения от съда извод, че претендираната от него давност е прекъсната с издаването на акта за установяване на задължение по декларация (АУЗД). Оспорва решението и в частта на присъдените с него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено.

Ответникът – Директорът на дирекция „Местни данъци” при община В., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по...